Разкази за днешното

204725_b

бр. 1/2017

Амелия Личева

„Книга за другите“ се появи на български в самия край на 2016 г. и нямаше как да влезе в литературните класации, но тя безспорно е едно от събитията в областта на преводната литература за изминалата година. И като качество на текстовете, и като преводаческо изпълнение (екипът преводачи включва Надежда Розова, Невена Дишлиева-Кръстева, Елка Виденова и Бистра Андреева), и като дизайн (Люба Халева) тя държи много високо ниво.
Сборникът с разкази под редакцията на Зейди Смит събира имената на някои от най-нашумелите съвременни писатели (познати с други свои произведения на българската публика) като Колъм Тойбин, Хари Кунзру, Дейвид Мичъл, Джонатан Сафран Фоер, Ник Хорнби, Александър Хемон, Андрю Шон Гриър. Наред с тях Зейди Смит е включила и имена на изгряващи звезди, автори на наградени книги или селектирани в престижни списания, които със сигурност не отстъпват на звездите. С малки изключения става дума за писатели, родени в края на 60-те, някъде до началото на 70-те, силно изкушени от съвремието и възможностите, които литературата предлага за неговото интерпретиране.
Много показателно е, че макар и голяма част от писателските имена в сборника да са познати като автори на романи, тук те разработват жанра на разказа. През последните години дебатът за възкръсването на този жанр става все по-незаобиколим. Вярно, още е силна вярата на много мастити литературоведи, че днешната епоха изисква дълги четива и ако евентуалните читатели не получат желания обем, те не посягат към съответната книга. Факт, който се поддържа най-вече от облика на бестселърите. В същото време няма как да се отрече, че кратките форми отново са на мода. Дали заради социалните мрежи и блоговете, дали заради връзката на жанра на разказа с актуалното, която откриваме още в генезиса му, той все повече набира скорост и привлича интереса на писатели, читатели и критици. При новата скорост на живеене (по Пол Вирилио) разказът се оформя като адекватен жанр, който може да удвои бързината на действията, емоциите, мислите.
Отделно, за замисъла на проекта на Зейди Смит, той е двойно адекватен. Веднъж, защото трябва да въвлече в тъканта си многобройните лица на съвремието, и втори път, защото, както отбелязва Смит във въведението си към сборника, целта на събраните разкази е измислянето на литературен персонаж, който да има свое име и през него да се разгърне историята му. Дори обемът да не беше ограничен, такава задача е най-подходяща за разказа, който е достатъчно гъвкав и може да отговори на литературен експеримент, в който да се разиграят различни подходи и да се изпробват различни техники. В късия обем няма място за доказване на правдоподобието и това дава воля както на реализма, така и на неконтролируемата фантазия. Принудени сме да приемем поведението, което ни се представя, защото в разказите няма пространство за обстойни мотивации. Всичко това прави жанра силно въздействащ и никак не е случайно, че с персонажите от „Книга за другите“ читателят може да се идентифицира, колкото и клиширано да звучи това.
В литературознанието персонажите се разглеждат като представители на типове и роли, но и като онези образи, през които се налагат индивидуалността, вътрешният живот, връзките на човека със съдбата, със социалното. С други думи, литературният персонаж е фигурата, през която се градят светове, изпробват се жанрове, ваят се езици, налагат се авторовите концепции за човешкото. Можем да видим отгласите от тези функции в конкретните разкази от книгата, които са традиционни и експериментални, дълбоки и карикатурни, реалистични и постмодерни, многожанрови и многостилови, а понякога и строго конвенционални. В своята съвкупност те сблъскват почерците и стиловете на съвременното писане, изпробват човешките граници, човешката толерантност, размножават идентичности, роли, присъствия. Показват, че често пъти характерът е съдба, че той определя хода не просто на сюжета, а на живота.
И още нещо обединява тези разкази в желанието да следват историята на своите персонажи. Вгледани в измеренията на човешкото, те загърбват автобиографичното и ни връщат към времето, когато литературата беше писане за другите, средище на чужди истории, бягство от себе си, а не себеизлияние. И с това изпълняват изискването, което преди време постави една от последните носителки на Нобеловата награда за литература – разказвачката Алис Мънро, а именно, че литература имаме тогава, когато работи фикцията, а не се срещаме само и единствено с вариативни възпроизвеждания на автобиографичното.
И така, предлагайки експерименти с литературни персонажи, разказите от тази книга питат какъв е човекът днес. Според някои той е решетеста и разпадната личност („Донал Уебстър“, „Магда Мандела“, „Нигора“, „Рой Спайви“), според други е все така пленник на психологизма и вътрешния живот („Леле“, „Пале“, „Рода“), според трети е преминал отвъд постмодерното („Джудит Касъл“), според четвърти – прекрачил е и отвъд човешкото („Тео“, „Чудовището“). Но питат и още нещо – какви са днешните адекватни жанрове за новата литературност („Гордън“, „Дж. Джонсън“, „Солей“). И най-сетне, какво се случва с езика на съвремието ни и как изразяваме – и изразяваме ли – себе си. Прекрасен пример за последното е разказът „Съдия Гладис Паркс-Шулц“, в който неспособността да се изговори личното, примесена с тотално заличената граница на времената – спомени, настояще, бъдеще, както и с плашещите идентификации, които заличават личностното, е сведена до едно виртуозно писане от страна на авторката Хайди Джулавиц, в което в крайна сметка основен персонаж става езикът (за последното допринася и напълно отговарящият на тази виртуозност превод на Надежда Розова).
Ако приемем, че литературоведите Тимотей Вермюлен и Робин ван дер Акер са прави, че живеем в едно време на метамодернизъм заради новата чувствителност, която се е култивирала, заради релативизма на стойностите, колебливостта и крехкостта на азовете и общите кризи и нестабилност, то едва ли има по-добър начин да се онагледи всичко това от писането и персонажите, които ни предлага „Книга за другите“.

„Книга за другите“. Под редакцията на Зейди Смит. Прев. от английски Невена Кръстева-Дишлиева, Надежда Розова, Елка Виденова и Бистра Андреева, изд. ICU, С., 2016

Реклами

Вашият коментар

Filed under Приписки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s