Роберто Каласо: „Имах твърде драматично детство”

бр. 23/2019

Италианският писател, преводач и издател говори за изследванията, които прави за най-новата си книга, за любовта си към митовете и проблемите, които създава личната му библиотека

Анита Сети

Роберто Каласо е роден във Флоренция през 1941 г. и е автор на много книги, сред които е световният бестселър „Сватбата на Кадъм и Хармония” – роман, преиздаден този месец като модерна класика от издателство „Пенгуин”. Новата му книга, „Неназовимо настояще” е деветата част на поредица, изследваща мита и модерната епоха. Писателят е определен от „Парис Ревю” като „литературна институция, състояща се от един човек”; Каласо превежда, колекционира редки книги и оглавява италианското издателство Adelphi Edizioni, публикувало автори като Хорхе Луис Борхес, Брус Чатуин и Милан Кундера.

 

 „Неназовимо настояще” е част от поредица, която улавя духа на различните епохи – защо неназовимо?

Невъзможността да бъде назован е основна характеристика на света около нас. Работата на писателя е да бъде най-малкото изследовател на неназовимото. Думите непрестанно се умножават, но стават все по-малко ефективни; този факт кореспондира с парадокса на нашия светски свят, който демонстрира огромна сила в развитието на технологиите, но е тотално неадекватен, когато трябва да формулира това, което се случва.

Също така се интересувате от йероглифи – образите могат ли да назовават нещата?

Абсолютно. Не смятам, че мисленето е само аналитично, не приемам схващането, че образът е начин за отслабване на мисълта.

Книгата е деветата поред от тази поредица. Как се породи идеята за нея?

Имах намерение да напиша три книги за света около нас, използвайки представи и образи като персонажи. В крайна сметка обаче направих голямо отклонение и създадох още шест книги. Появиха се неочаквани идеи и образи – хубаво е да бъдеш постоянно изненадван от това, върху което работиш. Като правило, нищо не се случва така, както си го предвиждал.

По-ранни ваши книги бяха публикувани от „Пенгуин” като модерна класика, а темата, която ги свързваше, беше преразказването на митове. Дали настоящият момент винаги е в диалог с миналото?

Да, за мен това е неизбежно. Ще откриете този диалог във всички мои книги. Основата на всички наративи за мен са митовете. Те са огромните дървета, крепящи историите, а аз започнах с онова, което е най-близко до мен – гората с митове от Овидий до Омир; след това се насочих към джунглата на индийските митове, а интересът ми към тях беше събуден по време на четеното на „Упанишади” и „Бхагавад Гита”. Книгата ми Ardor изследва задълбочено философията на „Ведите”. Устройството на света е тема във всичките ми книги. Изследователите на „Ведите” биха нарекли този порядък Rta, което означава и истина, засягащ обществата и всичко останало, което съществува отвъд тях.

Роден сте в бурната 1941 година. Как това време формира мисленето ви като писател?

Имах твърде драматично детство. До 12-годишна възраст живях във Флоренция, след това отидохме в Рим. Семейството ми премина през много изпитания – баща ми, Франческо, който беше антифашист, беше арестуван и осъден на смърт и трябваше да се укриваме; по-късно той написа книга, посветена на други двама университетски преподаватели антифашисти, които бяха арестувани заедно с него. Баща ми беше освободен, но трябваше да живее в нелегалност – така направихме и ние. Получих друго име, тъй като имаше опасност с брат ми да бъдем взети за заложници. Бях на три години през 1944 г., когато ми казаха: „Ако някой те пита за името, казваш се Роберто Фачини”.

Как се зароди любовта ви към книгите?

Произхождам от семейство, пълно с университетски преподаватели, учени и издатели. Моят дядо е основател на издателството La Nuova Italia, а баща ми е професор по история на правото в университета във Флоренция; той работеше с текстове главно от 16. до 18. век, така че къщата ни беше пълна с уникални издания. Израснах, заобиколен от множество книги, и започнах да работя за издателска къща на 21-годишна възраст.

Освен прочут писател, вие сте и известен издател – как се чувства човек, който е едновременно от двете страни на барикадата?

За мен това е съвсем естествено. Зная, че преобладава представата за издателя като практичен бизнесмен, а за писателя като артист, и разбирането, че съчетаването в едно на двете професии е подозрително. Имам два живота и за мен това е нормално.

На кои от съвременните писатели най-много се възхищавате?

Най-добре е да се придържам към професионалната тайна, каквото и да ви казват други издатели.

Новата ви книга е пълна с литературни алюзии…

Писателите невинаги осъзнават факта, че произведенията им носят допълнителни значения. За мен е важно времето, в което е написан определен текст. Научих много за фашизма през 30-те години например от книгите на Вирджиния и Ленард Улф.

Какъв читател бяхте като дете?

Бях много любознателен. Харесвах много книги, но имаше една, която обожавах – беше написана от автор с псевдоним Сто и се казваше I cavoli a merenda, което означава „Зеле за закуска” – израз в разговорния език, отнасящ се за нещо абсурдно или нелепо, или и за двете заедно. Толкова много обичах тази книга, че години по-късно, като издател, дадох същото заглавие на нашата поредица от детски книги.

Кога започнахте да пишете?

Твърде рано. Започнах да записвам в дневник спомените си, когато бях на 12 или 13 години.

Имате ли някакви навици, свързани с писането?

Опитвам се да не ходя до офиса сутрин, така че издателската ми дейност е концентрирана в следобедните часове. След като се събудя, започвам да работя. Винаги пиша с писалка.

Кои книга сега са на шкафчето до леглото ви?

В момента изцяло съм ангажиран с писането на десетата част от моята поредица, която ще бъде около 600 страници. Изцяло съм съсредоточен върху това, тъй като книгата трябва да излезе на пазара през октомври.

Къде съхранявате книгите си?

В края на годината, като подарък за приятели, издаваме малка книга, която обикновено е написана от автор на издателството. Тази година я написах аз и я нарекох „Как да подредим книгите в библиотеката си?”. Отговорът е… няма начин да го направим. Това е кратък текст от 60 страници, в който се връщам към опитите си в миналото да се справя с този неразрешим проблем. Имам около 50 000 книги, които се намират на пет различни места. Всеки път, когато търся определена книга, това се превръща в истинско изпитание.

Превод от английски: Ружа Мускурова

Източник „Гардиън“, 13 април 2019 г.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s