По капилярен път

Разговор на Силвия Чолева с Владас Бразюнас

бр. 33/2013

Силвия Чолева: Какво ново около теб през изминалите девет години?

vladasВладас Бразюнас: Издадох четири-пет свои книги, бях съставител на няколко, няколко преведох, организирах нещо ново – в 2006 организирах движение не само на поети, но и на музиканти и художници „Магнус дукатус поезис“ за хората от нашия регион. Веднага възниква асоциацията, че това е „Магнус дукатус поезис“ на Литва, но не е така. Това не е историческо, политическо или друго движение, а чисто творческо и главното е качеството на това, което правим заедно и всеки сам поотделно. А какво правим? В това движение участват хора от Литва, Латвия, Беларус, Полша, Украйна и Русия. Като гост неотдавна се присъедини и Молдова. Идеята е следната – ние всички се превеждаме един друг на всичките тези езици. Един поет от Беларус зазвучава на всички езици и това се отнася за всеки автор. Събираме се в някоя от тези страни, за да работим. Включват се музиканти, които свирят фолкджаз, етно, които могат да се сработят един с друг и да импровизират. След това правим нещо като представление. Форматът по правило е следният: започваме с музика, тя се развива, след това се включват гласове на различни езици, това продължава, без да се съобщава на кой поет  точно е гласът, не се казват и заглавията на стихотворенията, за да може текстът да тече без прекъсване: един глас, втори, трети… Един казва няколко строфи, друг повече, един затихва, друг рецитира по-силно, повишава глас в този Вавилон, после всичко прекъсва и един по един започват да рецитират стиховете на даден поет на всички тези езици. Музиката продължава през цялото време, като на моменти звучи самостоятелно, а накрая остава само тя. Това трае някъде около час, час и нещо. Наскоро издадох книга заедно с една група – аз чета на глас стиховете, а наши джазмени „четат” с инструментите. Когато ритъмът те хване и понесе, четеш така, както никога дотогава не си чел…

С.Ч.: Освен поет, ти си и преводач. Какво може да се направи за преводите от и на малки езици, за да се популяризира литературата на тези езици?

Вл. Бр.: Това е, може да се каже, основното ми занятие и моята любов. Не знам дали днес това не звучи смешно, че превеждам от толкова езици, а не говоря английски. Навремето в училище изучавах френски език, който продължих да уча, но на сърце са ми малките езици, дори диалектите. Даже издадох една стихосбирка на моя роден диалект. Той много се различава от нашия литературен литовски език. Литва се характеризира с това, че на толкова малка територия има голямо количество различни диалекти. Като филолог мога да обясня, че това е наследството на различни балтийски племена. Това е богатство на езика. Нашият Сейм определи тази година за Година на диалектите.

С.Ч.: Днес почти е невъзможно да се издават книги на малки езици, ако не се кандидатства по някой проект. И ако съответната държава няма такъв фонд за преводи, много книги могат да останат прочетени само в рамките на езика, на който са написани.

Вл. Бр.: Нас, малките езици, това винаги ни дразни, боли ни от това. Спомням си, че Умберто Еко цитираше някой друг, който задал риторическия въпрос: Може ли български писател да стане знаменит? Малкият език, какъвто е и литовският, кой би го превеждал и разпространявал по света? Великите са знатни… Умберто Еко знае, че е велик и може да цитира с ирония. Този въпрос касае нас, не големите… Аз лично съм си поставил скромна задача. Вижте, има кръвотечение и по малките капиляри, то също е много важно за организмите. Така, по капилярен път ние можем да правим обмен от малък на малък език. Това се старая да правя. Превеждам не само от малки езици, но и от диалекти. Така заедно с един швейцарец, който сега живее в Литва, преведохме и издадохме книга на швейцарския поет Курт Мартен, който пише на немски, но и на диалекта на Берн. Излезе четириезична книга – от немски на литовски, от швейцарски на моя роден диалект. С него направихме и антология на ретророманската поезия, където също има диалекти.

С.Ч.: Какво се случва с поетите на Литва днес в кризисните за културата времена?

Вл. Бр.: У нас не е толкова зле, както например чувам е при нашите съседи от Латвия. При нас излизат литературни и културни седмичници, ако говорим за сериозни литературни – цели три. Два от тях – на Съюза на писателите. Излизат списания, издават се книги. Разбира се, кризата се чувства. Няколко години напоследък бях експерт в нашия културен фонд. Имаме два фонда – към Министерството на културата, който се занимава повече с финансиране издаването на литовска литература и този фонд за преводи и специални програми за литовска литература, където може да се кандидатства. Естествено от година на година беше все по-трудно да се работи там, защото има много заявки, а парите намаляват, намаляват, намаляват… Виждаш, че е добре и това да се издаде, и друго, но кое да отложиш? Такива проблеми сигурно има не само у нас, но с тях в Литва още може да се преживее. В момента работя над бъдещата си стихосбирка, искам да си събера есетата и изобщо да прегледам архива си, а също и над един важен превод. Искам да направя преводи на автори от малки езици, които може би никой освен мен няма да направи, тази работа е любовна и аз съм длъжен да я извърша. Отстъпчив човек съм, не мога да отказвам и така ме ангажираха с работа по организацията на двата литературни фестивала в Литва, което отнема доста от времето ми.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Субектив

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s