Facebook Exodus

Йордан Ефтимов

бр. 32/2016

1-facebook-cross

Художник Дамян Дамянов

Защо напуснах Facebook през 2009 г.

Помня точната дата – 22 ноември 2009 г. Помня я, както обикновено се помнят рождени дати на близки хора, но както някои помнят датата на развода си или на катастрофа, след която са оцелели. Помня и защо напуснах. Защото колега от НБУ се занимаваше само с възхвала на своя университет и критика (може ли така да се нарече това, което пишеше?) на Софийския. Защото бях единственият негрък във фенгрупата на Кавафис и единственият нетурчин в групата на Назъм Хикмет. Защото една фаланга познати бяха в групата „Не, на найлоновите торбички“, но не ги бях виждал с платнени. Защото теглеха какво да правят през съответния ден според зодията, качваха всекидневно всичко, което им дойде в главата и уж е стихотворение, лайкваха на поразия изказванията на шефовете и на аверчетата от бандата. Защото уважаван от мен режисьор качваше само съобщения на кой фестивал е, какви рецензии са излезли за неговата постановка и евентуално няколко хиляди снимки от самата постановка.

Проучването на изследователите от Западноилинойския университет

Редица проучвания са свързвали нарастващия нарцисизъм с живеенето във Facebook, но това, което извършиха през 2012 г. в Западноилинойския университет (Western Illinois University), е първото, доказващо пряката връзка между „приятелите“ във Facebook и най-токсичните черти на нарцистичното личностно разстройство (narcissistic personality disorder). Изследвали са навиците на студенти, потребители на Facebook, и са измерили две „социално разрушителни“ черти на нарцисизма – т. нар. грандиозен ексхибиционизъм (grandiose exhibitionism, GE) и претендирането/експлоатирането (entitlement/exploitativeness, EE).
GE включва „самовлюбеност, суета, чувство за превъзходство и ексхибиционистични прояви“, а хората, у които е отчетен висок показател за този аспект на нарцисизма, държат да бъдат непрекъснато в центъра на вниманието. Те често изричат шокиращи неща и се самоописват по неподходящ начин, защото не могат да продължават да се чувстват пренебрегвани или да изгубят шанса си за самореклама.
EE включва „чувството, че заслужаваш по-голямо уважение, и желанието да манипулираш другите така, че да спечелиш предимство пред тях“.
Изследването от 2012 г. показва, че най-високи стойности на GE имат онези с повече от 800 „приятели“ във Facebook (изследователите са били шокирани, че е възможно да имаш толкова приятели – горкичките, не са знаели, че тази опция е поправима и може да се покачва периодично от управляващите мрежата). Един от белезите за развито заболяване – нарцистичното личностно разстройство – е честата смяна на профилната снимка.
Един от изследователите, Кристофър Карпентър, обобщава: „Явно Facebook сега е мястото, където хората отиват да лекуват повреденото си его“.
Мдам (както изглежда става модно да се коментира в самата социална мрежа – в една пошла имитация на ирония към незадълбочеността).

За това какво е то приватно пространство, и има ли то почва у нас (лирично отклонение)

Имало едно време един секрет, резултат от най-обикновена експекторация. Веднъж секретът срещнал друг секрет и пак решил да пита, както му било навик.
– Ти публичен ли си или приватен, байно? – попитал секретът.
– Не знам – отговорил вторият секрет. – Вчера ме експекторираха във Фейсбук. Ти кажи!
Поуката на тази история е твърде проста. Социалните мрежи, наричани вече и социални медии, са поредният удар по структурите на модерния свят. Модерният свят има динамика, но също йерархии и ясно определими зони на комуникация. Подтикващата към ексхибиция социална мрежа обърква потребителите, които заживяват в един едновременно много интимен и съвършено публичен маниер. И това е заложено в самия проект на социалните мрежи. Затова не се ядосвайте на студентите си, които сте допуснали да ви бъдат „приятели“, а после ги виждате във Facebook безогледно да коментират какви неприятни за тях тестове им давате и как ги късате без жал.

Още един изследователски проект

Какво по принцип се прави в една социална мрежа? Най-вече се качват снимки, независимо дали мрежата е специално ориентирана към това. Снимки на деца, внуци и племенници на рождени дни. Или на почивка. Ако е на маса – още по-добре. Ако е на екзотично място – съвсем. И кучето и котката – задължително! Колко са сладки, нали? Живи да ги изядеш! Това ме подсеща за второто, което се прави във Facebook. Снимки на това, което си ял и пил напоследък. Но нека ясно се виждат етикетите на бутилките!
Ако все пак пишеш (твърдя, че това не е задължително), това е мястото да обявиш колко си чувствителен и най-вече патриот. И разбира се, да изпцуваш на макя враговете на народа. На мегданя хората се щипят, пофащат и за от кръста надолу, па се изсекнат като мъжкари, па дръпнат едно дунавско хоро.
Затова трябва да определим Facebook като съвременна версия на селския мегдан. Сураткнига. Гьонсураткнига. Образованите хора няма какво да правят там, освен ако не са антрополози, изследващи поведението на членовете на селски общности и на лумпенизиращите се напуснали зоната на селското топло живеене и рязко уплашени от „студа“ на градското съществуване.

Бъдещето на една илюзия

Този текст, разбира се, не е манифест за напускане на Facebook. Той е позакъсняло предупреждение за огромните поражения от присъствието там. Защото идеята „Там съм, защото бързо и лесно съобщавам на много свои познати, че съм издал книга или имам четене в някой клуб, а от друга страна, бързо научавам кой друг има премиера на книга“ е автоилюзия, капан. Ти съобщаваш, но те чуват малцина, защото си един от многото провикващи се егоманиаци.
Автоилюзия е и самопубликуването в социалната мрежа. Когато никакъв редактор – нито на списание, нито на издателство – не е прочел ръкописа ти и не го е избрал, твоята публикация винаги има статута на партизански позив и на чиста графоманска проява. Независимо какви са качествата на самия текст. (Както не е безразлично в кое издателство или списание публикуваш, разбира се.)
Но най-голямото поражение от съучастието в панаира на суетата, наречен социална мрежа, е именно утвърждаването на ентропията – всеки реагира, без да мисли и по всякакви въпроси извън компетенцията си. Проблемът с Facebook не е хейтърството, а полуанонимността, в която хем искаш да си зад щита на екрана, хем да си гаулайтер на целиот свет.

има 1 коментар

Filed under Първа страница

One response to “Facebook Exodus

  1. Интересно… Има резон като цяло, но и с много от твърденията не съм съгласен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s