Театралните събития на 2018

бр. 42/2018

1. Кои са според Вас събитията на театралната 2018? 
2. Кои бяха основните проблеми според Вас в театралния живот през 2018?  
3. Какъв театър бихте си пожелали през 2019?

С тези три въпроса на нашата традиционна новогодишна Театрална анкета се обърнахме към 11 театроведи, театрални изследователи и театрални критици.

„Щастливият Бекет“, режисьор Марий Росен, ЦКД „Червената къща“

Асен Терзиев, театровед, театрален изследовател и критик
1. В международен план: „Три сестри“ на Новосибирския театър „Красный факел“ под режисурата на Тимофей Кулябин, който бе в програмата на МТФ „Варненско лято“ и „Световен театър в София“ като прожекция. Качественият театър си личи дори и на кино. У нас акцентите според мен бяха моноспектаклите в Театър 199 „Чамкория“ със Захари Бахаров по романа на Милен Русков и под режисурата на Явор Гърдев и авторският „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова. Алтернативната сцена също имаше попадения, като моите фаворити са перформативната инсталация на Християн Бакалов “Pure/ReaImagination” и „Щастливият Бекет“ с режисьор Марий Росен и Ана Вълчанова в главната роля в „Червената къща“. Репертоарният театър ме зарадва с подновения интерес към качествената съвременна драматургия: „Палачи“ от Мартин МакДона в Театър „София“ под режисурата на Стоян Радев, „Петел“ от Майк Бартлет в Младежкия театър под режисурата на Стайко Мурджев.
2. Те не са нови: лошото състояние на театралните сгради; маргинализирането или пълното отсъствие на драматург и литературен мениджър в театъра; комерсиализацията на цената на масово производство от евтини и безвкусни халтури; отсъствието на смислена стратегия и критерии, които да поощряват художественото качество и международния диалог.
3. Смислен, смел, неочакван и вълнуващ.

Ина Божидарова, филолог, театровед, театрален критик
1. Два спектакъла на Театър 199 върнаха радостта и удоволствието от театралната сцена за мен през тази година – „Чамкория“ и „Приятно ми е, Ива“. Случайно или не и двата са моноспектакли. Сценичната преработка на романа „Чамкория“ на Явор Гърдев е нещо ново за театралната ни сцена. Не по отношение на таланта на режисьора, който е безспорен, но по отношение на избора на текста и театралния разказ в спектакъла, постигнал силното му въздействие. Не подценявам Захари Бахаров, който създава плътта на спектакъла и го довежда до зрителя с актьорското си обаяние и съучастие. Той беше и продължава да е фаворит на публиката, съдейки по дългите опашки, които се извиват всеки месец при пускането на билети за следващите спектакли. Другият, авторски моноспектакъл на Ива Тодорова, в афиша на театъра е едновременно актьорска, театрално-жанрова и емоционална изненада, поднесена ни с връщането на актрисата на сцена след дълго отсъствие. Откровеността на споделеното, чувството за хумор и самоиронията ведно с таланта на Ива Тодорова с лекота прехвърлят сценичната рампа, за да увлекат зрителя в завладяващо съпреживяване. „Неодачници“ на Иван Пантелеев – едно съвсем различно театрално приключение. Заредено с друг дух, с различен език и дързък режисьорски замах. Спектакъл, който интригува, предизвиква и умисля. Едновременно предизвикателство и постижение за нашата сцена. И разбира се, отново „Световен театър в София“ и NT Life. Това са форумите, които поддържат жива връзката ни с чуждия театър, театъра отвъд нашите географските и езикови граници. Излишно е да изброявам заглавията на националния английски театър, но ще спомена „Три сестри“ на режисьора Тимофей Кулябин, спектакъл на Театър „Красный факел“ – Новосибирск, Русия, което остави неизличими следи с нестандартната интерпретация на Чеховия спектакъл. Театралните спектакли Network на Иво ван Хове в Националния театър и The Inheritance на Стивън Долдри в Ноуел Кауърд театър в Лондон са другите две театрални събития, които обогатиха театралната ми 2018 година.
2. Не бих се наела да идентифицирам проблеми в българския театър, защото само ги актуализираме в срещи и разговори отново и отново без някакви сериозни последици. Не са новост нито репертоарните, нито творческите или организационни проблеми в театъра.
3. Какъв театър да си пожелая? Дори само постановките, които посочих да се множат и разнообразяват картината на българския театър стига, но кой би могъл да ни го обещае?

Камелия Николова, театровед, театрален изследовател и критик
1. От българския театрален афиш събитията за мен през изтеклата 2018 г. са „Дивата патица” от Ибсен, режисьор Крис Шарков, „NeoДачници“ по Горки на Иван Пантелеев и „Опит за летене” от Йордан Радичков на режисьора Стоян Радев в Народния театър, „Петел“ от Майк Бартлет под режисурата на Стайко Мурджев в Младежкия театър, „Палачи“ от Мартин МакДона на Стоян Радев в Театър „София“, „Чамкория” по романа на Милен Русков на Явор Гърдев и авторският спектакъл „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова в Театър 199. От спектаклите на независимата сцена непременно ще откроя „Щастливият Бекет“ на режисьора Марий Росен в „Червената къща”, театралната инсталация „Pure” на Християн Бакалов, показан в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято” 2018 и в програмата на ДНК, танцовият пърформанс „Госпожица Юлия” по Стриндберг на Живко Желязков и Дерида денс център, „Произведени за щастие” на Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК, „Кралят Елен” по Гоци, на Анастасия Събева в Нов театър, НДК.
От чуждите спектакли, показани в България през 2018 г. моите безспорни фаворити са „Хеда Габлер” от Ибсен с режисьор Иво ван Хове на Националния театър в Лондон и „Три сестри“ на Новосибирския театър „Красный факел“ под режисурата на Тимофей Кулябин, които бяха представени в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на „Световен театър в София“ като сателитни прожекции. Като много интересно постижение тук бих поставила и „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“ на немския колектив LIGNA в сътрудничество със Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов.
2. Като най-открояващ се проблем на театралния живот в България през 2018 г. бих посочила липсата на (достатъчно) креативност, изобретателност и актуално мислене в немалка част от спектаклите.
3. Театър, в който има много „театър”! С други думи – театър, в който има любопитство и познание за случилото се и случващото се в театъра и като история и като актуално развитие, изобретателен, дързък, увличащ с радостта си и насладата си от играта, от възможностите на сцената за дълбок и неочакван поглед към живота (ни).

Илко Ганев, театровед, театрален критик
1. Едно от големите събития за мен е встъпването в длъжност на петима млади директори на извънстолични театри. Това е и един от най-добрите примери, с които Министерството на културата може да се похвали по отношение на водената от него културна политика и тази практика трябва да продължи! Гостуването на Дойчес театър, Берлин със спектакъла „Власт и съпротива“ в рамките на платформата „Световен театър в София” е другото събитие, което мога да отлича като значимо за българския театър за изминалата година.
2. Липсата на достатъчно финансиране. Лошият вкус, който водещите театри в страната ни предлагат като спектакли с висока художествена стойност. Липсата на смели, нешаблонни, ярки театрални спектакли и експерименти.
3. Автентичен, оригинален, нов, провокативен.

Николай Йорданов, театровед, театрален изследовател и критик
1. Като театрални събития за 2018 г. бих посочил два чужди спектакъла, които бяха излъчени в програмите на „Национален театър – Лондон на живо“ и “Stage Russia” във Варна и в София. Става въпрос за „Хеда Габлер“ от Ибсен с режисьор Иво ван Хове на Лондонския национален театър и „Три сестри“ от Чехов на режисьора Тимофей Кулябин на театъра в Новосибирск, Русия. Макар и на видеоекран, българската публика успя да види две оригинални, силно експресивни постановки, които дават упование на всеки, който обича театъра. Не бих могъл да откроя само един български спектакъл, който да нарека „голямото събитие за 2018 г.“. По-скоро бих изброил няколко заглавия, които мисля, че имат театрална стойност. По реда на тяхното гледане това са: „Приятно ми е, Ива“ авторски моноспектакъл на Ива Тодорова в Театър 199 – едно артистично, направено добре и с вкус one-woman show; „Дивата патица“ от Х. Ибсен с режисьор Крис Шарков в Народния театър – съвременна интерпретация на знаменития Ибсенов текст, в която има собствена позиция и интелигентност; „Драконът“ от Е. Шварц в постановка на Явор Гърдев във Варненския театър – неочакван и смел репертоарен избор, защото спектакълът трябва да се справи с „прекодиране“ на значенията и смисъла на текста, пренасяйки ги от една специфична историческа ситуация в днешно време. Нека да добавя, че все още не съм гледал програмата „Радичков“ в ТР „Сфумато”, към която имам очаквания. Вероятно съм пропуснал и някои други интересни неща, но не съм чул от колеги за нови спектакли, които на всяка цена трябва да се видят. А това вече, струва ми се, е проблем…
2. Самият факт, че има толкова субсидирани театри в България, също и програми за финансиране на отделни проекти, а трудно могат да се изброят 10 заглавия, които да предизвикват професионално любопитство и да се радват на високо публично признание, е проблем сам по себе си. И в случая не става въпрос, че подхождам с някакъв необосновано висок критерий. Просто мисля, че трябва да има годишно десетина театрални спектакъла, за които да се говори в театралното съсловие, да се пишат с удоволствие критически рецензии за тях и да можеш да ги препоръчаш без да се замисляш на един културен човек да отиде да ги види. А поне два-три от тях би следвало да бъдат конкурентни и на международна сцена. Това ми се струва нормално за страна като България, напълно постижимо, но не може да се реализира последните няколко сезона. Проблем е също така, че подобна констатация тревожи съвсем малко хора.
3. Театърът има смисъл, когато не служи само за развлечение, а създава усещане за друго възможно битие на човека. Той винаги е удоволствие, но удоволствие за душата и ума на зрителя, иначе се свежда само до зрелище. Пожелавам си театър, който ме вълнува, провокира и респектира с професионализма си.

Зорница Каменова, театровед, театрален критик
1. В моята лична класация се подреждат няколко театрални спектакъла на репертоарни театри – „Чамкория“, реж. Явор Гърдев и „Приятно ми е, Ива“, авторски спектакъл на Ива Тодорова в Театър 199, „NeoДачници“, реж. Иван Пантелеев и „Дивата патица“, реж. Крис Шарков в Народен театър „Иван Вазов“. От независимите проекти силно впечатление с интересния си подход ми направиха „Щастливият Бекет“, реж. Марий Росен и театралната инсталация „Pure” на Християн Бакалов.
2. По-скоро бих го нарекла негативна тенденция, която ми прави впечатление – изключително силната комерсиализация на театралното изкуство. Това обаче не е явление, характерно изключително и само за българския контекст, а обща тенденция за времето, в което живеем. Така че може би театърът в този момент е отговорът на този всеобхватен процес.
3. Бих се радвала на театър, който засяга съвременни социално значими проблеми или който се случва като дълбоко лично преживяване. При всички случаи си пожелавам театър, направен с вкус, със съзнание за смисъла и въздействието на това изкуство, добре комуникиращ със своята публика, многогласен, актуален, търсещ, вълнуващ, директен.

Албена Тагарева, театровед, театрален критик
1. Събитията на театралната 2018 г. според мен бяха предимно с международен характер, а някои от тях и с активно българско участие. Това са вълнуващите спектакли „Три сестри“ на Тимофей Кулябин и „Хеда Габлер“ на Иво ван Хове. Въпреки че българската публика имаше възможност да ги види само като прожекции, те определено оставиха ярък отпечатък в българския театрален жвот. Копродукцията на Дойчес театър на текста на Илия Троянов „Власт и съпротива“ под режисурата на Душан Давид Парижек, част от програмата на „Световен театър в София”, и „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“ на немския колектив LIGNA в сътрудничество със Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов – Елби (с три гостувания през годината) също предизвикаха вниманието с темите и театралния си език. Спектаклите „Щастливия Бекет“ на Марий Росен и „Кралят елен“ на младия режисьор Анастасия Събева се откроиха с оригиналните режисьорски похвати, енергия и ярка театралност.
2. Част от проблемите на театралния живот в България продължават да са свързани с театралната инфраструктура и липсата на достатъчно пространства за съвременни изпълнителски изкуства. Друг важен проблем е краткият живот на независимите продукции и трудното им достигане до зрителите.
3. Преди всичко вълнуващ – както сетивата, така и мисълта.

Мира Тодорова, театровед, театрален критик
1. Едно от събитията на годината са гостуванията на режисьорите Галин Стоев (въпреки че Галин започна работа в края на 2017) и Иван Пантелеев в Народния театър, които направиха спектакли с трупата на театъра – съответно „Танцът Делхи” и „Неодачници”. Тук няма да обсъждам самите постановки, за мен е важно да отбележа колко освежаващо и благотворно се отразява присъствието на подобни фигури в българския театър, сцена, среда. Лично за мен естетически и интелектуално благодатни бяха срещите с артистичната практика на Дженин Дърнинг, Ню Йорк, която бе на резиденция в ДНК, както и с работата на Луси Герън, Австралия, които показахме в рамките на платформата „Мигриращото тяло”. И двете хореографки (Дженин е и изпълнител на хореографиите си) демонстрираха много сериозна, лична и поради това оригинална работа с движението и потенциала му да въплъщава идеи и чувствителности. Също така спектакълът „Три сестри” на Тимофей Кулябин, показан в рамките на „Световен театър в София”, е нещо, което ме впечатли със смелото, категорично различно и същностно обосновано цялостно решение на познатия материал. Още едно лично, но мисля и всеобщо разпознато събитие беше спектакълът на Ива Тодорова „Приятно ми е, Ива!”. Интелигентно, забавно и съкровено – сложна и фина комбинация!

Ромео Попилиев, театровед, театрален изследовател и критик
1. „Неодачници“, М. Горки, реж. Иван Пантелеев, Народен театър; „Дивата патица“, Х. Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър; „Животът е сън“, П. Калдерон, реж. Дина Маркова, „Червената къща”
2. Много работа, но малко смисъл.
3. Театърът да бъде като Новата година – какъвто се получи.

Михаил Байков, театровед, театрален критик
1. През 2018 г. намирам за важни за театралната ни сцена спектаклите на „Лисичета“ на Лилиан Хелман и „Бащата“ на Флориан Зелер в Народния театър. Макар и с премиера в края на 2017 г., но разгърнал целия си потенциал през настоящата година, спектакълът „Чамкория“ по романа на Милен Русков е определено базисно събитие в културния ни календар. То впрочем върви с необходимото завръщане на Явор Гърдев, направил през 2018 г., и „Драконът“ по Евг. Шварц във Варненския театър, „Елхата у Иванови“, заедно с театър „Реплика“ и „Наблюдателите (хипотеза за отвъдното)“ от Константин Илиев в Народния театър. Оказа се голямо събитие и световният хит-мюзикъл „Mamma Mia“, чиято българска премиера гледахме в Националната опера и балет.
Важни в международен план бяха и прожекцията на „Три сестри“ на Тимофей Кулябин, както и гостуването на „Власт и съпротива“ на Шаушпил Хановер в копродукция с Дойчес театер Берлин, Германия в рамките на платформата „Световен театър в София“ на фондация „Виафест“.
През тази година се чества и 10-ото юбилейно издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ на Столичния куклен театър.
Намирам за особено важна и продължаващата театрална, но и издателската дейност на група „Метеор”.
2. Проблемите през 2018 г. не са проблеми от тази или предходната година. Това са системно натрупвани в последните години, добре познати проблеми. От една страна, това е театралната ни система като цяло, която не толерира креативното поведение в репертоарните театри, а когато то все пак е факт – отношението към създадените спектакли е като към всички й е трудно да създаде мощен сценичен продукт, който да генерира интерес у нови публики. Липсва генерална промяна както във финансирането и репертоара, така и в сценичния език на предложените ни през годината заглавия.
3. Ще ми се през 2019 г. българският театър да обогати репертоара си с повече стойностна съвременна българска драматургия. Ще е повече от прекрасно, ако в редиците на театъра ни се влеят още нови имена в полето на режисурата, сценографията и театралния мениджмънт. Те ще са гарант за жив и буден, за честен, смел и добре направен театър.

Милена Михайлова, театровед, театрален критик
1. За събития на 2018 г. считам тези, които се отличават с идейната си различност, съвременно мислене/интерпретация, социална ангажираност, оживяване на актуални проблеми и чувствителност в нова или класическа драматургия театрални тенденции, дискусии. Стойностни в този смисъл са най-новият танцов пърформанс на Дерида денс център по „Госпожица Юлия“ от А. Стриндберг, реж. Живко Желязков, „Дивата патица“ от Х. Ибсен, реж. Крис Шарков и „NeoДачници“ по М. Горки, реж. Иван Пантелеев (Народен театър „Ив. Вазов), „Албена“ от Й. Йовков, реж. Красимир Спасов (ТБА). През 2018 г. се появи и „Закачане“ – първият вербатим спектакъл на голяма сцена в София, реж., концепция и текст Неда Соколовска (Театър „София“), последван и от спектакъла й „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“, отново на документална основа (МГТ „Зад канала“), в чиято значимост се убеждават все повече актьори, имащи шанс за запознаване с тази нова за България театрална естетика. „Световен театър в София“ 2018 ме вдъхнови с „Власт и съпротива“ по романа на Илия Троянов на Театъра в Хановер и Дойчес театър, Берлин и с филмиран вариант на „Три сестри“, реж. Тимофей Кулябин, извел класическата Чехова пиеса на жестомимичния език на глухонемите. Запомняща се и приносна дискусия, проведена в Гьоте институт, е „Политическото в театъра“, както и „Говорейки за революция? (50 години по-късно: свобода, бунт, политически театър или липсата им)’ 68 – част от АСТ Фестивал 2018. Значимо беше и гостуването на руския драматурт Николай Коляда по време на фестивал-лаборатория NEDRAma International. 70-годишнината на НАТФИЗ също озари театралната 2018.
2. Основен проблем, но не само през 2018 г. е еднаквостта на повечето театри у нас, театри без профил, без естетическа специфика, предвидими и разпознаваеми в „уюта“ на познатото. Затова и толкова много ме радват горепосочените театрални, изпълнени с живот събития.
3. Пожелавам си театър неочакван, разнороден в търсенията и копнежите си и с широко отворени очи за „тук и сега“ – днес!

 

Анкетата подготви Камелия Николова

Реклами

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s