Маргарита Серафимова

бр.10/2016


Снощи в Атина срещнах живота ти.
Ти беше някъде,
той беше на улицата.
Мина край мен като дъх.


Докато пораствах, моята търпима природа
ме склони да подам ръка на миналото
да се изправи.
Будистки храмове, бронзови камбани.


Една неделя сутрин между сянката
и светлината аз постоях права.
Беше сред хълмовете.


Наведох глава и шлемът ми се склони.
Тежък е, високата му част стои горе
и се поклаща.


Една слънчева мразовита сутрин
на светофара пресече смъртта.
Изсечени египетски черти,
гъста сива коса, карминени
устни с ръбове.


Насред морето ние разискваме
изборите на съществуването.
То няма много избори.


Гняв о гняв, студ о студ.
Празни доспехи от сняг
се сражават.

Законът

Когато отидох до вратата,
не видях вратаря, който стоеше до нея.
Видях дръжката.
Натиснах я и вътрешността разкри
прастаро бебе, чакащо да се роди.


Гладът на вълните
за пясък и светлина
е безкраен.


Житове, дайте път!
Житове, дайте път.

Житовете тъмно мълчаха
под гъстото зелено слънце.
Направих стъпка
и след мен нямаше следа.


Студът сипе прах от
гърба на вълната.
Дъх спира.


„Победи ме“, ми каза моят демон,
както лежах простряна в краката му
в мрачините.
„Нека помисля“,
промълвих аз в отговор с труд.


Тихо избухва бавна вълна
в пущинака, камънака
и вятъра.

 

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s