Цвета Софрониева

бр. 8/2018

Цвета Софрониева, „Моята киберидентичност“, 2012

23 #
Понякога
виното е бяло червено и розово и виолетово ако го обичаш
улиците са мюнхен монреал париж марс луната която обичаш
мъжете са черни и бели зелени и сини което може би обичаш
жените са русокоси с оцветени очи и кафяви устни обичани от теб
годината е горбачов буш или някой друг или ти и аз които обичаме
денят е и пръв и последен и работа и смях и минали и бъдещи дни
на любов които можеха да бъдат бледи или тъмни стига да ги обичаше
часовете са моменти пълни с езера и сняг и дълбочина която обичаш
цветята всякога са без мирис на английски няма истинска дума
за мириси които съставляват светове от обич и от богове и от тела
мирисът си ти вятър от пръсти докосващи очи мирисът е време
времето едно време по някое време ненавременно безвремие няма време
преди време по време на докосването на времето в бутилка старо вино
френско както обикновено го обичаш мирисът на живот не посещавал
хотелите където хората живеят мирисът на свежа млада и любяща гранка
виното е кафяво зелено дълбоко бяло червено и хладно както го обичаш
зелени коси тъмнокафяви устни червени и бели устни студени меки устни
капка вино върху топли мокри устни зелена коса се отразява в една чаша
улиците са банког виена амстердам софия истанбул ню йорк венеция
ню орлеанз джаз тези улици са джаз за пиано изсвирен от старчески ръце
музика пълна с мириси на любов стара глупава любов наивна идеалистична
родителска любов любов на деца моята любов божията любов звук на пиано

33 #
Разпознато
Искам да подаря книгите си на моите посестрими и побратими по света,
на тъжните вечери, когато загасват лампата или свещта до леглото си,
ако имат такава изобщо, на морните – не им се чете за изискани неща,
имигранти по картата на вселената. Върти се тя, и с нея се върти земята,
всяко излизане от орбитата с цел подобрение би довело смъртта ни.
Нека пиша за просълзените изнурени лица, късноромантично и кичово.
Чете ми се не на големи сцени, а в някоя поща, сред лехи от картофи, в дома на
Мабел с многото деца, и на всичките пейки в село Парамун, а не в Парамаунт.
Меки, меки са вълните на поезията.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Нова българска литература

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s