Посланикът на la gaya scienza: Яни Милчаков (1955 – 2017)

бр. 28/2017

На 2 август българската хуманитаристика изгуби един от най-артистичните си членове – проф. Яни Милчаков. Той почина във Военна болница в София след продължително боледуване. Всеки път, щом болестта отпуснеше хватката, в същия миг той се захващаше с познатата му енергия да коментира политически процеси в телевизионни студиа, да пише литературоведски и културологични студии в научната периодика, да преподава в два университета – Шуменския и УниБИТ, да участва в научни и литературни журита, да бъде душата на компанията по време на кафе-паузите на конференции и семинари. За бъдещите поколения ще остане преди всичко с двете си значими монографии – „Стих и поезия“ (новаторската му дисертация по стихознание) и „Социални полета на литературата“ (най-яркия български принос в полагането на основите на социологията на литературата в наши дни), но за колегите, които го познаваха, ще бъде винаги примерът за творец на „весела наука“ в плът и кръв.
Сътрудничеството на Яни Милчаков в „Литературен вестник“ датира от 2002 г. Избрал за почти десетилетие и половина да се посвети основно на дипломатическа работа, през 90-те години той публикуваше не често в други влиятелни издания като вестниците „Век 21“ и „Литературен форум“. През 2002 г. на „ЛВ“ той повери знаменития си некроложен текст за най-влиятелния съвременен френски социолог – „In memoriam Пиер Бурдийо“ (бр. 8 от 27 февруари 2002 г.).
През 2007 г. той гостува на страниците на вестника цели три пъти – с рецензия за монографията на Бойко Пенчев „Септември `23: идеология на паметта („За идеологията на паметта и режимите на забравата“, бр. 16 от 25 април), рецензия за шедьовър в антропологията на съветската литература („Сталинизмът като писателско всекидневие, битова конюнктура, литература, халтура“ – за „Повседневная жизнь советских писателей – 1930-1950-е годы“ на В. Антипина, бр. 18 от 16 май) и с образеца на Яни-Милчаковото съчетание на виц и дълбочина в научното изследване статията „Социология на забравените литературни култове (А. Н. Апухтин, М. П. Арцибашев)“ (бр. 3 от 14 ноември).
И след това името му се появяваше само в цитиранията в статии на други автори. Но той следеше вестника и пишеше на различни негови редактори главно за онова, което е било интелектуално предизвикателство за него в текущите броеве.
За 60-годишнината му „Литературен вестник“ отпечата юбилейно фолио, подготвено от Миряна Янакиева – „Яни Милчаков на 60?!“: блок с текстове на Пламен Шуликов, Сава Сивриев, Румяна Дамянова, Недка Капралова, Радосвет Коларов, Миряна Янакиева, Елка Трайкова и Добромир Григоров (бр. 21 от 3 юни 2015 г.).

ЛВ

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Тема на броя

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s