Нов златен век на ирландската детска литература

бр. 10/2019

Нестихващият интерес към детската литература превръща Оуън Колфър и Дарън Шан в звезди

Падриг Кени

Някога ирландската литература за деца можеше да се похвали с едва шепа представители – при това недотам популярни и със съвсем скромни продажби на вътрешния пазар. В страната имаше две основни издателства за детска литература и не можеше да се говори за почти никаква индустрия и издателска инфраструктура. Единствените ирландски писатели, издавани в чужбина, бяха автори на жанрова и на висока литература. През последните двайсет години обаче ситуацията се промени драстично. Издатели като „Гил Букс“, „Литъл Айлънд“ и „О’Брайън Прес“ публикуват детски книги в абсолютно немислими за 80-те и 90-те години на миналия век тиражи. Днес детската литература се радва на безпрецедентен интерес, а ирландските детски автори са повече от всякога. Книгите на Катрин Дойл, Хелена Дъган, Шинейд О’Харт и много други се издават директно в Обединеното кралство. Там вече се говори за нов „златен век” на детската литература, а настроенията и в Ирландия са доста сходни. Как и защо се стигна дотук и наистина ли в момента изживяваме свой собствен „златен век”?
Дейвид О’Калахан, който отговаря за подбора на детско-юношеската литература в „Ийсън“1, твърди, че сме свидетели на трети „златен век” – част от цикъл, чието начало слага Дж. К. Роулинг с „Хари Потър“: „В момента в Ирландия литературата за деца между осем и дванайсет години е в подем – при това мащабите са наистина поразителни. Трийсет и пет процента от продадените по Коледа детски книги са в тази възрастова категория. Лично за мен най-доброто доказателство, че в момента изживяваме „златен век”, е, че детските книги вече се излагат в предната част на книжарниците в Ирландия“.
О’Калахан смята, че търговският успех е една от причините детските книги да получат закъсняло признание. „Преди петнайсет-двайсет години детските книги се нареждаха до количките в дъното на книжарниците. Днес обаче се излагат на почетно място близо до входа, защото са популярни и носят големи печалби. Така че парите са много важен фактор и няма какво да се лъжем – издателите искат да печелят, а писателите да си изкарват хляба, така че на въпроса защо толкова много утвърдени писатели се насочват към детската литература, ще ви отговоря: ами защото в момента детската литература разказва играта на всички останали. Може и да звучи цинично, обаче така стоят нещата.“

Финансовият успех е важен, но дали наистина това е единствената причина на детската литература изведнъж да започне да се гледа с такова уважение? Шивон Паркинсън – издател в „Литъл Айлънд“ и автор на детски книги – има отговор на този въпрос: „Струва ми се, че нещата се промениха, откакто детската литература стана университетска дисциплина. В разгара на писателската ми кариера през 90-те години на XX в. на нея се гледаше като на втора ръка литература. Когато катедрите по английска филология започнаха да преподават детска литература обаче, статутът й несъмнено се подобри. Това се случи преди около десет-петнайсет години. В момента четенето на детска литература е едва ли не модерно. Тя вече не се смята за втора ръка литература, а за „готина“ литература. Не че това е много хубаво. Ще ми се просто да се отнасят към нея с уважение“.

Разбира се, все някой трябва да направи първата крачка и да поведе останалите по пътя към финансовия успех и признанието. През 2000 г. роденият в Уексфорд Оуън Колфър получава най-големия хонорар за неизвестен във Великобритания писател за поредицата си „Артемис Фоул“. Питам го дали смята, че успехът му е проправил път и за други ирландски автори: „Ами според мен успехът дойде с Дарън Шан. Първата ми книга Benny and Omar („Бени и Омар“) стана номер едно по Коледа през 1998 г. Бях на път да започна да се издържам с писане, но все още ми беше трудно, и тогава Дарън Шан получи огромен аванс за десетина книги. Никога преди това не бях чувал детски писател от Ирландия да постигне нещо такова“.
Колфър поразпитал, за да разбере какво трябва да направи. Посъветвали го да си намери агент в Лондон и той подписал със Софи Хикс. Успехът не закъснял. След Колфър и Шан през 2006 г. Дерек Ланди получава седемцифрен хонорар за поредицата си „Скълдъгъри Плезънт“. Шейн Хегарти и Дейв Ръдън също прекосяват морето, за да подпишат договори с издатели от Обединеното кралство. Според Паркинсън успехът им до голяма степен се дължи именно на това – „Но истинската причина е, че в Ирландия не можеш да се изхранваш с писане, пък и на ирландските издателства им е трудно да пробият на британския пазар“.

Въпреки всичко като че ли писателите продължават да търсят признание по други начини. Селин Киърнън, авторката на Begone the Raggedy Witches („Вън, дрипави вещици!“) и на трилогията Moorehawke („Мурхоук“), забелязва една тенденция: „Струва ми се, че чуждите издатели проявяват по-голям интерес към ирландските писатели. Като че ли чужденците утвърждават работата ни, както за жалост винаги е било в Ирландия“. Като резултат от този интерес, казва тя, „изведнъж започват да ни вземат на сериозно. Поне такъв е личният ми опит.

Щом издадоха трилогията Moorehawke в чужбина, това внезапно й придаде някаква тежест, която преди това нямаше“.

Киърнън твърди, че отличителният стил на ирландската литература я прави още по-интригуваща. „Чувала съм, че когато – още в самото начало на кариерата му – накарали Себастиан Бари да пише английски разкази,той, така да се каже, им теглил една и това упорство впоследствие му се отплатило. Поне в днешно време вече никой не поставя под съмнение факта, че специфичният почерк на ирландските автори се приема добре по света.“

Което ме кара да се замисля какво в ирландските детски книги привлича британските издатели. Според Шейн Хегарти, автор на поредицата „Даркмут“, отговорът на този въпрос не е толкова лесен: „Когато за първи път отидох в „Харпър Колинс“, един от първите им въпроси беше защо в страната ни има толкова добри писатели, какво й е толкова специалното на Ирландия. Вероятно устната разказваческа традиция и ирландският английски, с който си служим всеки ден, повлияват някак благотворно върху писането ни и го изпълват с хумор. Вероятно в историите ни има толкова магия и голяма част от успешните ирландски автори пишат фантастични истории тъкмо защото магическото е важен елемент от културата ни.
Колфър е на същото мнение: „Учебниците ни по история в училище бяха пълни колкото с исторически факти, толкова и с легенди. Учехме за Великденското въстание от 1916 г. успоредно с легендите за децата на Лир2, така че като деца през 70-те и 80-те нищо не ни се струваше невъзможно. Когато започнах да пиша, се чувствах едва ли не длъжен да включа в книгите си митични воини и леприкони“.

Хегарти също смята, че дълго време писането за деца не се е смятало за кой знае колко престижно в Ирландия. „Но и тук, както и в Обединеното кралство настъпиха съществени промени. Дж. К. Роулинг накара възрастните да четат детска литература, Оуън Колфър направи същото скоро след нея и си спечели много почитатели по целия свят, Дарън Шан също не остана по-назад. Говоря доста общо, но преди време всички признати ирландски писатели пишеха висока литература и съм убеден, че именно успехът на Оуън, Дарън и Дерек доказа, че е възможно да пишеш за деца и пак да си страхотен ирландски писател. Те разрушиха много бариери в полето на детската литература. Cлед тях нещата потръгнаха и пазарът в Обединеното кралство осезаемо се отвори.“

От разговорите ми с работещите в индустрията става ясно, че детската литература постепенно започва да се взема на сериозно. Работата на организации като „Детски книги Ирландия”, инициативата за активно четене на ЮНЕСКО в Дъблин и учредяването на почетната позиция Laureaten an Óg3 са част от една доскоро несъществуваща инфраструктура. Ирландската литература за деца получава признание не само защото носи пари, а и заради заслугите си в областта на културата.

И като говорим за заслуги в областта на културата, О’Калахан вижда тук известна цикличност. „Колкото и да е чудно, на Оуън му предстои още веднъж да преживее успеха си, понеже – я гледай ти! – догодина по кината тръгва филмът „Артемис Фоул“, който безспорно ще предизвика нова вълна от интерес към творчеството му. И „златният век” ще започне отново.“

Преведе от английски МАЯ НЕНЧЕВА

Източник: „Гардиън“, 1 януари 2019 г.

1 Най-големият книгоразпространител в Ирландия. – Б. пр.
2 Ирландски бог на морето. – Б. пр.
3 Позиция, която се присъжда на всеки две години на заслужили автори или илюстратори на детски книги в Ирландия. В рамките на тези две години лауреатите инициират различни проекти, които популяризират детската литература. – Б. пр.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Европейски измерения на книгоиздателската панорама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s