1989 година в огледалото на полската литература

бр. 30/2019

Маргрета Григорова

Стефан Хвин (Макс Ларс). Разходка на жителите на Мазовше към очакващото ги Слънце.  ©2019 Stefan Chwin

1989-a e една от онези събитийни и гранични години, които пренасят периодизация от обществено-политическата в културната и литературната история. Очевидно като година, финализираща нелекото сбогуване с една от тоталитарните системи на века. Година на решителна крачка към жадуваната свобода, чието разбиране и употреба се превръща в един от главните въпроси на литературата – в контекста на прелома и пълното преструктуриране на действителността. Освобождението като национална (историческа и духовна) ситуация е и повод за присъстващите в полската литературна история сближавания, аналогии и разграничавания с периода на междувоенното двадесетилетие (отброявано също и като тридесетилетие), обект на публикуваните в броя статии на Мариан Сталя и Стефан Хвин.

Полша е страна на рицарския етос. В духа на неговата символна традиция Кръглата маса (наподобяваща по форма тази от картините към епоса за Крал Артур), проведена като дебат през февруари-април 1989 г. в днешния президентски дворец във Варшава, става основен знак на прехода. Подготвена през септември 1988 чрез разговори в конферентния център „Магдаленка“ (близо до Варшава) тя е място и форма на преговорите между дотогавашното правителство (по инициатива главно на министъра на вътрешните работи Чеслав Кишчак) и представителите на опозицията. Начело на делегацията на „Солидарност“ е Нобеловият лауреат за мир (1983) Лех Валенса, президент на Полша за периода 1990–1995 г. В редиците на опозицията са и по-късните правителствени водачи Лех Качински и Тадеуш Мазовецки, там е инициаторът на Отвореното писмо до Партията Яцек Курон, редакторът на „Gazeta Wyborcza“ Адам Михник. Въпреки острите критични мнения и контраофанзиви, набиращи сила след Милениума и до днес, въпреки немалкия процент на общественото недоверие към нея, въпреки обвиненията в заговор и прекален компромис, Кръглата маса от 1989 г. продължава да бъде символ на безкръвния преход и мирната революция. Често цитирани са думите на по-късния президент Александър Квашневски: „Есента на народите започва на 6 февруари 1989 година в Полша.

Тя е повратна точка в най-новата европейска и световна история. (…) Ражда се школа за ново политическо мислене“. В позитивен дух е и оценката на по-късния премиер Тадеуш Мазовецки „Кръглата маса беше компромис, но отварящ път към бъдещето“.

В нея може да бъде видян и символ или сигнал за времето на дебати, дуели и турнири в полето на литературата (включително в засилената роля на фестивалите и наградите). През 1989 г. започва поетическият дуел Шветлицки – Полковски. Все още непознатият тогава Шветлицки, който скоро след това става все по-популярен, хвърля ръкавицата със стихотворението си На Ян Полковски, публикувано през преломния юни 1989 г. в ключовото опозиционно списание „NaGłos” и публикувано през следващата година в „Tygodnik Literacki”, но написано една година по-рано. То съдържа обвинение в изкуственост и патос, противопоставя поетичната мисия на гражданско-етичната. Макар и адресиран към едно име, дуелът не е персонален. В него всъщност се срещат два отбора. От атакуващата страна са отправящите предизвикателство т.н. „нови варвари“ в литературата, към което принадлежат Шветлицки, Сосновски, Сомер, влизащи във формацията на новото поколение писатели, организирани около списание „БруЛион“. Техен патрон става американският поет О’Хара (превеждан вдъхновено от Сомер), заради което са наричани още и „О’Харисти“. От атакуваната страна са дотогавашните ангажирани поети, някои от които свързани с движението „Солидарност“, представящи и връзката с традицията, за които най-важна е етичната и гражданската мисия. Според Дариуш Павелец, за да се разбере започнатият дебат, може би трябва да си припомним въпроса, който задава Адам Загаевски през февруари 1984 г.: „Какво ще стане, ако един ден, един хубав ден, Полша върне политическата си свобода? Дали ще се задържи това прекрасно духовно напрежение, което характеризира ако не целия народ, то поне най-демократичния му елит? (…) дали това, което е възникнало в отговор на опасното предизвикателство на тоталитаризма, ще престане да съществува в деня, в който изчезне и самият тоталитаризъм?“. Както представя Павелец, на острата полемика отговарят почти веднага със свои текстове Ярослав Марек Римкевич, Юлиан Корнхаузер и Мариан Сталя, който определя стихотворението на Шветлицки като „програмен памфлет“, Кшищоф Кьолер, според когото то звучи като жест срещу самата поезия. Кьолер публикува фейлетона Охаризъм и оприличава в него новите поети на „поп звезди“, Шветлицки му отговаря с Кьолеризъм (и двата са публикувани на страниците на „бруЛион“, съответно в броеве 14-15/1990 г. и 16/1991). Самият Полковски след канонадата замлъква за 20 години. Когато миналата година имах възможност да го попитам за това, той отговори, че има периоди, в които поезията си тръгва и такива, в които се завръща. В настоящия брой препубликуваме стихотворението На Ян Полковски (в превод на Ирена Петрова, публикуван за пръв път в Литературен вестник, 2000/11), като считаме за необходимо да поясним кой е и какви стихове пише, как го вижда критиката.

Времето на прелома можем да определим и като време на много други дебати и дискусии, обхващащи нови области и теми, обземащи литературата. Сред тях са: дебатът около обществената комуникация при прехода от моносистема към плурализъм и под влияние на нарастващата роля на визуалната култура, „новоговорът“ по еврейската тема и случая „Йедвабне“, дискусиите по въпроса за оценките на периода на ПНР, за нарастващата роля на визуалната култура, дискусиите около феминизма и движението на малцинствата с нетрадиционен пол, Смоленската катастрофа, ролята на Католическата църква в Полша. Всички изброени дебати са посветени на „трудни“ теми, преминаващи от полето на премълчаването към акта на откритото говорене, от кулисите към подиума на публичния дебат. Те са великолепно представени в сборника Дебатите след 1989 г. Литературата в процес на комуникация по пътя към нов синтез (под редакцията на Мариля Хопфингер), от който публикуваме фрагменти.

1989-а е гранична и с официалното премахване на цензурата като институция. И преди тази година е възможно писането извън нея, в рамките на така нареченото „друго книгоразпостранение“ (т.е. нелегалното), но за официалните издания тя е вездесъщ институт. Днес цензурата е обект на поредица задълбочени изследвания, богато документирани с архивни данни. Илюстрираме нейния изследователски статус с няколко текста на автори от специализираната катедра „Изследвания на цензурата по време на ПНР“ към университета в Бялисток.
Една от големите промени в ситуацията на прелома е свързана с преструктуриране на социалното поле на литературата и доминиращата хетерономизация на литературния живот, казано с понятийния език на социолога Пиер Бурдийо. С него могат да бъдат описани формите на автономия и хетерономия, промените в книжния пазар, структурата на издателската дейност, на връзката между образователна сфера и литература, на ролята на медиите и Мрежата, на фестивалите и наградите, на писателския хабитус. Прилагането на този тип описание и анализ, но също и неговата ревизия в полския контекст виждаме илюстрирани в колективния том Полската литература след 1989 г. в светлината на теорията на Пиер Бурдийо. Доклади от изследванията (под редакцията на Гжегож Янкович), от който публикуваме фрагменти.

Годината 1989-а разтърсва света и преобразява географската карта, която става флуидна, „раздвижена“ (Чаплински). Геокултурното преосмисляне и преопределяне на посоките на света в контекста на Европа (но и извън нея) води до преоткриване и реабилитация на нейната средна, централна част, която се бори за своята идентичност. Спасяването на отвлечената от Изтока Централна Европа води до засилване на културните и литературни връзки между средноевропейските държави, до взаимни гравитации между полската, чешката, словашката, унгарската, хърватската литература. Новите форми на интеграция (европейска и световна), на отваряне и преосмисляне на границите и смесени идентичности, на акултурация, глобализация и засилени миграции са част от тази подвижна карта. На изпитание са подложени по-стари интеграционни модели като славистичния (вж. статията на Юлиан Корнхаузер Дошъл ли е краят на славянската компаративистика?).

Годината на прелома дава глас и на много други творчески търсения, инициации, проблематизации, сред които са: въпросът за автобиографичното писане и неговата фикционалност (вж. статията на Уршула Гленск), за реинкарнациите на реализма (Чаплински), за новото битие на фантастиката (вж. фрагментите от прозата на Магдалена Тули, писателите от т.н. Гданска школа Изабела Филипяк (Морска) и Стефан Хвин), за хората от социалните периферии (вж. фрагментите за живота на клошарите от репортажната книга на Я. Хуго-Бадер), за облика и ролята на репортажа. Постарали сме се в броя да съберем поети, писатели и критици сред най-силно свързаните с процеса на прелома и неговото изследване. Особено ценни за броя са и най-новите текстове на Адам Загаевски и Олга Токарчук. Трябва също да отбележим, че текстовете на М. Тули, С. Хвин и И. Филипяк (Морска) са изпратени от авторите в обновени редакции във връзка с предстоящи издания.

Решихме да включим в броя и ориентацията, която дава 2019 г. на полско-българския литературен и театрален диалог – чрез текстовете на Адриана Ковачева, Магдалена Генов и репортажа на Георги Арсов за фестивала в Збонишин.

Държим да отбележим, че настоящият брой носи съзнанието за продължение към чудесните полски броеве – брой 11 от 2000 г. „Полската литература от 90-те“ (под редакцията на Искра Ликоманова) и брой 17-18 от 2016 г. „Съвременна полска литература“ (под редакцията на Амелия Личева). Поредицата на нашите немалки полски тематични антологии продължава да пише своя рецептивна история.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s