Издателят е странна смесица между културен мисионер и предприемач

бр. 26/2019

Разговор с Петя Лунд, основателка на берлинското издателство за българска литература eta verlag

За презентацията е нужен JavaScript.

Петя, Вие сте създателка на eta verlag – берлинско издателство, специализирано преди всичко в издаването на съвременна българска литература в превод на немски. То съществува едва от 3 години, но вече сте публикували десетина книги. Бихте ли разказали малко повече за създаването и дейността на издателството?

Издателството съществува от точно три години, като първите издания се появиха в началото на 2017 г. Оттогава насам публикуваме по две издания на сезон, т.е. две за Панаира на книгата в Лайпциг (пролет) и две около Панаира на книгата във Франкфурт (есен). Тази последователност на издаване е много важна в Германия, където изискването за участие в различни браншови организации е минимум 4 издания годишно.

Идеята за създаването на издателството се роди много отдавна, но силният тласък дойде, когато започнах да превеждам на поканени в Германия български автори, които нямаха почти никакъв шанс за намиране на издател в Германия, въпреки че имат огромен потенциал. Това ме накара да се замисля за основаване на собствено издателство, което около година по-късно вече беше факт. Решението беше много смело, защото скочих буквално в океан от безкрайно сложен и непознат за мен професионален свят, което обаче ме научи на справяне с всякакви ситуации и проблеми. Издателят е една много странна смесица между културен мисионер и предприемач, който търгува с продукт с висока интелектуална стойност, но без да е крайно необходим за клиента.

 

Това, че eta verlag е силно специализирано в областта на конкретна литература, помага ли за дейността Ви, или е по-скоро ограничение? Струва ми се, че напоследък се стремите да разширите периметъра му и към други балкански литератури – означава ли това, че вървите към разрастване и разширяване на профила му?

Да, наблюденията Ви са абсолютно правилни. Издателството разширява диапазона си, което е чудесно и мен лично много ме радва. Работим в тази посока вече близо година и половина, но видимите резултати ще се появят през следващата година, когато ще издадем на немски език автори и от други страни на Балканите. Специализирането в областта на литература от Югоизточна Европа беше много важна стъпка за мен. Само с български автори е почти невъзможно да се постигне траен и дългосрочен успех не само защото няма достатъчно силен интерес към литературата ни, но и защото е прекалено тясна пазарна ниша, която не позволява особено разрастване. Което важи и за всяка една друга „малка” литература. Когато обаче под една шапка се съберат няколко такива езика и имат общ канал към немскоезичната публика, би могло да се достигне до много по-голям брой читатели. Което е и нашата идея и цел. Като всяка една търговка марка, каквато всяко издателство се налага да бъде, е много важно да има кристално ясна дефиниция на полето, в което работи. Дефиницията за съвременна литература от Югоизточна Европа е необходима и дава много повече свобода на действие, отколкото само и единствено за литература от България.

 

Разкажете малко повече за немските издателства, за съвременния немски книжен пазар и как вашето издателство се позиционира в него.

За германския книжен пазар може да се говори безкрайно дълго. Най-общо казано, издателствата се делят на големи, принадлежащи към големи компании, и малки, независими издателства. Големите издателства залагат на бестселъри и продажби, докато малките са много по-фокусирани върху културната мисия, превеждането и разпространението на важни, но непознати автори и творби. Берлин е градът, в който има стотици активни малки издателства, които заедно образуват една важна част от културната столица на Германия. Има различни видове синдикати и мрежи, които подпомагат малките издателства. За втора година общината на град Берлин обявява награда за най-добри независими издателства, а Министерството на културата и медиите – за пръв път изобщо в историята си тази година.

На фона на издателския ландшафт специално в Берлин успяхме за краткото си съществуване да се наложим като част от общността на независимите издателства и се радваме особено много на поканите за участие в книжните борси на големи и важни институции в Берлин, които вече за втора година ни канят да представяме книгите си. Имам предвид конкретно Haus der Kulturen der Welt (HKW – Дом на културите на света) и Literarisches Colloquium Berlin (Литературен колоквиум Берлин). Тези събития са много важни не само защото там се срещат всички участници в литературната сцена и се създават нови контакти с колеги, журналисти, книжари, но и защото ни се дава възможност да се представим пред съвършено различна публика, до която иначе много трудно бихме имали достъп.

 

Повечето издатели на т.нар. „малки“ литератури твърдят, че издаването на книгите е трудно, но още по-трудно е разпространението им, усилието да се съсредоточи фокусът на читателското и критическото внимание върху тях, след като бъдат отпечатани. И при вас ли е така? Как и къде се разпространяват издадените от вас книги и има ли между тях такива, които са забелязани от критиците и от по-широки читателски кръгове и  са се превърнали в част от немския литературен живот?

Да, това, за съжаление, е вярно. Най-трудната част са продажбите и по-точно видимостта на изданията по книжарниците. Те (книжарниците) също се делят на големи вериги, които продават само книги на големи издателства, и малки независими книжарници, които се опитват да балансират между оборот и добър избор на книги от малки издателства. Единственият начин за позициониране в този тип книжарници е съвместната работа с търговски представител, който обикаля цялата страна също на два етапа годишно. Такъв представител вече имаме и ние от началото на тази година, което донесе сравнително бързо раздвижване в продажбите. Търговските представители приемат поръчки за изданията през следващата половин година, което осигурява видимост на книгите веднага след излизането им от печат. Ако този факт може да се комбинира с рецензия в относително важна медия, резултатите са доста задоволителни.

С първото ни издание от сръбски имаше много интересен случай, защото книгата се казва като фирмата, която търгува с реклами в Берлинското метро. Тази фирма на всичкото отгоре се оказа със седалище на нашата улица в Берлин. Те много харесаха книгата и ни подариха три дни безплатна реклама в метрото в Берлин, което беше неочакван и безкрайно мил съседски жест. Мисля, че това беше много мащабна акция, която достигна до много голям брой хора в Берлин.

 

В тази връзка – имате ли представа какъв е обичайният профил на читателите на издаваните от Вашето издателство книги?

На този въпрос се опитвам и аз да имам ясен отговор, но все още нямам. На всяко четене идват много различни хора, което със сигурнoст се дължи и на различните жанрове на произведенията. При всички положения са хора, които по една или друга причина се интересуват от Източна Европа.

 

Как финансирате изданията си – търсите ли субсидии и грантове от български или международни институции? Имате ли някакви препоръки към българските културни институции, чиято дейност е подкрепата на преводи на българска художествена литература в чужбина?

Първите няколко издания бяха изцяло финансирани от лични средства. Тази година всички преводи са финансирани от външни организации и институции, една от книгите дори е частично финансирана от българския Национален фонд „Kултура“. Две от изданията се финансират от програма „Традуки“ и едно – от сръбското Министерство на културата.

Не мога да давам препоръки към институциите, защото те имат процедури, които следват и се движат в техните рамки. Но би било чудесно, ако може да се намали обемът на документи за кандидатстване. Количеството документи е спънка за издателите в чужбина, особено тези, които не могат да попълват българската част. Също така, ако има начин за систематизиране на база данни за различията в цените на превод и редакция в различните държави, за да има повече взаимно разбиране за производствената част.

 

Прави впечатление, че издавате много поезия – всъщност първите ви издадени книги са тъкмо стихосбирки. Издателите гледат на поезията, особено на преводната, като на жанр, носещ висок риск. Вие просто поемате този риск, или все пак немският литературен контекст е по-благосклонен към поезията?

Поезията е голям риск, особено преводната. Но пък вероятно най-красивият риск изобщо. Не съжалявам за нито една стихосбирка, напротив гордея се с тях, защото и трите са много добри издания, които намират пътя си към любителите на поезия, макар и да е много трудно.

 

За съжаление е добре известно, че преводачите на българска литература по света намаляват. Немската българистична преводаческа традиция има солидна история, но как стоят нещата днес – появяват ли се нови преводачи, или сътрудниците ви са утвърдените преди десетилетия?

Да, специалистите в областта, с които аз имам удоволствието да работя, са хора с дългогодишен опит, което е огромно предимство за мен, защото уча ежедневно много от тях. Факт е, че университетите в Германия, които предлагат българистика, са много малко, а студентите, които стават преводачи, и то на литература, са още по-малко. Литературните преводи са много трудна задача, за която се изисква сериозна подготовка, която трае години. Но нека не губим надежда все пак никога досега не е имало толкова много двуезични подрастващи, както в момента. Не е изкючено деца на българи, живеещи извън граница, да припознаят тази мисия като своя.

 

Можете ли да обобщите какво е мястото на преведените от български книги в немския културен живот?

Към този момент тези книги не заемат особено значимо място в културния живот на нито една немскоезична страна. Поради което продължаваме напред с мотивацията да променим именно този факт.

 

 Въпросите зададе АНИ БУРОВА

 

Реклами

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s