Слово на церемонията за връчване на европейската награда за литература „Димитър Димов”

Теодора Димова

бр. 22/2019

Много се вълнувам от това събитие, на което за първи път в историята на нашата литература се връчва европейска награда за литература. Вълнувам се и съм благодарна, че тя е на името на Димитър Димов. Наградата беше учредена миналата година в знак на почит към 110-годишнината от неговото раждане, която е в края на юни.
Разбира се, първо ще започна с благодарности.
На първо място благодарност към Община Варна, която пое в себе си идеята за учредяването на тази награда, финансира я заедно със спомоществуватели и тази година я реализира. Неслучайно наградата е под патронажа на кмета на Община Варна господин Портних.
По-нататък благодаря на директора на фестивала ВарнаЛит Захари Карабашлиев за това, че наградата се осъществява именно в рамките на този млад, жизнен и много амбициозен литературен фестивал.
Благодаря на журито на наградата, което се състои от петима членове:
Пламен Дойнов – поет, драматург и литературен критик. В последно време сдобил се и с ново амплоа – рецитатор на собствените си стихове. Да слушаш неговата поезия в негово изпълнение е наистина уникално преживяване.
Митко Новков – един от най-влиятелните и дейни литературни критици днес. Последните му две книги представляват блестящи студии върху картини на български и чужди художници. Написани са в есеистична форма и с нищо не отстъпват от есетата на Цветан Стоянов.
Мари Врина-Николов – професор по теория на превода в университета ИНАЛКО в Париж. Живата връзка между България и Европа. Превела е и е помогнала да се издадат десетки и десетки романи на съвременни и класически български автори.
И четвъртият член на журито – виновникът и двигателят на ВарнаЛит Свилен Спасов. Когато той сподели пред Захари и пред мен идеята си наградата да бъде европейска, а не национална, ние се спогледахме, замълчахме дълбокомислено и след малко изпаднахме във възторжени възгласи.
Изказвам благодарност на автора на одухотворената и благородна пластика, която след малко ще бъде връчена на победителя – доцент Емил Бачийски.
Благодарност на Емилия Николова, която неуморно бди и промисля и най-дребния детайл от организацията на журирането и награждаването.
Знаем, че напоследък се учредиха десетки литературни награди. Това се дължи на масовото производство на литературни продукти, които издателствата тиражират. Издателствата вече сами по себе си не служат като сито за отсяване на доброто от лошото, те просто публикуват всичко, което може да донесе печалба. И в тази огромна литературна продукция читателят, разбира се, е оставен да се оправя сам. Затова литературните награди възникват като някакъв вид ориентир. Но когато наградите са много, те престават да бъдат такъв ориентир, защото си има награда за всичко и за всеки и нищо не остава ненаградено. Настъпва девалвация на ценностите, на критериите. Девалвацията е пагубна.
Но нашата награда е по-различна от всички останали. Тя има амбицията да следва мащаба на писателя, на чието име е учредена. Тя има амбицията да бъде европейска литературна награда, защото е признато отдавна, че романите на Димитър Димов са от европейска величина. Целта, желанието и надеждата ни е наградата да удържи през годините високо европейско ниво – тоест да бъде достойна за името, което носи. Името на Димитър Димов е записано в историята и наградата нито може да прибави, нито може да отнеме нещо от него. Литературата ще спечели и наградата ще се утвърди, ако запази поставените цели и критерии.
Другата причина, поради която решихме наградата да бъде именно европейска, е, че това е една съвсем конкретна, практическа и реална стъпка към интегрирането ни в Европа. Ние трябва да се чувстваме неразделни от Европа, а не да се чувстваме все едно стоим на границата й, все едно трябва да се повдигаме на пръсти, за да надникнем какво става зад оградата.
Знаем колко е лесно в един малък басейн да се развият микроорганизми, които да го отровят съвсем скоро и да го превърнат в блато. Докато световният океан например не може да се заблати, там се вливат толкова много реки, има толкова много подводни, топли и студени течения, че отровните микроорганизми не могат да съществуват в подобно движение. С една дума – каквито и проблеми да има в световния океан, той е самопречистваща се, саморегулираща се система, която не само не може да се заблати, но пречиства всичкия боклук, който се влива в нея. Тоест да имаме самочувствието да се съизмерваме с останалия свят. Да не се затваряме и да заживяваме със самодейни мащаби и критерии, а да се отваряме към света, да се съизмерваме с него, да бъдем едно цяло с него. От това сравнение можем да получим и комплекс за малоценност, но той е преодолим, той не е така страшен, както самоизолацията.
От 39 романа, постъпили в конкурса, ние номинирахме четири европейски и един български автор, чийто роман се обръща към дълбоко травматични и все още неизследвани теми на нашето минало. И това прави българската литература съизмерима с европейската. Което е и най-голямата цел на тази новоучредена награда.
Благодаря ви още веднъж!

29 май 2019 г.

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s