Театралното събитие на 2013

бр. 42/2013

Каква беше отиващата си 2013 за българския театър? За да направим тази равносметка, се обърнахме с няколко въпроса към 10 от водещите театрални критици у нас:
1. Кои са, според вас трите основни театрални събития в България през 2013?
2. Кой беше основният проблем на българския театър през 2013?
3. Какво очаквате от театралната 2014?

Untitled-2
Асен Терзиев, театровед, театрален критик
1. Годината не беше кой знае колко различна в естетическо отношение от предходните. По тази причина ще откроя само едно събитие, което ми се струва различно и ново за българския театрален контекст – спектаклите на Неда Соколовска с водената от нея компания Vox Populi в Червената къща като сериозен и качествен опит за правене на документален и verbatim театър у нас. Мисля, че беше крайно време в българския театър да се появи нещо, което да реагира чувствително и интелигентно на случващото се около нас.
2.   Проблемите са същите, както и преди – консерватизъм в мисленето, архаичност и тромавост в институционалната организация на театралния живот – и мисля, че политическата криза в страната ни още повече ги задълбочава. Надеждата ми е, че креативната, критическа енергия, която протестите отключиха сред хората, в някакъв момент ще се прехвърли и в театъра.
3. Българските артисти, които правят интересни и качествени неща да продължат да ги правят въпреки всичко, което ги демотивира и им пречи

Зорница Каменова, театровед, театрален критик
1. Впечатлена съм приятно от „Бурята“, режисьор Катя Петрова в Столичен куклен театър и „Когато дъждът спря да вали“, режисьор Зорница-София Попганчева в Малък градски театър „Зад канала“. Очаквам с любопитство гостуванията на Варненския театър с трите им нови постановки („Канкун“, „Талантливият мистър Рипли“ и „Ревизор“), на тандема Веселка Кунчева и Мариета Голомехова с „Аз, Сизиф“, „Възвишение“ на Драматичен театър – Пловдив, „Есенна соната“ на Драматичен театър – Бургас, както и проекта на Мариус Куркински по Достоевски, който се надявам да се случи. За мое лично съжаление тази година не мога да отлича категорично важни и значими театрални събития.
2. За основен проблем диагностицирам неуспешните опити за театрално реформиране, започнали с промяна в методиката за финансиране.
3. По-скоро тая надежди да има повече спектакли от ранга на миналогодишните “Хамлет” и “Нощна пеперуда” в репертоара на държавните театри, по-голяма устойчивост на събитията в сферата на независимия сектор и да продължавам професионалните си срещи с качествени европейски театрални образци.

Николай Йорданов, театровед, театрален критик
1. Основното събитие за българския театър през 2013 година беше ангажирането на толкова много театрали с протестите, които се надигнаха срещу политическото статукво. Излизането пред светлините на прожекторите, но вече на политическата сцена, показаха едно ново състояние на обществена осъзнатост и на готовност за граждански действия на театралното съсловие.
2. Преди всичко перманентният стрес от липсата на по-дългосрочна визия, поне в рамките на 4-5 години, за развитието на сектора, а и на всеки един театър поотделно. За държавните театри това произлиза от неяснотата относно бъдещето на т.нар. театрална реформа (така и незавършила в дългите години на прехода); за независимия театър – от дефицита на финансов ресурс. Разбира се, конфликтите в обществото, под чийто знак премина 2013 г., също допринесоха за нестабилното състояние или изчаквателната позиция на повечето театри. Парадоксът е в това, че артистичното съсловие е обществено активно, а публичните театри – пасивни.
3. Надявам се на промени – както в цялото общество, така и в поведението на театрите. Те просто трябва да намерят своето място в тази бурна обществена ситуация.

Митко Новков, културен журналист
1. Може би първото и според мен най-важното е, че театърът излезе на улицата. И не само с акциите на студентите от НАТФИЗ, но и с категоричното несъгласие на театралното съсловие българската политика и съответно управленска гмеж да бъде така гнусна, безотговорна, мафиотска, безнравствена. Изкуството е винаги морално (дори когато отправя предизвикателства към морала), а горното значи, че българският театър не е загубил моралното си чувство. Което е супер!
Второто е възхищението ми към усилията на независимите театрални формации да удържат своята независимост и да сътворяват неща, които смятат за смислени и важни. Въпреки че нямат сцена, въпреки че са забити в покрайнините, те продължават да настояват, че ги има и че ги има качествено!
Третото е свързано с текста: не мога най-напред да не отбележа важните театрални книги, които излязоха (на Камелия Николова, на Ромео Попилиев, книжката на сп. „Гестус“ за танцовия театър под съставителството на Мила Искренова) – винаги ме е радвало, когато на българския пазар излизат неща с европейско звучене и значение; е, това са такива изследователски проекти. Другото важно е в драматургията – трупите като че ли все повече търсят съвременни български пиеси. В тази връзка искам да отбележа постановката „Да разлаем кучетата“ (въпреки несъгласието ми с буквалното повтарение на заглавието на известния филм, би могло да бъде например „Да развеем кучетата“) на Театър „Българска армия“ по текст на Емил Атанасов – един свеж поглед върху хем странното, хем симпатичното битие по/на български.
2. Струва ми се, че някои държавни трупи, пък и частни проекти все по-силно се влияят от ниските и пошли телевизионни образци на забавните шоута. А това внася в българския театър нотка на повърхностност и елементарност, което е недопустимо.
3. Разнообразие. Същото разнообразие, което наблюдавахме и през 2013-а. Българският театър не е един, българските начини на правене на театър са много и това е най-красивата негова черта.

Румяна Николова, театровед, театрален критик
1. За мен театралната 2013 не предложи изключително, различно, заслужаващо отличаване театрално събитие от българската сцена. Не се сещам и за такова, което да развълнува гилдията, да я накара да говори разпалено за него. Моите вълнуващи театрални преживявания и през тази година бяха част от международни проекти – NT Live, Международен театрален фестивал “Варненско лято” и др.  Като събитие бих определила и гражданската позиция на колеги, изказана от сцената, в медиите и на улицата в подкрепа на протестиращите.
2. Нищо не се е променило от отговора ми за миналата година, което само по себе си е проблем. Театърът ни продължи да се лута между опити да покрива “нормативи”, за да си осигури държавната субсидия, и непредубедения естетически избор.
3. Вълнуващи, изненадващи, говорещи на съвременен театрален език спектакли. Намиране на работещи механизми за оценка, анализ и финансиране на сценичните изкуства, което да доведе до баланс и спокойствие, за да може българският театър да прави малко по-свободни естетически избори.
Ангелина Георгиева, театровед, театрален критик
1. Сред репертоарните заглавия на драматичните театри бих извела „Хората от Оз” на тандема Яна Борисова – Галин Стоев, Театър „199”, като едно добро представление. Сред независимите продукции – „а(е)фектно” на Ива Свещарова, както и проектите в сферата на съвременния документален театър на компания „Vox Populi”, които предлагат нещо ново. 2013 ще се запомни и със силни и значими гостувания на артисти от световен ранг като Forced Entertainment с „Празна история” (МТФ „Варненско лято”, Световен театър в София), Естер Саламон с „Танц за нищото” (Фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”), Иво Димчев с  изключително провокативния „P project” (Sofia Dance Week).
2. Липсата на воля за търсене на изход от комплекса от проблеми, създадени с последната театрална реформа, който води  до поголовното комерсиализиране на продукцията на държавните и общински театри с резултат естетическо обезличаване и обезсилване на способността на театъра да открива, поставя и рефлектира смело и стойностно значими проблеми на съвремието.
3. Намаленият бюджет за култура не обещава развития в положителна посока. Надявам се на активиране на професионалната общност към по-голяма самокритичност и отстояване на високите критерии както в практиката си, така и в изискванията към националната културна политика.

Милена Михайлова, театровед, театрален критик
1. Основно театрално събитие според  мен са успешно продължаващите и през 2013 г. проявления на документалния театър у нас. Имам предвид въздействащите с живостта си и със социалната си ангажираност спектакли на Неда Соколовска (Студио за документален театър “VOX POPULI”) „Майките”,  „Протест.mp3”, „Невидими №2: 復 Фу”, както и спектаклите на  Георг Жено и Театър „Реплика”. Възприемам „Протест.mp3” – вербатим театрално изследване върху уличните протести – като истинско явление, защото това е първият театрален опит у нас за отразяване в реално време на тези важни социални събития. В този смисъл спектакълът е базиран на своеобразна жива драматургия, ценен е и с това, че провокира социална ангажираност в младите актьори, участващи  в него, която те предават и на всеки един зрител. Събитие за 2013 г. е и провеждането на NEДРАма – Театрална лаборатория за документален театър и съвременна драматургия, като част от нея беше и първият по рода си у нас уъркшоп „Актьорът в документалния театър”.
2. Проблем е, че повечето репертоарни  театри продължават да се доверяват предимно на познати заглавия, да обслужват масовия вкус, без да провокират развитие на нови театрални естетики.
3. Надявам се 2014 г. да бъде различна, неочаквана, театрите да проявяват смелост, да са „отворени” за нови театрални подходи/заглавия, да поемат социална отговорност и да разглеждат обществено значими въпроси, в резултат на което публиката да получава истински необходими в днешното ни размирно време театрални продукции.

Ромео Попилиев, театровед, театрален критик
1. За съжаление, за наличието на събития не мога да твърдя, защото или не съм присъствал на тях, или не съм чул достатъчно мнения от онези, на които вярвам, за да се уверя в станалостта им. Иначе имаше (или е имало) достатъчно количество представления, които разполагат (или са разполагали) със своя потенциал да се превърнат в събития, но поради една или друга причина не са успели. Най-хубавото е, че това обстоятелство на несъбитийност нито ще отчае, нито ще вдъхнови правещите и гледащите театъра.
2. Този въпрос е свързан с първия. Нашият театър стана много по-производителен, но днешната производителност рядко се съизмерва с едно по-дълготрайно качество. Излиза, че е достатъчно да се даде просто добрата илюзия за неосъзнатата и съвсем не винаги задължителна необходимост от консумацията на дадения  продукт. Все по-успешно ще се справяме в тази посока.
3. Ако е възможно, да бъде естетически някак по-скандална. Ако не – да бъде още по-професионална.

Ина Божидарова, драматург, театрален критик
1. Не мога да посоча някакво изключително събитие, но ако се замисля за по-интересно събитие, то това са:
МТФ „Варненско лято и свързаният с него “Световен театър в София” и появата на документалния театър на „Вокс Попули” с няколко спектакъла.
2. Засилената комерсиализация на театралната продукция е единият проблем.
Другият проблем или въпрос е: Има ли нужда от промяна или усъвършенстване Методиката за финансиране на държавните театрални институти?
3. По-високо художествено ниво на театралната продукция. Повече спектакли събития в театралното поле, които да предизвикват интерес и дискусии.
Иска ми се да се усети и засилен международен обмен, да се появят повече съвместни проекти между български и чуждестранни институти и организации.

Албена Тагарева, театровед, театрален критик
1. Изминаващата 2013 година в театъра ще се запомни с това, че липсваха онези спектакли, които можем да наречем събития – привличащи не само погледите на критиката и професионалистите, но и на зрителите. Този факт направи годината „равна” – всяка следваща премиера беше обвита в надежди и очаквания, които за съжаление останаха незадоволени. От друга страна, премиери имаше много, при това на нови български пиеси, като „Робин” на Анна Топалджикова, „Злият принц” на Георги Тенев, „Хората от Оз” на Яна Борисова и др. Факт, който няма как да не бъде отбелязан. Поради тази причина бих озаглавила тази театрална година, като годината на българската драматургия, тъй като сред новите заглавия имаше и много премиери на добре познати пиеси, превърнали се в класически за българския театър.
2. Но основният проблем през тази година беше липсата на ярки режисьорски спектакли и опити. Театралните експерименти също не се откроиха особено много и може да се каже, че дори липсваха. А една от причините е вероятно в променения формат на тазгодишното издание на фестивала за независим театър, който се проведе в по-различен формат и някак не успя да обедини полето на независимите творци.
3. От следващата 2014 година се надявам да бъдем свидетели на повече и по-смели театрални експерименти, които да можем да отбележим като постижения за развитието на това изкуство.

Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Субектив

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s