Из „Огледалото на идеите“

бр. 40/2016

Мишел Турние

Мъжът и жената

 Ако се вярва на Библията, Бог сътворил човека през шестия ден от съществуването на света. Направил го мъж и жена едновременно, т.е. андрогин, снабден с всичко необходимо, за да се възпроизвежда сам. Тогава цялата земя била пустиня и човекът бил моделиран от земния прах.

turnier-manwoman-2

художник: Дамян Дамянов

После Бог създал рая и оставил там човека, за да го обработва и пази. Тогава Бог установил, че самотата на човека не е добрa. Той представил пред него всички животни – бозайници и птици, за да им даде човекът име и да си избере съпътник. Човекът дал имена на животните, но не си намерил съпътник сред тях. Тогава Бог го приспал в дълбок сън и му отнел всички женски органи. Около тях създал нов човек, когото нарекъл жена. Така се родила Ева.

Цялата психология на двата пола произтича от тези корени. Най-напред да отбележим, че двуполовото същество зле понася самотата на любовните отношения със самото себе си. Така например морският таралеж, очевидно създаден да се възпроизвежда сам, се отдава на доста неудобна гимнастика, за да се чифтоса с партньор.       

Отстраняването на женските „части“ при мъжа е оставило у него морална рана, която трудно зараства. При много мъже носталгията по майчинството не е излекувана от мизерното удовлетворение на бащинството.

За произхода на жената трябва най-напред да отчетем, че той се корени в рая. Докато мъжът е създаден от праха на пустинята, жената е родена сред цветята и обилната зеленина на рая. И от това произтичат доста черти на нейния характер. От друга страна, нейният пол е основата, върху която тя е изградена. Така тя е по-същностно подвластна на женствеността, отколкото мъжът на своята мъжественост. Схоластиците са формулирали тази идея с израза tota mulier in utero (съществото на жената е в матката).

Мъжът щедро се е възползвал от предимствата, с които го е дарила природата, за да подчини жената и да сведе нейното състояние до робство. Това твърди и Карл Маркс, като казва, че жената е пролетарият на мъжа. Но с течение на вековете жената придобива все повече физическа сила и икономическа независимост. Товарът на майчинството става все по-лек с всяка изминала година. Бихме могли да предвидим появата на чисто матриархално общество, в което мъжете се свеждат до играчка, чието единствено предназначение е да доставя удоволствие на жените.

Появата на подобно феминистично общество ще бъде вероятно ускорена от оредяването на женския пол, предизвикано от самите жени. Действително, все по-често бременните жени могат да изберат дали да абортират в зависимост от пола на детето, което носят. И когато избират аборта, в почти всички случаи става дума за момиче. Новото поколение в Индия вече показва голям превес в полза на момчетата. Ще последва най-напред оредяване на женското население, а оцелелите от абортния геноцид жени непредвидимо ще покачват цената си. Второто следствие ще бъде изкореняването на човешкия род, защото именно жените, а не мъжете, осигуряват неговото продължение.

ЦИТАТ

 

Мъжете са жени като всички останали.

Граучо Маркс

 

Сол и захар

 

shugarcane

художник: Дамян Дамянов

Солта и захарта имат много общи черти. Сложени на масата, и двете се представят под формата на бяло прахообразно вещество, трудно различимо за окото. Не ги консумираме в чист вид, а прибавени към храни, на които придават повече вкус. И двете имат свойството да прекъсват процесите на разлагане при развалимите храни и затова служат за консервиране – едната на месо и риба (осоляване), а другата – на плодове (конфитюри).

Можем да добавим, че всяко от двете вещества произхожда от два отделни източника – морето и каменната мина за солта (морска и каменна сол), захарната тръстика и цвеклото за захарта. В продължение на хилядолетия каменната сол е била предмет на търговия, която се осъществявала с огромни камилски кервани, пресичащи африканския континент. Що се отнася до морската сол, трябва да уточним, че от литър вода се добиват 25 грама в Атлантическия океан и 30 грама в Средиземно море. Макар и да не е същинска храна – съдържа нула калории – солта е основна съставка на живия организъм. Недостигът на сол причинява тежки смущения и води до специфично непреодолимо усещане за глад.

Дълго време медът е бил основният подсладител в западната традиция на хранене. Захарта се разпространява през 16-и век с масовото отглеждане на захарна тръстика в тропическата част на Америка. С тази култура се занимавали черни роби, факт, който впрочем доста уместно свързваме с кафявия цвят на тръстиковата захар. След Континенталната блокада на англичаните през 1811 г. Наполеон решава да наложи масово културата на захарното цвекло, чийто метод за индустриална преработка е разработен от немския физик от френски произход Франц Ашар. Захарта, добивана от цвекло, е бяла на цвят.

Докато солта е символ на мъдрост, която традиционно се свързва с напредналата възраст, захарта е запазила конотация с детството, чийто израз са най-вече разнообразните бонбони и лакомства. Да не забравяме и белите прозрачни кристали с добавка от яйчен белтък – така наречения „небет шекер“, който със самото си име напомня невинното детство. Именно в този смисъл трябва да се тълкува и противопоставя съдържанието на първото хранене за деня – европейскоконтиненталната и англосаксонската закуска. Английският breakfast – шунка, бекон с яйца, филе от херинга и пр. – е същинска храна на възрастен човек, който се подготвя за работния ден. Колкото до европееца, той се измъква от леглото на нощния сън както новородено дете се появява на белия свят. Първият час от деня повтаря ранното детство. Ето защо и първото хранене трябва да е детско – мляко, какао, мед, конфитюр, козунак и кроасани. Биберонът не е останал толкова далече назад.

Според общото мнение на диетолозите средностатистическият консуматор приема всекидневно прекомерни количества както сол, така и захар. Тази прекаленост е психологическа черта на модерния човек, който отказва да приеме зрялата възраст и се скрива едновременно в безотговорността на детството (захар) и на старостта (сол).

 

ЦИТАТ

 

Захарта би била прекалено скъпа, ако растението, от което се получава, не беше отглеждано от роби.

Хората, за които става дума, са черни от главата до петите, и носът им е толкова сплескан, че почти е невъзможно да ги съжаляваш.

Човек не може дори да си представи, че бог – това толкова мъдро същество, би могъл да вложи душа, при това добра, в едно съвсем черно тяло,

                                    Монтескьо, За духа на законите, 1748[1]  

 

 

Вана и душ

 

10_11_turnier-bath

художник: Дамян Дамянов

В интимното ни отношение с водата трябва да избираме между свещените и митологични фигури на две гигантски дебелокожи същества – Бегемот и Ганеша.

Във възторженото описание на Бегемот, което ни дава Книгата на Йов, с лекота разпознаваме хипопотама. Той обитава потайно тресавище, скрит в сянката на върбите. Ляга си сред лотоса и тръстиките. Не се страхува от прииждащата река, дори и водите на Йордан да достигат ноздрите му.

За да се измие и освежи, Ганеша, богът-слон, се полива с пръски вода от хобота си. Това е един принцип на активността, който трябва да се извика преди всяко начинание. С краката си той притиска плъх – най-неуморимото сред животните. Ганеша се противопоставя на Бегемот, както действието противостои на мечтанието и както душът се противопоставя на ваната.

Какъв си – вана или душ? Колкото и да настояваме на важността на тази алтернатива, не бихме могли да преувеличим нейното характерологично значение.

Казваш, че си вана? Добре. Твоят избор е хоризонталното положение. Неподвижен и замечтан, се отпускаш в хладка, благоуханна, пенеста, т.е. мътна и дори тъмна вода. Затваряш очи. Но внимавай! Така ти си беззащитен, уязвим, изложен на всякакви удари. Шарлот Корде убива Марат, докато той е във ваната. Ако беше под душа, щеше да се защити, това е сигурно!

Нека продължим. Ти се намираш в състояние на регрес. Връщаш се към стадия на зародиша, който се рее в околоплодните води. Ваната е коремът на мама, обиталище нежно, гостоприемно, закрилящо. Ти с тревога отлагаш изпитанието на момента, в който ще излезеш от ваната, като някакво жестоко раждане, което ще те остави гол, мокър и зъзнещ върху твърдите и студени плочи на пода.

Обратно, човекът, който взема душ, е изправен. Бистрата вода шиба тялото му, за да може той да се впусне в новия ден и да се захване с работата, която е предвидил да свърши. Той се обтрива енергично със сапун, масажира се сам, както спортистът се подготвя за предстоящото усилие. Той се интересува от собственото си тяло. Не мрази да вижда образа си, отразен в огледалото.

Идеалният душ е водопадът, роден от чистотата на вечните снегове, който се изсипва с грохот в скалистата долина. Рекламата на минерална вода черпи обилно от тази митология на сила и нравственост. Като пием такава вода, измиваме нашия организъм отвътре, даваме му нещо като вътрешно кръщение. Защото течащата бистра вода от душа е пропита с кръщелно значение. Цялата иконография показва, че Исус приема кръщението от Йоан Кръстител именно с поръсване, а не с потапяне във водите на Йордан. Грешникът пречиства греховете си под душа и така връща своето тяло към изконната невинност. Чистотата, с целия й нравствен ореол, обладава мислите на човека под душа, докато за къпещия се във ваната тя е само някаква далечна грижа.

Досетихме се, естествено, в политически смисъл душът се разполага вляво, а банята – вдясно.

 

 

ЦИТАТ

 

Червен е пясъкът, море е той, което

отпуснато, без глас, в леглото си трепти.

Във въздуха димящ бакърени черти

бележат хоризонт, поглъщан от небето.

 

Не се дочува звук. Нахраненият лъв

отдавна вече спи във пещерата своя;

жирафата сега потърсва водопоя,

където леопард е минал вече пръв.

 

Под жарките лъчи, на пластове дебели,

омарата тежи и птици не летят,

а само, в сън дълбок, боа по някой път

полюшва своя гръб със люспи заблестели.

 

Просторите горят под светъл небосвод,

ала догдето в сън мълчи светът, тогава

минават слонове — в пустинята лилава

на път към роден край се движат с бавен ход.

 

От хоризонта те — кафяви, тежки маси —

прииждат, вдигат прах; че техните крака

събарят дюните, нехаят те — така

не губят нито миг, отиват към целта си.

 

Начело — стар водач. Като кора на дъб,

от старост издълбан, е кожата му твърда;

с глава като скала, уши широки мърда,

огъва във дъга огромния си гръб.

 

Не ускорява той и не забавя крачка —

спокоен патриарх, редиците повел,

и стадото върви към сигурната цел,

из пясъка следи дълбае, пречки мачка.

 

От мощните тела, окъпани във пот,

във въздуха над тях безспир се вдига пара,

горещ бръмчащ рояк ги следва в надпревара,

но всеки слон, подвил сред бивните хобот,

 

не трепва от това, че слънцето изгаря

напукания гръб, че жаждата расте…

Догдето тъй вървят сега, мечтаят те

за своите места отвъд — в гората стара.

 

Очаква ги река, дошла от снежен връх,

където плава с рев и шум хипопотама,

където под луна сияйна и голяма

да пият идват те, пристъпвайки по мъх…

 

Така — със мудността, на ръста им присъща,

превръщат се далеч в катранена черта…

Пустинята ехти и пак заглъхва тя,

догдето хоризонт далечен ги поглъща.

 

Льоконт дьо Лил, Слоновете[2]

 

Превод от френски език Цветилена Кръстева

 

Преводът е по книгата: Michel Tournier, Le miroir des idées, Mercure de France, 1996

 

 

[1] Превод от фр.: Тодор Чакъров, Шарл Монтескьо, За духа на законите, Наука и изкуство, София, 1984, с. 328

[2] Превод от фр.: Пенчо Симов, Френска поезия, 1978; https://chitanka.info/text/21970-slonovete

 

Вашият коментар

Filed under Прочити

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s