Марин Бодаков

Стихотворение,
ненаписано преди година

Докато се люлея в хамака
и се окуражавам най-после да сложа очила,
за да различавам гнездата от звездите,
лозницата – от покрива,
звярът пролазва под мен,
отърква златната си козина о козината ми,
размесва прешлените ни
и отминава.

Рис. Дамян Дамянов

Цирк

Ден, след като пристигнахме в курортното селище,
на поляната се издигна шатра.
Привечер, когато въпросителните изречения
би трябвало да завършват с точка,
рекламната кола на цирка минаваше край бара, по ръба на чашите,
съзерцаващи морето и трите току-що детронирани тукашни коня.
Всяка вечер слушах партитурата на забавлението,
плахите аплодисменти за властелина на сапунените мехури
и най-младия дресьор на гълъби. Но никога не стъпих там,
защото под собствения си купол бях зает да си представям
как удрям наред публиката с неразказаните си истории,
как се удрям с непреживяното,
как не мога да сторя друго с миналото
– и ненаситните удари на ръцете ми имитират маховете на птица,
докато просто се нося по въздушните течения.
Разбира се, ръката ми лежеше спокойно върху твоята
като над любима книга, време бе да си лягаме.
(Казват, циркът бил далеч по-добър от рекламата си;
на сутринта поляната беше чиста и празна.)

Подготовка за рецитал

Това е твърде секси и двусмислено.
Това ще го разбeрат буквално.
Това предхожда правилните избори.
С това ще ме шантажират.
Няма да прочета пред публика и следващото.
Защото пише чужденецът в мен.
Този, когото отказвам да приема в себе си –
и чиито стихове другите харесват.
Аз – не.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s