Хермес без крила

бр. 26/2017

Георги Гочев

Худ. Дамян Дамянов

Приключен ли е случаят „Владко Мурдаров“? И да, и не. Да, защото имаме санкция на съответен обществен орган, подкрепена с експертно мнение. Това експертно мнение не е двусмислено, то е ясно – г-н Мурдаров е извършил плагиатство. Той можеше да се извини на засегнатата страна – най-малкото можеше да го стори и лицемерно, – а издателството, отпечатало злополучния превод, да изтегли тиража. Това би се случило в една нормална ситуация.
Но се случи друго. Г-н Мурдаров не се извини – дори и лицемерно. Нито пък замълча. Напротив, влезе в ролята на жертва. Защо Ана Димова не му се обадила, като се почувствала онеправдана – пита невинно от страниците на в-к „Култура“. Тя на него?! Не е редно да се натиска главата на човек, който е в локвата, просто не е редно. И нямаше да коментирам този случай, ако под образа на жертвата не се провираше и старото социалистическо дерибейство. Тя да му се обади?!
Тези проблеми не се решават с обаждания. Решават се с правила и санкции. Това е и добрата новина в случая: Съюзът на преводачите защити правата на представляваните от него. Дано това не остане прецедент. Защото проблемите на превода в България далеч не се изчерпват със случаите на плагиатство. Също толкова вредни са и спекулациите с преводачески субсидии, издателствата фантоми, ниското заплащане на редакторската работа, наводняването на пазара със съмнителни преводи от английски и пр.
Случаят „Владко Мурдаров“ отваря дебат за преводаческия труд, който дебат е важен за нас. Казвам „важен“ не за да изтъкна нещо, с което се занимавам, а защото разбирам, че в една културна среда като българската, която няма достатъчно ресурс да произвежда обяснения и проекти за света, тези обяснения и проекти се внасят отвън. Това става най-често чрез преводи. Затова и трябва да се питаме за качеството на преводите, за механизмите, по които едно или друго чуждо послание стига до нас, за етиката на преводачите.
Сигурен съм, че г-н Мурдаров има какво да ни каже в този дебат. Но също така смятам, че без извинение от негова страна той не трябва да бъде слушан. И, да, беше редно БНТ учтиво да свали неговата петъчна рубрика, в която той ни обяснява ex cathedra колко важна е чистотата на езика. Тя – чистотата на езика – не започва с правилното ударение, а с отговорност към онова, което се казва. И да се каже грешно, като е отговорно, то пак ще бъде вярно.
Е, преводачите винаги са имали сложно отношение и към двете – и към граматиката, и към етиката. Знаете: Хермес, този лекокрил бог на преводачите, е и бог на търговците и крадците. Г-н Мурдаров следва да реши на кое от неговите лица се кланя. Ние не разбрахме. Разбрахме само, че на лекокрилия бог му опадаха крилата.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Непремълчано

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s