Нонфикцията в Нидерландия: един процъфтяващ жанр

бр. 4/2020

Рис. Теодора Югова

Мирей Берман

Мирей Берман е специалист по издаваната в страната й съвременна нонфикция. Тя беше така любезна да напише за настоящото издание специална статия, в която накратко представя както тенденциите в жанра, така и включените тук автори и произведения в контекста на широкия спектър от публикации в последните години.

Жанрът върви добре в чужбина; поразително е колко лесно пробиват зад граница писателите на нонфикция от нашата сравнително малка езикова територия. Превеждат се много техни книги, авторите пътуват за промоциите към далечни страни, търсят ги от Норвегия до Перуджа за участия в дискусии и фестивални изяви. Тази международна ориентация се открива също и на холандския книжен пазар: превежда се наистина много, най-вече от английски, но освен това и от испански, немски и френски език, както и от други, далечни езикови територии. Интензивният литературен обмен между Холандия и останалия свят поражда един вид „кръстосано опрашване“, което е от жизненоважно значение.

Как приблизително изглежда нидерландската нонфикция и защо жанрът тъй просперира в чужбина? Първият биещ на очи неин аспект е, че мнозина автори създават творби, които действително са научно подплатени, но често ни най-малко нямат академично звучене. Холандските историци, социолози, психолози и антрополози обикновено пишат за по-голяма аудитория, в достъпен стил, насочен към широките кръгове на осведомените читатели. Между евтината масова продукция и дисертацията се намира един интересен, широк слой от познавателни, добре написани произведения, често погледнати от лична перспектива, създадени поради интелектуално удивление или заради обществена ангажираност.
Важен фактор за международното излъчване на нидерландската нонфикция е, че в значителната си част тя всъщност не се отнася до Холандия. Тази интернационална ориентация вероятно се дължи на холандската традиция на търговската нация, която открай време е била открита за чуждестранни влияния и е била принудена да се вълнува от случващото се в съседните държави. Може би е свързана и с липсата на национално самосъзнание – типично холандска черта е да не се гордеем твърде силно със собствената страна и че сме развили силно релативиращо отношение към национализма и патриотизма – е, разбира се, освен когато не се отнася до футбол. Все едно, факт е, че нидерландските автори на нонфикция са открити и чувствителни за международни въпроси и идещи отвън идеи и влияния. Мнозина автори пишат за неща, които се разиграват далеч извън холандските граници или пък са толкова универсални по характер, че трудно могат да се дефинират като „типично холандски“.

Но холандските писатели, естествено, се занимават и със специфичните особености на своята мъничка страна на Северно море. Мартен Асхер в „H2О Холандия“ („Всички хора се мокрят, но холандците – най-много“) ни представя поредица лекокрили, но и меланхолични репортажи за взаимоотношенията на холандците с водата. За книгата си „Зеландско щастие“ пътешественичката Каролейн Висер се връща към родния си край – преплита спомените си с тези на старите обитатели на това уникално кътче от Нидерландия; за „Селма“ обаче отива чак до Китай. И още много други книги поставят холандския опит в международна перспектива. Така например Питер Стейнц със своята „Made in Europe“ се обръща не към холандската идентичност, а към онова, което ни свързва с другите страни около нас. Книгата му е тържество на възникналото като култура в Европа. Друг пример е „Американската принцеса“ на Анейет ван дер Зейл, в която се описва животът на една холандска жена, която през двайсетте години живее в Съединените щати и там става приказно богата, за да обеднее после до крайност. Европарламентаристката и писателка Елс де Хрун даже изцяло оставя без внимание холандската история и в „Полезните идиоти“ се насочва към последиците от обединяването на Източна и Западна Европа след падането на Берлинската стена.

Тази международна ориентация важи даже за книги, в които централно място заема собствената нидерландска история. От цели десетилетия Втората световна война в Холандия е епизодът, който най-силно въздейства на въображението и досега винаги представлява морален стандарт. Това намира отражение и в художествената литература, и в нонфикцията. Най-важните творби в тази област обаче са личните свидетелства и мемоарите, благодарение на които правилното опознаване на темата и вживяването в нея става възможно и извън националните граници. Естествено, най-известният пример за това е дневникът на Ане Франк, който с 65-те си превода си остава най-превежданата книга от нидерландската литература. Но интернационален аспект често има и по-старата история на Нидерландия. Историкът Антон ван дер Лем пише „Нидерландското въстание“ – едно достъпно за широка публика академично произведение за шестнайсети век, когато нидерландците въстават срещу испанския крал, по онова време владетел на Ниските земи. Книгата му е преведена на немски и английски език.

В последните години в Холандия се появяват и все повече и повече научнопопулярни творби за философия, психология и етика, в които централно място заема разпознаваемият от всекиго опит, независимо от националността му. Хубав пример е „Меланхолия на неспокойството“ на философката Йоке Хермсен. В това есе, с помощта на мислители като Хана Аренд и Лу Андреас-Саломе, авторката се опитва да формулира обнадеждаващ отговор на все по-засилващото се усещане за загуба в Европа. И футурологът и трендуочър Ричард ван Хойдонк попада в този жанр с книгата си „Светът утре“, в която изследва какво ще бъде въздействието на технологиите върху живота ни.

В застаряващата Холандия се появяват много книги по теми като болестите, евтаназията и остаряването. Успешен пример е „Да четеш с АЛС“, в която Питер Стейнц, сам станал жертва на това смъртоносно заболяване, описва личните си изживявания с помощта на литературните класици. И Хенк Бланкен пише за упадъка и човешкия край в своята „От това не се умира“ – разказ-наблюдение за съкрушителния ефект на синдрома на Паркинсон. И накрая, в този подбор имаме Сандер де Хосон, който, като белодробен лекар, се грижи за множество неизлечимо болни и описва на хартия преживяванията си. Във „Финалният куплет“ той задава редица съществени въпроси: дали всичко, което е възможно в медицината, всъщност е желателно? Какво е „нежна смърт“? И къде точно е границата на медицински възможното? Тази проблематика е позната в множество страни, съответно дойдоха и много преводи.

Поглеждайки по-внимателно към всичко това, може би е проблематично да се говори за нидерландска нонфикция. Холандските автори пишат за редица неща, които дори ако се разиграват в Нидерландия, са разпознаваеми за международната публика. Същевременно тъкмо тази интернационална ориентация може би е характерното за нидерландската нонфикция: тя е литература, в която се търси връзка с останалия свят. Ала в крайна сметка същото може би прави всяка литература. Тъй че в Холандия или не добрата нонфикция със своята многостранност, широта и нюанси предлага едно богатство от хубаво написани, ангажирани и интелигентни анализи на обществените и личните въпроси.

Превод: Анета Данчева-Манолова

Вашият коментар

Filed under Първа страница

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s