Филмовите събития на 2018

бр. 42/2018

1. Кои са според Вас събитията в българското кино през 2018 г.?
2. Кои са според Вас събитията в световното кино през 2018 г.?
3. Какво бихте пожелали на българското кино за 2019 г.?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Киноанкета се обърнахме към трима киноведи и кинокритици.

Кадър от филма „Ага“, режисьор Милко Лазаров

Деян Статулов, киновед, кинокритик
1. На първо място като безспорно събитие на отминаващата година е успехът на филма „Ага“ на режисьора Милко Лазаров. С него се закри международният фестивал в Берлин, а през годината получи множество награди по света и у нас, включително „Златна роза“ за най-добър български филм. Филмът ярко се отличава с кинематографично въздействие, което надхвърля обичайните тематичните и естетически търсения в съвременното българско кино.
Друго събитие е почти нулевата година за производство на българско кино, поради блокирането на неговото финансиране. Да се надяваме, че приетите промени в Закона за филмовата индустрия ще възстановят нормалния ритъм в живота на киното в България. Необяснимото отсъствие на наградите на Българската филмова академия, както и обидният аргумент, с който се отложи фестивалът „Златен ритон“, също са събития, но за съжаление – с отрицателен заряд.
2. Мога да отлича две събития, които са част от процеси, които съпътстват или движат развитието на световната кинематография. На първо място, това е все по-голямото влияние на стрийминг платформите не само върху разпространението, но върху производството на филмово съдържание. Най-силно доказателство за това е наградата „Златен лъв“ във Венеция за филма „Roma” на Алфонсо Куарон и получените номинации за „Златен глобус“. Платформи като Netflix все по-категорично ще диктуват развитието на киното в бъдеще.
Другото събитие е задълбочаващата се криза на идентичност в световното кино с налагането на политическата коректност като естетически критерий (вж. „Формата на водата“, „Черната пантера“ или „Бохемска рапсодия“).
3. Много и добри филми, както и зрители. Най-важното е да се възстанови нормалният ритъм и среда за производство и разпространение. Трябва по-категорично и смело да се заяви подкрепа на младите творци, които имат добри идеи и проекти. Не спирам да се надявам, че може и трябва да се изработи и приеме нов Закон за филмовата индустрия.

Божидар Манов, киновед, кинокритик
1. Над всички е „Ага“ на реж. Милко Лазаров. Един много силен европейски и световен филм, както и да се разбира това непрофесионално определение. Закъснелият дебют на Надежда Косева „Ирина“ също е добър филм от обещаващ режисьор.
2. Чак зашеметяващи събития няма, но добри филми са „Рома“ (Мексико, реж. Алфонсо Куарон), „Щастливият Лазар“ (Италия, реж. Аличе Рорвахер), „Магазинни крадци“ (Япония, реж. Хироказу Корееда), „Черният ку-клукс-клановец“ (САЩ, реж. Спайк Лий), „Капернаум“ (Ливан, реж. Надин Лабаки), „Йомедин“ (Египет, дебют на А. Б. Шауаки). Събитие е обаче мощното навлизане във филмовия бизнес на стрийминг платформата Netflix.
3. Да се направят крайно необходимите и съществени промени в иначе наскоро поправения Закон за филмовата индустрия само за да не спре финансирането. И повече нискобюджетни филми, които са огромен шанс за млади и талантливи кинематографисти.

„Възвишение” по романа на Милен Русков, реж. Виктор Божинов

Надежда Маринчевска, киновед, кинокритик
1. Парадоксално най-значимият български филм през 2018 няма нищо общо с българската действителност. „Áга“ на Милко Лазаров е минималистичен, поетичен и философски филм за семейството, любовта, смъртта, смисъла на най-простите човешки действия, прошката, краха на цивилизацията. Действието се развива в Далечния север, сред ослепяващо бял снежен пейзаж, за да изчисти смисъла на филма от всичко познато и да прехвърли посланието в полето на екзистенциалното. Първичните човешки жестове почти без реплики ни връщат към откровенията на първозданието, които ние, като човечество, сме загърбили. Изумителната визуална красота на филма (оператор Калоян Божилов) e постижение в световен мащаб. След изключителната чест да закрие един от най-престижните световни фестивали „Берлинале“ „Áга“ получи още десетки отличия, а на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ беше удостоен с цели пет награди.
Другият филм, който направи силно впечатление, беше „Възвишение“ на Виктор Божинов по романа на Милен Русков. Погледът към българската история е лишен от фалшиви и приповдигнати героизации, а това го прави истински и узнаваем за българския зрител. Съвсем не е случаен и успехът, с който филмът мина по екраните.
2. Бих искала да се фокусирам върху анимационното кино, което традиционно остава встрани от вниманието на анкети и класации. Ще се спра на два филма, представители на две противоположни категории филми – мейнстрийма и артхауса, но обединени от възродения интерес към кукленото кино. „Островът на кучетата“ на Уес Андерсън, макар и нетипичен представител на мейнстрийма, все пак е насочен към най-големия пазарен дял – семейната и детската аудитория, като преформатира в удобен вид жанра на антиутопията чрез приказно действие. Постижението на филма обаче се състои в изумително добре изработените кукли, блестящата анимация и фантастично постигнатата мимика на косматите четириноги.
„Тази прекрасна торта“ на звездната анимационна двойка Емма де Суаф и Марк Джеймс Рулс може да догони предишния рекорд на „О, Уили!“ с техните над 300 номинации и 80 международни награди от цял свят. Авторите използват необичайна техника с изработени от специална вълна и филц кукли, която от известно време стана обект на подражание от млади творци от филмовите школи. Фактурността на вълната дава възможност да се постигне убедителна мимика на лицата и едновременно с това да се съхрани условното, „куклено“ усещане за персонажа. Филмът изключително добре намира баланс между драма, трагедия, черен хумор, абсурд и обикновена глупост. „Тази прекрасна торта!” е необичайно увлекателен разказ в 5 части, изпълнен с горчива сатирична злъч и самоирония спрямо превъзходството на европееца пред другите и неочаквано – с необичайна нежност към онеправданите.
Връщането на интереса у толкова различни автори към кукленото кино с неговата „материалност“ и убедителност на персонажите вече е придружено и с нараснало майсторство в изграждането на движенията.
3. 2018 година беше кризисна за производството на нови български филми, тъй като ИА „Национален филмов център“ беше лишен от възможността да разпределя държавната помощ за кино, поради това, че българското законодателство не беше своевременно приведено в съответствие с европейските норми. По този начин дори спечелилите субсидия филми бяха оставени в състояние „на изчакване“, продуцентите им трябваше да подписват договори „под условие“, а финансирането стана възможно едва след приемането на Закона за изменение и допълнение на закона за филмовата индустрия (обнародван в „Държавен вестник” едва в края на ноември 2018). Това дълго изчакване не само се отразява пагубно върху творческия процес (който в киното и без това е дълъг), но и обещава дупка в продукцията през следващите две-три години.
Пожелавам на българските творци през следващите години гладко протичане на творческата им дейност без инфарктните ситуации от 2018.

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Реклами

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s