◊ ◊ ◊

Захари Захариев

бр. 41/2018

Художник: Мария Налбантова

Малка чародейка
черна любовна магия ми прави

Над водата да се наведеш и през лика си
на бяло камъче слънце да извадиш
да го захапеш да изсмучеш небето окапало в него
в джоба си да го пуснеш там да тупти
в крушата във клоните й косата да си заплетеш
кичур да остане да се вее във смеха на вятъра черен
босилек да късаш да мачкаш го пускаш в леглото
вътре дълбоко любимата спи съня й билков
в бакърче да измиеш залеза ръцете си в козето мляко
да звънкаш с бакъра звънче в другата шепа
радостно като дъжд при пчелите да се спреш
да ти побръмкат в раздутия мях дето пладнето
диша а ти между зъбите вратле на пшеница захапал
някакво пиле в очите ти се оплита шарено
върху керемидите свири на флейта
изяждаш пшеницата жълта на женски смях
в устата ти златно се плисва
чуваш оттатъка циганите с дайрета с цигулка
във вихър тъмното да раздвижват
на кладенец тъмното дълбоко и вирно
те галва и монетата лунна на сърце се търкулва
и пее при циганите си вече с тях пиеш
налели са ти цяла кана вечер
до ръба мътна дъхава до ръба
като змийска кожа разстлана на звездички пробита
една гъдулка мечката взима и двете
засвирват хорце гледаш на кокили луната
с черни коси и вятър в устата
с брадва цепи нощта подскача
в на дребно момиченце пъпа
черничкото те поглежда те смее
голичко завърта се пърха лети
с черен кичур бяло камъче глади
гласа й пъстърви по ручея в мръкнало бляскащи

бате бате
сърцето ти камъче слънце и белинко
в дълбокото в съня
на кака ти пуснах

Художник: Мария Налбантова

Есента разсявай момичето си във език

Ако за жито не те стисна ей ей да стана на суха река да се обърна на
ясна круша есен да си и като си есен да си пъргава
на смокини мечтана под маслини съчинена сричана ритмична
солена
сочна
сладка
като връх на небе небце на петмез
обринато нощем в звезди нощем в млякото капнало кипнало
да те пипна с пръст да литнеш нож в брашното калинка бременна
божа крава кон пасящ в нивята злато ей конче опашката
ти момко окото ти зелено да го взема на момата брошка
да направя да те туря да подскачаш на гърди й
отдолу под хълмите сърце й да ме обърнеш на свирня
да се извия люто игриво да се превия на сърп жетварска песен
през коси и да пребягам да се свия в утрото й на камбани
да заудрям конче ей на гъдулка да зацвиля да ме научиш
гущер да пролази върху керемиди слънце да изсъска
листата да треперят листата да треперят да трептят
на пукот билков да простена семена като разхвърлям
паяжини арфи и върху тях ангел свири последно топло
слънце орех да се пукна бук да прораста на чакали да увивам
на мишле във вярата й да се свия да процърквам

да просинее да се разстеле цялата засмее разтанцува
на подивяла череша радостта ми да се пръкне
да я зачерви в сеното да я тръшне смеха й на треви да звънне
житото й да хвана да го стисна прясно мляко
върху гласа си да го сея

а тя да ме направи слънце
като поле търкулнало се в пита

Оближи момичето коприва

И до всевечни залези църкви на нощта
тия кучета разлаващи съня ни сенки
бухалите совите цвърченето на мишките в тавана
уки лу фу
кряскането на превъзбудени фазани любещи се котки
злато сърпът режещ млечен път свистенето и
уки фу
самотната гугутка в черните клони тракането по нощта
и ние спим съня лисици святкат там кокошки крякат а
фу фу фу
бели кравешки рога черни очите им във всяко по звезда
на покрива е цигулар стърже с лък отблясъците капят е
уки уки уки фу
сеното звънка хубавички с лапи свирят върху тревна арфа
билки съхнат из хамбарите в плевниците кукумявки и
фу фу фу
спим съня езеро нащърбено от риби скок
перо потрепващо от пара милвано в човешки дъх
лу лу лу
куркума си стривам те те посипвам върху пеперуди
спим съня брадва със свистене върху нар
лу фу лу фу
червени пръски сок върху бялото пране
рисуване със плод съня съня съня
фу лу лу фу
тигър на канап и на корда лъв
се дърпат двете полусфери как във диня се забива нож
ти ставаш с ризата целуната от нара
фу лу фу фу фу
звукът ти е нощта звукът ти нощен и до всякаквото веене
и да всичкото сияние невен във мрака бляска
го ръфа кон го стъпваш ти и милваш коня подпряла
чело в челото му над ушите ти очите му във тях пък аз
една звезда във всяко под ризата и надолу гола настръхналите
нишки змийчета косми и до всичкото сияние и синьо токът
син пращим картина спим съня
уки уки уки фу лу лу лу лу
върху покрива е цигулар стърже с лък си тоя плач
си тоя плач музикална карта на нощта рисувана в ухо на прилеп
ноти пръски от кора на портокал по шията ти пощуряваш котките
те душат кихат в поляната горки глухарчетата обезглавени
а ти се смееш във дъха на коня топъл той във твоя
пръхти пръхтим съня в ноздрата на кон момиче
в ноздра на момиче кон сънуващ плява
лу лу лу фу
и до всевечни и до всякаквите есени и шумата до нея в нея
боса спиш листата хрускането него си съня ти пъстър
го прескачат котараци го умират лястовици го светулки
го пасат коне и до всякаквото всичко където
си прегърната обляна във луна полегната във звуци
фу лу фу лу уки уки фу
всички дини да се пръснат от любов по слънцето си него звук
на едновремието си нея светлина
си нея светлина
азбука на всичкото глагол на водопад
прилагателната притегливост на водата страстта на рибите
и местоимение на любовта
дом на светлото
двор на джаз симфония
пиян циганин те свири върху пишеща машина
импровизира Бог
и раснеш раснеш раснеш
с ризата със нара фу
със всичкото довсякъде лудуван сън
си всичкото довсякъде езикът ми попарен
а ти коприва
парлива
парлива
лу фу лу фу

 

Майка ви самодива, на гроба й – Лисича чешма

Стар стар дядо е чешмата правил там на ъгъла
на урвите къде върба луна и три козички хлопат ръченица
отгоре пише пий юнак а дерето нека вие
вода се пие мома се галя ако е чучур
пресъхнал ти пък измисли си дъжд или мома изпий я
стар стар вятър дядото е дялкал магарета от тук са пили мечки
и там къде са храстите бодливи момата с боровинка пазва се е начервила
устните й жадни устните й цели по пръстчето й кръв кога чешмата правих
две лисичета из кладенец извадих двете полудиви две поузверчета
целите оранжеви комети
ей ги още здрави из крака ми се премятат на вселена
едно ми рече стар стар дядо майка ни ни хвърли
друго пък додаде дядо дядо стар чешма където има има и моми момци
и звънък смях и вятър ти само във торба кокошка и там къде нагоре
урва ври се спри поспри се и дай да я направим на пера звънти
и дялка дядо камъни вода за гърлото лови елен отрязва му рога
на чучур го врътва плюе на петата си амин
звънти от гърло в планината смях в селото камбани
лисичета се гонят из горите
по тревите кокоша кръв

дядото посяда водата слуша сърце му тъй шурти
върху сянката му вятър от боровинките мома
с пазва и със звънък смях по пръста кръв
на ръченица към чешмата вода отпива по шията й капки
по лицето й луна кога луната се отмества
стар стар дядо гледа
отзаде й оранжева опашка
кинжала вади

под еленовия рог водата пъстра
майчина
лисича
кръв

Реклами

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s