Преводачески безпокойства около das Unheimliche

филологическа бележка

Камелия Спасова, Мария Калинова
бр. 34/2013

l34-int-1Случаят с „Das Unheimliche“ на Фройд съвсем не влиза в преводаческите куриози, които се срещат на българския пазар от началото на 90-те. Различното е в принципно трудната преводимост на този термин, доколкото преводът на който и да е друг език редуцира или изкривява многозначността и нюансите на немската дума. Всеки път въвеждането на думата е свързано с преводачески бележки и обяснения кое и защо е избрано, но всъщност и какво е изпуснато. Подобни мъчни за превод термини изскачат в цялата история на философията от Платоновите mimesis или chora през Aufhebung на Хегел и Dasein на Хайдегер до différance на Дерида. В процеса на концептуализация при някои пластични понятия се появява остатък, нещо, което не може да се концептуализира докрай – нещо чуждо, непонятно и непреводимо. Случаят с unheimlich поддържа точно подобен хетерогенен срез.
С есето си от 1919 г. „Das Unheimliche“ Фройд въвежда нова естетическа категория, както има красивото, възвишеното, комичното, трагичното, така има и естетическият феномен  unheimlich [Разграничаването между ефекта на комичното и на unheimlich е изключително проницателно направен от Аленка Зупанчич в последната статия от книгата й „Защо психоанализа“, откъс от която публикуваме в настоящия брой на стр. 12 и 13]. Това поразително понятие се оказва и средоточие между литература и психоанализа, като поражда множество критически спорове и сюжети [по блестящ начин Младен Долар ни въвлича в част от тези сюжети, както и в контекста на възникването на самото понятие – прекъсни четенето и отиди на страница 10,11, 16!]. В есето си Фройд привлича като привилегирован пример за анализа си на unheimlich Хофмановата новела „Пясъчният човек“. Оттук и огромният залог при нейното подновено интерпретиране, изваждане на недовидяното от Фройд или развиване на заложеното от него във връзка с друго Фройдово ключово понятие, формирано в същия период, каквото е нагонът към смъртта [на стр. 9 е текстът на Сара Кофман „Фигурите на дявола“ – за съжаление отново само ключова част от по-голямо цяло. Дарин Тенев, освен  че е преводач на този текст, извърши нелеката задача по редактирането на тематичната част на броя].
Нашите безпокойства с „Das Unheimliche“ започнаха от една бележка под черта на съставителя Исак Паси към българското томче с естетически текстове на Фройд „Естетика, изкуство, литература“ от 1991 г.: „Следващите няколко страници от този параграф имат чисто етимологическо-филологически характер, който би интересувал само малък брой тесни специалисти. С оглед на целите на настоящето издание тук те не се включват.“ Да де, но защо, ако са само филологически подробности, Фройд в началото на статията посочва, че към тезата, която ще предложи, може да се подходи по два пътя: или чрез наблюдение на множество единични случаи, или чрез лингвистичен анализ в полисемията на думата unheimlich. Той самият започва именно с този лингвистичен анализ, който дава в резюмиран вид последвалите психоаналитични и литературнотеоретични наблюдения. Така…, но този анализ на понятието липсва на български. Това, което не успяхме да направим в този брой, е да открием преводач, който да се справи ако не отново с цялото есе, то поне с липсващите три страници. Търси се преводач, който да поеме това предизвикателство!
Но ако тези страници не липсваха на български, щеше да е напълно ясно, че преводът на das Unheimliche като ужасяващото, както го превежда Харитина Костова-Добрева в томчето „Естетика…“, е неподходящо.
Ужасяващото отговаря на идеята за непонятен ужас (ето отново идеята за непонятното), какъвто ефект предизвиква това явление. Но цялата игра с родното, познатото, близкото, приютеното (un-heim-lich), което изведнъж изскача като тревожещо, чуждо, странно остава напълно изгубена в превода. Възвръщането в плът и кръв на един изтласкан страх, разкриването на тайната, отчуждаването от съкровено своето разчитат на тази странна и лабилна връзката с родното. През 1933 г. статията на Фройд е преведена на френски като „L’inquiétante étrangeté“ и именно през френски е наложилият се превод на български като „обезпокоително-странното” с дериватите му като „тревожна чуждост“, „обезродена странност“, „тревожеща странност“, „ужасяващо-странно“.
Така например Миглена Николчина в „Смисъл и майцеубийство“(1997) предлага unheimlich да се преведе като „обезпокоително-странно“, а Огнян Ковачев в „Готическият роман“ (2004) се позовава на това предложение и използва същия превод. Unheimlich като „обезпокоително-странно“ функционира и в превода на Теодора Карамелска на един от случаите на Фройд – „Малкият Ханс“(2011), така се появява и в книгата на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели“ (2012). „Обезпокоително-странното“ изтласква варианти като ужасяващото или ужасното, злокобното, плашещото. Не се среща писмено, но е хубава хрумката на Александър Кьосев das Unheimliche да се превежда като чоглавото.
Интригата с unheimlich се повишава и от включването и в една друга традиция, която активно използва този термин. В шеста глава от „Битие и време“(1927) на Хайдегер, там където става дума за грижата и страха, четем в превод на Димитър Зашев: „В страха някому е „обезродняващо страшно“ [“неуютно и страшновато”, „unheimlich” – б.пр]. В него най-напред достига до израз своеобразната неопределеност на това, при което Бъденето-ето-на се намира е страхът: Нищото и Никъдето. А при това обезродняващата страшност [Unheimlichkeit] същевременно се има предвид Бъденето-не-у-дома.“ Ще добавим, че Хайдегер в семинар върху Хьолдерлин „Der Ister“ (1942) обяснява защо стиховете от „Антигона“ на Софокъл – „Много са чудните неща,/ но човек е пръв сред тях.“(прев. Ал. Ничев) – старогръцкото to deinon, което едновременно означава страшно, могъщо и чудно, трябва да се преведе с немското unheimlich. При Хайдегер unheimlich се разкрива като основа на човешкото. Светлана Събева в „Пречупената социалност“ (2010) предлага точно с оглед на една хайдегерсианска традиция терминът да се превежда като „безродността“, „безпрютността“ (в изразителната двойственост на немската дума Unheimlichkeit, означаваща едновременно злокобност и лишеност от родина)“.
Как да съберем безродността на Хайдегер с ужасяващото на Фройд, не е ли това точно ефектът на unheimlich, който се явява винаги като множествен, идва все отново преведен? Това което донякъде на шега, донякъде на сериозно предлагаме в този брой на „Литературен вестник“ е изродното. Удобното в този случай е, че смяната на фройдистката и хайдегерианската традиция става просто с промяна на ударението, или ако предпочитате с добавянето на дефис: изродното и из-родното. Така хем се запазва връзката с родното, хем се насочва към неговата чудовищна изроденост.

11 коментара

Filed under Първа страница, Uncategorized

11 responses to “Преводачески безпокойства около das Unheimliche

  1. азис каш

    Толкова се забавихте с качването в нета, че чак ми мина желанието да ви споделя влаковите си бележки по въпроса.

    Дано утре имам повече хъс, защото това, което правите, според мен, не бива. – Да имаш нужда от преводач за речниковата статия, (извинете, как се прави превод на тълковен речник, смях), но това да не ти пречи да предлагаш версия на понятие, върху който са работили други, как не чувствате напрежение някакво – полунашега поне.

    Впрочем навремето Зашев когато обсъждаше със студенти-германисти работни проблеми превода си, подхвърляше тъкмо това, „изродно“, но при него винаги е по философски неясно, докъде е провокацията и докъде сериозното, както ви се ще и вашето да е, ама не. Във всеки случай в неговия превод, който според мен много приятно, ще кажа дори кавалерски, комуникира със споменатия от вас вариант на Николчина, има нещо повече, и то е екзистанциало-онтологически значимо – един допълнителен фокус в страшното.

    Междувременно, тъй като освен с немския, не сте и с френския, ви предлагам да питате вашия редактор Тенев аква философска стъпка прави от превода на unheimlich Дерида без изобщо да се безпокои за морфологичната адеквация и мимоходом спуквайки от майтап Хайдегер по въпроса за специалното отношение между гръцки и немски.

    Впрочем, описвайки собственото си състояние в заглавието, вие също предпочитате да сте обезпокоени, оставайки за себе си при Николчина, а не изродни, нали така.

    И накрая от предложените в броя преводи се вижда, че изродно работи във фройдистки контекст, когато той тръгва да се надскача, както е в наистина приятния текст на Зупанчич, целият естествен езиков пълнеж отстъпва и самотълкователната сила на „изродно“ си си се прибира до условността на дефинираното от текста понятие.

    Айде доскоро, ако не ме домързи.

  2. азис каш

    Позоваването на устно сведение за превод на Кьосев си е чиста мазнярщина.

  3. азис каш

    Последното ви изречение: „Така хем се запазва връзката с родното, хем се насочва към неговата чудовищна изроденост.“, сигнализира за очевидно неразбиране на проблематиката.

  4. азис каш

    И накрая, ако не сте разбрали, тълковно-речниковата статия, която привежда Фройд, е за heimlich, а не за unheimlich. И уверявам ви изобщо не може да ви помогне на вас. Просто седнете и прочетете преведеното на български както е преведено. Ама наистина.

    Освен това самият Фройд предлага съответствия на чужд език за unheimlich, естествено на чужд език, тоест преводът на български би трябвало коректно да интегрира немския речников пасаж на немски. Ужас. Много ми е смешно. Направо не мога да си събера устата. Как ще спя не знам.

    И смятам най-безсърдечно да приключа дотук. Ако искате повече – мюсен зи бецален, но чувам, че при вас с хонорарите е много зле, тъй че: Със здраве!

  5. азис каш

    От мен да мине, ето още малко: в интересумащата ви част важният принос е, че има едно значение, в което heimlich и unheimlich стават синоними и то е тайнствено. И тук пак стигаме до онова, за което ви пратих да питате Тенев.
    Ей, много щедър човек съм, кво да направя.

    • Азис Каш

      Отново само да направим разликата – Зашев танцува с останалите преводи, не само с този на Николчина, но и с тотално отхвърленото тук „ужасяващо“, освен това той въвлича широк кръг значими философски интерпретации и самоинтерпретациите на самия Хайдегер също, а и възможни допълнителни философски ходове, докато дамите тук идват обезпокоени и минават с ботуша върху всичко преди тях. Човек да им се чуди на основанието.

  6. Азис Каш

    Коментар #3, моят от 22.11.2013 в 2:07 pm, също е за публично сведение, а не само лично за вас, мили редакторки.

  7. Азис Каш

    Мили дами,
    Как върви четенето? Имате ли нужда от още подсказки?
    Ако сте се заели, вероятно сте забелязали вече, че тук е пряко замесена тема с изключително висок залог, допълнително завишен, ако това изобщо е възможно, от политическата актуалност на момента тук и сега – темата за съвестта.
    Затова смятам, че дължите някоя дума по случая – хайде ако не печатно във вестника, въпреки че защо не там всъщност, то поне в мрежата.
    Оставам с вяра, че всеки може да поеме отговорност.

  8. Азис Каш

    Впрочем американците са го превели речниковия цитат, не е като не е възможно.
    http://web.mit.edu/allanmc/www/freud1.pdf
    Но явно тези мои включвания с нищо не помагат.
    Хайде, живейте и хубавейте.

  9. Винаги ми е било интересно как точно една книга бива преведена, след докато има думи и изрази еднакви, който могат да означават коренно различни неща. На скоро запознах да изучавам език и култура различна от нашата и там една дума има множество значение и всичко трябва да се определени от контекста, но така ако в едно изречение има няколко подобни думи , какво правим тогава?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s