За плагиатството, моженето и морала в академичния живот

бр. 7/2018

Мария Стамболиева

Повод да напиша тези редове е обявен конкурс за професор по общо и сравнително езикознание (Морфосинтаксис на английски език) в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград, с единствен кандидат доц. д-р Елисавета Бояджиева – преподавател с доказани случаи на плагиатство при всеки опит да се хабилитира като англицист, който освен това много слабо владее английския език. Независимо от тези обстоятелства, тя вече десетилетие стои начело на англицистиката в ЮЗУ като ръководител на Катедрата по романистика и германистика. Член е и на Факултетния съвет на Филологическия факултет на Университета.
Запознах се с един от трудовете на Е. Бояджиева през 1999 г., когато бях назначена за суперрецензент по конкурс за доцент по германски езици (английски) в ЮЗУ с единствен кандидат д-р Бояджиева. По време на обсъждането на хабилитационния й труд („Изследване на падежните отношения в английския език с оглед на славянските езици“, ИК Тип Топ Прес, 1998) в Специализирания съвет при ВАК бяха изразени съмнения за плагиатство и беше констатирано много слабо владеене на английския език от страна на кандидатката. Поради това Съветът не я беше избрал за доцент. Моята задача беше да проверя дали тези съмнения са оправдани.

Бързо установих, че в основната си част – посветена на английския език – трудът на д-р Бояджиева представлява превод (при това лош превод, направен без разбиране на текста) на откъси от три учебника по лингвистика: 1. A. Radford 1981, „Transformational Syntax (A Student’s Guide to Chomsky’s Extended Standard Theory”, Cambridge Textbooks in Linguistics), 2. Liliane Haegeman 1991, “Introduction to Government and Binding Theory”. Blackwell, 3. Peter Sells 1985, “Lectures on Contemporary Syntactic Theories”. Забелязах и отделни пасажи от книгата на Ray Jackendoff, “X-bar Syntax: A Study of Phrase Structure”, MIT Press.

Д-р Бояджиева поиска среща, за да ми предаде своя статия, написана на английски език, за която твърдеше, че е приета за печат в издателството на Софийския университет. Тъй като английският на статията беше изненадващо слаб – изпъстрен с грешки, каквито не би допуснал и осмокласник, позволих си да проверя дали тя действително е била приета за печат: оказа се, че е била категорично отхвърлена заради лошото качество на текста и множеството езикови грешки. Авторката очевидно не можеше да се ориентира в членуването, често забравяше да използва инверсия във въпросителни изречения, трудно се справяше с отрицанието и идиоматиката. Ето няколко примера:

“grammatical systems with a highly developed case systems”
“morphologically marked in different way”
“but no has generative approach been applied to the study of the case relations of those languages so far”
“on the other hand it should be taken in consideration the fact that”
и др.

Във ВАК се появих с книгите, от които д-р Бояджиева беше преписвала, и много подробно изброих всички установени от мен случаи на неправомерно цитиране на чужд текст. Посочих опита за измама, показах и едно писмо, което д-р Бояджиева ми изпрати, след като й съобщих, че ще потвърдя мнението на Специализирания съвет. В писмото Бояджиева признаваше, че е използвала чужд текст, но твърдеше, че „всички така правят“. Членовете на Комисията прочетоха писмото.

Д-р Бояджиева не беше избрана за доцент, но аз си тръгнах от ВАК притеснена: въпреки ясните доказателства за плагиатство, за слабо владеене на чуждия език и за много нисък професионален морал на кандидатката по конкурса, една трета от членовете на ВАК все пак бяха гласували ЗА избирането й! Този първи сблъсък с морала на родната администрация в науката беше последван от втори: няколко години по-късно, след завръщане от чужбина, разбрах, че тя е била избрана за доцент по общо и сравнително езикознание в ЮЗУ и за ръководител на англицистиката там!

През 2011 г. ЮЗУ обяви конкурс за професор по общо и сравнително езикознание (английски език) – отново с единствен кандидат доц. Бояджиева. За участие в конкурса кандидатката представи книга – „English Morphology from a Theoretical Perspective (Nominal Categories)“, издадена през 2010 г. от УИ „Неофит Рилски“, както и статии, публикувани у нас. Сред рецензентите бяха проф. д-р Дияна Янкова и проф. д-р хабил. Ирена Василева. И двете рецензентки посочиха множество случаи на плагиатство. Освен това проф. Янкова отбеляза, че „(…кандидатката) допуска елементарни езикови грешки, свързани с членуване, грешна лексикална употреба, съгласуване и т.н., за които бихме санкционирали всеки наш студент“ и цитира следните примери:

“And finally, a word of warning to my readers and my possible critique”
“Morphology distinguishes from the level of phonology through the fact that…”
“(…) identifies the noun as the most prominent part of the speech”
“The Number is a grammatical category”
“It may be suggested that the best way to use the glossary be to start with those words…”
“Despite of the above mentioned differences…”

След публикуването на една от рецензиите в интернет доц. Бояджиева изтегли документите си за конкурса.

Всеки уважаващ се университет в света би уволнил Е. Бояджиева още след първия доказан случай на плагиатство. ЮЗУ „Неофит Рилски“ обаче и след този скандал не видя причини да ограничи контакта й със студентите. Напротив, Бояджиева и до днес е ръководител на катедра и член на факултетен съвет, и отново участва като единствен кандидат в конкурс за професор по общо и сравнително езикознание (Морфосинтаксис на английския език). Възможностите на българския университетски преподавател да се противопостави на административния произвол са доста ограничени. Освен писане на статии и протестни писма, единственото ни средство е пасивната съпротива. Едва ли администрацията на който и да е университет помни толкова пъти сменян състав на жури поради последователен отказ на членовете му да участват в конкурс. При всеки отказ обаче ЮЗУ упорито прави ново заседание и назначава нов член. Все пак осем български учени и преподаватели дадоха съгласието си за участие в този конкурс. Вероятно имат причини за това.

Но нито един не е специалист в областта на морфологията и синтаксиса на английския език! А един от тях дори е с хабилитация в друго професионално направление и няма място в това жури.

На 20 декември 2017 г. с преподаватели от катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, от департамент „Англицистика“ на НБУ и от катедра „Английска филология” на ШУ „Епископ Константин Преславски“ внесохме писмо до министъра на образованието и науката, с копие до Ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“, по повод обявения конкурс. В писмото посочваме, че реагираме на един от най-скандалните случаи на нарушение на Закона за висшето образование (чл. 58 (1) т. 4) от страна на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград, като разчитаме на намесата на МОН. В края на писмото задаваме следните въпроси:

1. На какво основание преподавател остава на работа във висше учебно заведение след нееднократно регистрирано плагиатство?
3. Защо се допуска в специалността „Английска филология“ да преподават хора, които имат доказано слаби познания по английски език?
4. Защо именно такива хора се издигат за ръководители на катедри и членове на факултетни съвети?

А доц. д-р Елисавета Бояджиева със своята досегашна професионална биография отнема от легитимността на цялата катедра „Германистика и романистика“ на ЮЗУ. Тя хвърля петно върху професионалната биография и качествата на редица сериозни и съвестни научни работници в катедрата и лишава цялата катедра от възможността да бъде пълноценна част от академичния живот на национално ниво. Толерирането на доц. Бояджиева в ЮЗУ петни, разбира се, и името на целия Университет.

Под писмото – с надежда, че сегашното ръководство на МОН има добрата воля да пресече нарушенията в прилагането на Закона за висшето образование – са поставили подписите си следните български англицисти:

Проф. дфн Татяна Стойчева, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Мира Ковачева, СУ „Св. Климент Охридски“
Проф. д-р Владимир Трендафилов, СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Зелма Каталан, СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Снежина Димитрова, СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Мария Пипева, СУ „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Мария Стамболиева, Нов български университет
Гл. ас. д-р Мария Димитрова, СУ „Св. Климент Охридски“
Гл. ас. д-р Десислава Стойчева, ШУ „Епископ Константин Преславски“
Проф. д-р Румяна Тодорова от ШУ „Епископ Константин Преславски“ нямаше възможност да се включи в подписката, но ме упълномощи да изразя отрицателната й оценка за труда на Бояджиева – което е и причината да се оттегли от участие в журито.
А ето и какво се случва два месеца след подаване на писмото в канцеларията на МОН: реакция няма, а конкурсът тече.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s