Театралното събитие на 2014

1. Кои са според вас най-значимите събития на театралната 2014?
2. Кои са според вас най-негативните събития на театралната 2014?
3. Какъв театър бихте искали да гледате в България през 2015?

На тези три въпроса отговарят девет театрални критици:

Асен Терзиев, театровед, театрален критик

1. Тази година не съм гледал много български театър – както от желание за пауза, така и от липса на достатъчно интригуващи предложения в афиша.Тук ще споделя няколкото заглавия, които ме впечатлиха най-силно. На първо място спектакълът за бездомните хора в София „Невидими 3: Дом” на Неда Соколовска и Vox Populi, както и най-новият спектакъл на същата компания: „Алехоп: по високо опътана тел” за съдбата на цирковите артисти. И двата се играят в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Новата пиеса на Яна Борисова „За теб”, поставена много сполучливо от Петър Кауков на Открита сцена „Сълза и смях”. „Пепеляшки ООД” на Гергана Димитрова и Здрава Каменова в ТР „Сфумато” и „Фотоапарати” от Пьотр Гладилин, реж. Стилиян Петров, в Театър „Възраждане” бяха също вечери в театъра, които ме развълнуваха, замислиха и на които бих завел приятели без колебание.
2. Особено ме дразни агресивното, политизирано и не по същество говорене за прословутата театрална реформа. То не е феномен само на 2014, също както и реформата не е феномен само на правителството на ГЕРБ, но това често се забравя. Фейсбук гъмжи от „разбирачи”, много често хора без работа и без всякаква компетенция, които отделят огромни ресурси от време за подклаждане на истерии и интриги. Изумява ме и ме натъжава едновременно огромната охота, с която хората се настървяват и намират подобно скандалжийство за интересно. Как за толкова години не се научихме да говорим за проблемите си без напрежение, не ми е ясно.
Другото негативно събитие, за което обаче имам надежда, че ще се реши в 2015, е казусът с „Червената къща“ – над десетгодишните усилия за изграждането на културен център, който днес е известен, без преувеличение, далеч извън пределите на страната ни, не бива да бъдат съсипвани!
3. Силен и неочакван, такъв какъвто не можех да си представя в 2014.

Николай Йорданов, театровед, театрален критик

1. От българските театрални събития, случили се през 2014 г., специално бих отличил вербатим-спектакъла на Неда Соколовска и Vox Populi „Невидими № 3: Дом“, защото в него има едновременно усещане за театър и за реалността, която обитаваме.  Бих посочил също така като значимо театрално събитие гостуването в България на „Хамлет“ от Шекспир, режисьор Доминик Дромгул / Бил Бъгхърст, на театър „Глобус“ – Лондон, Обединеното кралство, който ни демонстрира способността да се реинтерпретира традицията на елизабетинската сцена със съвременна рефлексия и чувствителност. Впрочем 2014 бе година, в която чествахме 450 години от рождението на Шекспир (няколко интересни постановки, конференция в НАТФИЗ, специални публикации в списанията „Проблеми на изкуството“, Годишник на НАТФИЗ, „Homo Ludens“ и др.).
2. Проблемите около финансирането на държавните театри и назначаването на Слави Бинев за председател на комисията по култура към Народното събрание. В художествено отношение не бих могъл да степенувам най-лошите спектакли, защото просто не гледам постановки, за които нямам надежда, че ще се превърнат в събития или поне в някакво предизвикателство.
3. Театър на реалното, а не реалистичен театър.

Камелия Николова, театровед, театрален критик

1. Театралното събитие на 2014 безспорно е световното честване на 450-годишнината от рождението на Шекспир и няколкото важни прояви по този повод у нас – Юбилейната научна конференция „Шекспир в България днес” в НАТФИЗ, гостуването на Театър „Глобус” с „Хамлет” в рамките на МТФ „Варненско лято” 2014, серията от публични лекции върху Шекспир в СУ, както и редицата издания, посветени на забележителния юбилей – специалният Шекспиров брой на „Проблеми на изкуството”, на Годишника на НАТФИЗ, рубриката в „Homo Ludens” и др. Важно събитие беше и срещата в София на IETM – най-голямата международна мрежа за изпълнителски изкуства в света, както и стартирането на излъчванията на спектаклите на Метрополитън опера на живо от Ню Йорк в София.
От българския афиш бих отделила като значими събития преди всичко няколко независими спектакъла – „Пепеляшки ООД” на Гергана Димитрова и Здрава Каменова, Але, Хоп! – по високо опъната тел” и „Невидими №3 – Дом” на Неда Соколовска, новата пиеса на Яна Борисова и интересния спектакъл по нея на Петър Кауков „За теб”, „Пиеса за теб” на Ани Васева, Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени” на Марий Росен.
2. Изборът на Слави Бинев за председател на Комисията по култура в НС и опасността Центърът за култура и дебат „Червената къща” да бъде принуден да прекрати дейността си.
3. Бих искала да гледам добър, актуален и най-вече разнообразен театър.

Зорница Каменова, театровед, театрален критик

1. Най-значимото театрално събитие в световен мащаб е годишнината от рождението и смъртта на Шекспир, което беше повод за създаване на множество спектакли, провеждане на конференции, срещи, дискусии, анализи. Моята лична театрална среща беше „Хамлет“ на Глоуб Тиътър, спектакъл, който гледах на МТФ „Варненско лято“. От българските спектакли бих откроила „За теб“ по текста на Яна Борисова и с участието на Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов, режисьор – Петър Кауков, сценограф – Никола Тороманов.
2. През последните две години в репертоарните държавни театри се създадоха огромен брой спектакли, някои със съмнителна художествена стойност.  Искрено се надявам, че е възможно от това количествено натрупване да се роди нещо качествено и различно. Като негативна тенденция определям и трудностите пред свободните творци, включващи недостатъчни места за представяне (проблемът с „Червената къща“) и стратегическа подкрепа, както и липсата на видимост в общественото пространство.
3. Бих искала да гледам по-искрен, по-интимен, по-жив и по-категоричен в естетическите си търсения театър.

Михаил Байков, театровед, театрален критик

1. По една или друга причина, всички значими за мен театрални събития в отиващата си 2014, са с международен характер. Всяко от тях обаче има своята рецепция в България, с което допринася за промяната на общия театрален климат и поради това заслужава да бъде отделено като събитие. Трябва да започна с честването на 450 години от рождението на Уилям Шекспир и всички възможни тържества, свързани с юбилея, вкл. конференцията „Шекспир в България днес”, провела се в НАТФИЗ в началото на май. Не мога да не сложа акцент и върху организираната през октомври в София среща на най-голямата международна мрежа за изпълнителски изкуства в света IETM. Срещата на едно място на културни мениджъри, директори на театри, актьори, музиканти, художници, писатели, независими артисти и др. сама по себе си е събитие. Друго категорично събитие е случването на „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“. Директните прожекции на едни от най-великите оперни произведения в HD качество, излъчвани пряко тук, в България, заслужава да се нареди сред успешните проекти в театралния ни календар. И накрая бих отбелязал появата на една книга. Това е новият речник на проф. Патрис Павис – „Dictionnaire de la performance et du théâtre contemporain” – добре познат на театралната общност у нас с емблематичния си труд „Речник на театъра”.
2. За съжаление, 2014 беше пропиляна година в сферата на сценичните изкуства. Смяната на правителства, дългите и неясни месеци на политическа криза – всичко това, съвсем естествено, рефлектира върху културните и творчески индустрии, върху институтите и артистите, заети в тях. В края на годината се стигна дори и до пик в абсурдното отношение към културата в т.ч. и към театъра с назначаването на persona non grata за Председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание.
3. Тук всяко желание би било утопия. Не вярвам в добрите намерения на репертоарните театри у нас. 2015-а ще продължи да работи на принципа на Халеевата комета. Нещо все ще прелети и над нашия театрален ареал. Поне така се е случвало досега. Веднъж годишно. През юни.

Венета Дойчева, театровед, театрален критик

Сред значимите събития в театрален план бих откроила отбелязването на Шекспировата юбилейна година, която беше повод за различни прояви (конференции, семинари, гастроли), и радостния факт, че България беше включена в световното турне на Шекспировия театър “Глобус” в рамките на Международния театрален фестивал “Варненско лято”. Като събитие с противоречив характер бих посочила един факт, свързан повече с политиката, но отекнал силно в театралните среди – поставянето на Слави Бинев начело на Комисията по култура и медии към Народното събрание. Само по себе си показателно събитие за неглижирането на сектора на културата в кръгозора на политическите идеи, което срещна категорична съпротивителна реакция. През 2015 година искам да гледам вълнуващ, ангажиран театър – едва ли това желание се различава от очакването на българската публика, която търси и цени театъра.

Албена Тагарева, театровед, театрален критик

Театралното събитие за 2014 определено беше пленарната среща на Международната мрежа за сценични изкуства IETM, състояла се през октомври в София. На форума присъстваха повече от 300 театрали (мениджъри, артисти, продуценти, селекционери, критици и др.) от цял свят. Това е най-големият възможен формат, организиран от Мрежата, за нейните членове. Тези пленарни срещи се организират два пъти в годината, а до този момент страната ни е била домакин на някои от по-малките формати, но никога и на най-мащабния. Ефектите от форума за българския театър ще се оценяват още дълго, а те могат да бъдат проследени в бъдещите сътрудничества и общи проекти. Един от много важните позитиви от срещата е, че театърът фокусира върху себе си вниманието не само на специалистите, но и на политиците. Именно с тях [политиците] е свързано и едно от най-негативните събития, случило се съвсем в края на годината, но започнало много преди това. Липсата на ясна перспектива и политическа воля за подкрепа и развитие на Центъра за култура и дебат „Червената къща”, единствената до момента алтернативна сцена, успяла да изгради и запази своя публика. А отношението на институциите спрямо Центъра е недопустимо.
Бих искала през 2015 да имаме възможност да гледаме спектакли, боравещи с богат театрален език, отърсили се от клишетата и буквализмите, на които сме свидетели напоследък.

Милена Михайлова, театровед, театрален критик

1. Най-значимите театрални събития на театралната 2014 според мен са свързани с радващата ме активност на независими театрални творци, които оживяват истински и смело театралното пространство,  създавайки драматургичен текст специално за дадено представление – българо-немската театрална копродукция „Пепеляшки ООД” на тандема ЗдраваКаменова – Гергана Димитрова, съвместна инициатива на Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и „ТАРТпродъкшън“ Щутгарт. Социално ангажираните спектакли на Студио за документален театър „ВОКС ПОПУЛИ“, базирани на автентичните разкази на реални хора – „ДОМ”, трета част от емблематичната поредица „Невидими“ и „Але, хоп! По високо опъната тел“ – реж. Неда Соколовска – са също пример за успешно и стойностно присъствие на театралната ни сцена през 2014. От значение е и появата на новия авторски проект „Идентичност“ на Ирина Голева и Огнян Голев (Сдружение за алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“). Важен момент от театралната 2014 беше и ACT ФЕСТИВАЛ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР 2014, който тази година беше част и от Международната среща за съвременни изкуства IETM София.
2. Най-негативното събитие на театралната 2014 е фактът, че Център за култура и дебат „Червената къща “Андрей Николов“ – домът на независимите артисти у нас, е принуден да затвори врати! Необходимо е да се оказва подкрепа на независимите творци у нас, а не да бъдат лишавани от възможността за оживяване на пространства за свободни творчески „полети“!
3. Много ми се иска да гледам жив, социално ангажиран, смел театър през 2015 – театър, който вълнува емоционално, интелектуално и най-вече – осмисля времето „тук и сега“. Днес!

Деница Езекиева, театровед, театрален критик

1. Все по-видимото присъствие на независимия театър в театралния живот и  новите представления на Марий Росен („Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени”), Неда Соколовска („Але, хоп! – по високо опъната тел” и „Невидими №3 – Дом”), Гергана Димитрова и Здрава Каменова („Пепеляшки ООД”), Ани Васева („Пиеса за теб”).  Срещата на IETM (Международната мрежа за съвременни изпълнителски изкуства)  в София.
2. Инерцията в репертоарната политика на театрите, инерцията на ниво интерпретация, включетлно на класически пиеси и познати текстове за театър от български автори, без ясна художествена позиция.
Продължаващата тенденция комичен и забавен ефект на сцената да се произвежда с елементарни трикове от телевизионни формати.
3. Театър на режисьорски решения, зад които стои ясна концепция, процес с текста и изпълнителите, смелост и труд. Театър, който не само че избягва, но и критикува противоречиви публични клишета.
Копродукции, и международни, и вътрешни. Повече от един държавен или общински театър, отворен за партньорство с независима театрална формация. Театрална продукция, в която са залегнали партньорства между режисьори и професионалисти от други сфери, автори на текстове, художници, музиканти оператори, архитекти…

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Общи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s