Сериалите

Красимира Криворова, Иванджелина Вътева, Лилия Трифонова, Йоанна Нейкова, Франческа Земярска, Веселин Геренов
бр. 31/2016

1_vaБаба Иглика от с. Орешак има едно-единствено предсмъртно желание: преди да умре тя иска да узнае как свършва Дързост и красота (The Bold and the Beautiful). След 29 сезона и над 7400 епизода краят му е необозрим, той продължава да се снима и излъчва. Само времето ще покаже дали сериалът ще надживее двете най-дълги мелодрами Пътеводна светлина (Guiding light) и Докато свят светува (As the World Turns), които вече са приключили след съответно 72 и 54 години на екран.
Нещо се е променило в начина, по който мислим сериалите. През последните две десетилетия феноменът на телевизионните сериали добива все по-голяма видимост, той вече се утвърждава не просто като развлекателна програма, а като нещо повече. Сериалите притежават култов характер, формират специализирани форуми, общности, предизвикват разгорещени разговори и дебати, които продължават и отвъд края на последния сезон. Не само че те нямат пренебрежително нисък статут като сапунените сериали, но стават равноправни на сериозното пълнометражно кино. Дори може да се рискува с твърдението, че сериалите се превръщат в по-качествени продукти – те са зона за новаторство и експеримент с наративните и кинематографични похвати, те предполагат сериозна актьорска игра. Докато преди участието в сериал задава началото на кариерата, в момента актьори, които са се доказали в киното, постепенно започват да приемат роли и в сериали – например Кевин Спейси (House of cards), Антъни Хопкинс (Westworld), Джесика Ланг (American Horror Story), Джеймс Франко (11.22.63).
Телевизионните награди са също толкова престижни колкото филмовите. Показателни са и случаите с утвърдени вече режисьори, които се пренасочват към сериали, например Дейвид Линч с култовия за 90-те Туин Пийкс (Twin Peaks), чието многообещаващо продължение се очаква през 2017 г. Инвестира се както в създаването на по-мащабни продукции, така и в анализирането на тенденциите при публиката – канали като Netflix пускат цял сезон наведнъж тъкмо поради хоризонта на зрителското очакване. Именно от този канал идва и навлезлият през последните години термин binge watching (буквално поглъщане, тъпчене), който означава безконтролно, интензивно и последователно „поглъщане” на цели сезони. Сериалите се гледат и обсъждат в академичното пространство – изучават се във висшите училища, провеждат се годишни конференции, пишат се дисертации и философски монографии върху тях.
Събития, случващи се в заобикалящата ни реалност, са често и основен фактор, който влияе върху сюжети на сериали и тенденции в продукциите. Класически пример за това е 24, който стартира само два месеца след 11.09.2001 г. Сериалът има невероятен успех до голяма степен заради формата на заснемане –  24 епизода представящи 24 часа от живота на антитерориста Джак Бауър, но и най-вече поради представената реалност на спешността, същата реалност, която се развива в САЩ в актуално време.
Успехът на подобен сериал се крие и в особената събитийност, която рефлектира върху факти от всекидневието ни. Героите и сюжетите се сливат със собствената ни действителност. Създаваме асоциативни връзки между събитията в живота ни и случващото се на екрана. Гледането епизод по епизод и сезон след сезон, ни кара да израстваме заедно с персонажите, да ги съпреживяваме, така както не можем да го направим с героите от книгите или филмите, защото тръпнем в очакване на следващия епизод. И очаквайки новата среща с персонажите, в които се припознаваме… минава време – след седмица, месец, година, героите са претърпели промени и ние също с тях, така всичко се повтаря. Сериалите задават особена форма на ритуалност, която става част от ритъма на всекидневието ни. Достатъчно е само да споменем Приятели (Friends, 1994-2004) или Игра на тронове (Game of Thrones) като доказателство за култовия характер на този феномен.
Въпреки всичко това в България все още няма сериозна критика върху сериали. Не е ясно какви са параметрите на критическия жанр за анализ, рефлексия и теоретизация. Как да се пише върху тях? Не е ясно и не е лесно. Коя е минималната единица на структурната и композиционната им завършеност - епизод, сезон или цял сериал? А как да се пише за тях, при все че в много от случаите те са още в процес на заснемане? Доколко пазарът и публиката се налагат при „писането” им, тъй като продължаването на следващ сезон често зависи от текущия рейтинг?
Това, което ще направим в този брой, е да поставим началната стъпка при писането за сериали – тя е случайна, хаотична, доколкото изборът на обсъжданите заглавия е преди всичко обект на лично желание и пристрастие. Но първият епизод е наличен – следва продължение…

 

има 1 коментар

Filed under Uncategorized

One response to “Сериалите

  1. Pingback: Сериалите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s