Прогноза отвъд времето

Разговор с Мария Налбантова

бр. 41/2018

Времето е като норма и етикет за поведение, независимо от модата или културата. От прогнозата за времето очакваме да разберем не само дали ще бъде слънчево, но несъзнателно и че „всичко ще бъде наред“.

Даниела Радева

Дръзка, амбициозна и талантлива, носеща в себе си и в погледа си към света провокация. С тези думи бих определила младата художничка Мария Налбантова. Зад себе си тя има участия в различни изложби, сериозен опит в областта на графичния дизайн, като един от последните й проекти са илюстрациите на изданието „Копче за сън“ на Валери Петров от 2018 г.

Поводът, по който разговоряхме с нея, е първата й самостоятелна изложба, озаглавена „Прогноза за времето“. Следва един разговор, който е поставен отвъд времето, опит за дефиниция на онова, което винаги остава някак скрито и непонятно за самите нас.

Мария, в началото на нашия разговор ми се иска да разкажеш малко повече за последната ти изложба, която беше озаглавена „Прогноза за времето“. Как се роди идеята за този проект? Кое те вдъхнови да направиш един по-различен прочит на „времето“?

Има въпроси, които човек си е задавал преди хиляди години, задава си и днес и успее ли да просъществува, ще си задава и в бъдеще. Един такъв въпрос е свързан с климатичното време, като налична среда за живот на човека и заобикалящия го свят. Атмосферните промени могат само да бъдат прогнозирани, но не и контролирани. В тази постоянна динамика на различни състояния намирам огромен потенциал за идеи и интерпретации, които разглеждам и усмислям чрез творчеството си и конкретно с проекта „Прогноза за времето“. Той стартира преди няколко години, като с времето натрупваше различни слоеве на разбиране и визуален език. По-късно стана ясно, че ще правя едноименна самостоятелна изложба в Галерия „Васка Емануилова“, като част от платформата за съвременно изкуство и малди автори „Място за срещи“, проект на Софийска градска художествена галерия, с куратор Даниела Радева. За мен това беше прекрасна възможност и поле за експеримент и работа с пространство. Творчеството ми до сега се побираше основно във формата и медията на книгата, като винаги интерес за мен са били пространствените/поп-ъп книги, арт книгата, книгите-обекти, алтернативните издания, зиновете, самиздата и др. Принципите на комуникация със зрителя са различни, което оценявам, като възможност. Създадената изложба бе специално организирана за пространството на Галерия „Васка Емануилова“, свързана с постоянната експозиция на скулптурката и мястото на галерията в парка „Заимов“. Парка се появи вътре в галерията, като метеорологичните промени на външната среда взаимоодойстваха с работите вътре, което оставя на зрителите поле за интерпретация и съпреживяване.

„Прогноза за времето“ разглежда ефимерната мощ на природните феномени отвъд екологията и политическите каузи. Природната метеорология, природните барометри, вътрешния потенциал на явленията, тяхното влияние върху човека, независимо от историческия момент, идеологиите, средата или обстоятелствата, в който се намира, усещането, че всеки момент нещо ще се случи, баналното всекидневно поднасяне на информация за времето са част от темите застъпени в изложбата.

Струва ми се важно да те попитам какво за теб е времето и можем ли да го прогнозираме, да предположим неговото случване? И в тази връзка един може би твърде философски въпрос, ние ли променяме времето или то променя нас?

Времето е една нестабилност и променливост, която въпреки постоянните трансформации, запазва равновесие. Нещо, което достига до ексцес, но притежава своята съвършенна логика, която постоянно възстановява неговата цялост. Времето е тласък, който ни кара да продължаваме напред.

Можем да прогнозираме климатичното време, но не за дълъг период, а само за часове напред. Климатът във вътршния свят на човека остава невъобразим, поради своята чудовищна непредвидимост.

Точно в тази връзка времето постоянно ни променя, защото ние сме съставени от време и никога не можем да останем статични. Всяка част от нас е подвластна на времето, нашите мисли, нашето тяло, нашите чувства.

Това е първата ти самостоятелна изложба, в която включваш различни техники – рисунки, колаж, видео, бродерия и др. Как се спря на този метод в подхода към своя обект? Дали можем да кажем, че така се изгражда един хибриден „образ“ на времето, защото то сякаш никога не е цялостно и константно, сякаш винаги се изплъзва от опитите за дефиниция?

Човешките възприятия разделят фрагментарно времето, точно поради тази причина, и методите на визуална интерпретация са различни. Нещата, които създавам са обръщане към мен самата, така успявам да чуя по-добре себе си, какво казва моят вътрешен свят, да спра течащото време и да попадна в някакво безвремие. Въпреки възможните бягства и утопии, реалността придърпва обратно към себе и тогава се появяват множество въпроси свързани с настоящето и времето в което живеем, миналото и представите за бъдеще. Времето няма единен образ, в този момент има милярди различни представи за истина, затворени в единна климатична цялост, носещи се в безкрайността.

Ти се занимваш и с графичен дизайн, илюстрации на книги. Последният ти проект е вързан с илюстрациите на изданието „Копче за сън“ на Валери Петров от 2018 г. Разкажи повече за това. Какви са предизвителствата при изработването на една детска книжка? Ако трябва да се придържаме към темата, тук на фокус е детското време, което е обвързано с мечтите, съзряването, израстването и цялотното конструиране на света. С какво според теб детският поглед и усет към времето се различава от този на възрастните?

Творчеството на Валери Петров е изпълнено с деликатност, отношение към думите и тънка ирония. Чрез приказките му откриваме, че между света на възрастните и света на децата е възможен диалог и вълшебното съществува.

Проектът, свързан с илюстрирането на „Копче за сън” , ме заинтригува със своята магичност и основно с осъществяването на връзка между двете междинни пространства – света на реалността и света на съня.

Детското време е време на възможното, без обособяването на категорични граници между доброто и злото, истината и илюзията, играта и действителността. Именно тази гъвкавост във възприятията, разпознаването на вълшебството като нормална част от живота на човек, изгражда границата между усещането за време на детето и на възрастния.

Последният въпрос е традиционен, какви са бъдещите предизвикателства пред Мария Налбантова? Удържими ли са те от времето?

Бъдещите ми творчески предизвикателства предстоят. Имам няколко проекта, които концентрират идеи и потенциал, но не мога да предвидя точното време на тяхната реализация. А дали могат да запазят цялост и актуалност, само времето ще покаже.

 

Разговора води: Десислава Узунова

Вашият коментар

Filed under Гласовете им чуваме

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s