Ян Ли: За поезията

Преведе от китайски  ВЕСЕЛИН КАРАСТОЙЧЕВ

бр. 17/2013

gluharcheta

Рис. Детелина Тихолова

1.    Преди мен всички изказвания за поезията са неосъзнати.
2.    Преди мен всички дефиниции, тълкувания и описания на поезията се случват вътре в езика.
3.    Преди мен поезията беше и можеше да бъде единствено: организирана част от езика.
4.    Едно понятие в пределите на езика.
5.    Всъщност езикът и поезията са паралелни.
6.    Поезията и езикът са едно и също нещо, двете плоскости на едно стъкло: обърнато към хората, то е език, обърнато към “отвъдното”, то е поезия.
7.    Поезията не съществува материално.
8.    Поезията се спотаява в езика, можем само да съзрем и докоснем думите, но не ще съзрем и докоснем поезията.
9.    Извън езика няма поезия.
10.    Езикът се оформя в писмени знаци, поезията също. Единствено когато притежава този чист код (писмения знак), езикът изцяло се самоосъществява. И обратното, притежавайки този чист код, поезията се сдобива с първоначалното си битие.
11.    На мястото, където трябва да се разделят, езикът и поезията запазват своята единствена връзка.
12.     Писмените знаци се състоят от изображение, форма и значение. Звученето, изображението и значението са убежището на езика и началата на поезията.
13.    Затова аз твърдя: поезията започва от езика.
14.    Преди езика няма и поезия.
15.    Сред триадата звучене, изображение и значение в езика се набляга върху значението, значението се приема за сърцевина и цел. Звученето и изображението са само и единствено знаци на значението, кодиране, служещо за разграничаване на значенията.
16.    Обратното, в поезията се набляга върху звученето и изображението, звученето и изображението се приемат за абсолютна форма. А значението е само и единствено кодиране, служещо за разграничаване на едно изображение и звучене от друго изображение и звучене.
17.    Различието между езика и поезията е следното: значението има само едно качество, но количествено е неизброимо, докато звученето и изображението са с многобройни качествени и количествени измерения.   
18.    Поради това конструираният от езика свят е реален, последователен и неизменчив; обратното, конструираните от поезията “отвъдни селения” са необхватни.
19.    В поезията няма реалност.
20.    Реалността представлява конструиран от езика свят.
21.    В този свят значението, посочено чрез изображението и звученето, конструира говорения обект.
22.     Поезията се саморазгръща същевременно с възвръщането на първоначалното звучене и изображение.
23.    Това, което езикът изговаря, е съществуващото.
24.    Ала думите не могат да изрекат “нещо, което го няма”. Обратното, поезията говори именно само за “неща, които ги няма”.
25.    Преди и извън думите няма поезия, вътре в думите също няма поезия. Всяка активност преди, извън и вътре в езика в крайна сметка се възвръща в езика. Езикът е това, което дава значение на нямащото значение.
26.    Преходът от липса към наличност е целта на езика, в този преход се състои и езиковият процес сам по себе си.
27.    Същността на поезията е в преминаване отвъд думите.
28.    В живота няма поезия.
29.    Животът в нашата езикова “реалност”, това е “светът” под формата на глагол.
30.    Всичко в живота се случва в рамките на прецизната езикова конструкция и в крайна сметка се възвръща в езика.
31.    Поезията стои лице в лице с думите, а не с небето, кръвта, възбудата и чистия хлад. Ако поезията съществуваше, преди всичко да се е сдобило с думи, то тя би се превърнала в поредното нещо на този свят.
32.    В поезията няма съдържание. Или казано по друг начин, съдържанието, за което се говори в поезията, няма нищо общо с нея самата.
33.    Метафорите преливат от съдържание, затова поезията:
34.    Се отрича от метафорите.
35.    Да търси връзката между един предмет и друг предмет, между едно нещо и друго нещо – това е цялата същина на метафората.
36.    Метафората подтиква човека и света да се срещат в думите, както и да запазват своето противостоене.
37.    Това, което метафората утвърждава, е езиковата детерминативност, абсолютност и непоклатимост.
38.    Трябва също да се отречем от трансформирането на едно значение в друго и от преносното значение, защото, що се отнася до езика, тези действия са в рамките на закона.
39.    Да се поражда многозначие на думите представлява единствено и само езикът сам по себе си.
40.    Поезията се въздига стремително от езика, а не се заплита сред самооткритията на езика.
41.    Стилистиката се явява необходимо условие за тези самооткрития.
42.    Затова съм против стилистиката. Казано по-точно, аз съм против фалшивото разбиране за поезия, основана на стилистиката. Веднъж завинаги трябва да го изясним: не е поезията туй, което прави езика по-жив.
43.    Смисълът на поезията е да лишава думите от смисъл.
44.    Мъдростта е най-съвършеният израз на смисъла.
45.    Поезията е против мъдростта.
46.    В поезията също е наложително да се избягва езиковата бъркотия.
47.    Поезията преминава отвъд езика, но не се занимава с объркването на езика. Комбинирането и подредбата на изопачени и деформирани думи само на пръв поглед преминават отвъд езика и му се противопоставят, а в действителност по същността си и принципно се намират в една абсолютна област, като следват и усъвършенстват основните си езикови закономерности.
48.    И хаотично проявяват вътрешна съпротива в езика. Необичайната употреба на думите само нарушава някакъв етичен принцип. Но в рамките на езика вече има и ще има множество етични принципи.
49.    Свръхреалността е поредният езиков морален принцип.
50.    Ние сме против свръхреалността, доколкото сме против домогването в пределите на езика към илюзорни действия.
51.    Реалността е всъщност нàглед и проява на езика.
52.    Невъзможно е някога да се осъществи преодоляване спрямо езика, ако реалността се преодолява вътре в сферата на самата реалност.
53.    Реалността е една съставна част на света, свръхреалното е друга съставна част на света.
54.    Светът винаги ще бъде същинската реалност на езика.
55.    Същевременно светът е лъжесвидетелство на поезията.
56.    Стихотворната техника пък е лъжесвидетелство на лъжесвидетелството.
57.    С оглед на езика техниката е всичко, което той притежава, с оглед на поезията техниката е единствената нейна форма на проява.
58.    Формата е разграждане на езика. Посредством чисто езикови импулси тя се отказва от значението, както и от неговото репродуциране след аналитична обработка: включително репродуцирането му в метафората и репродуцирането на свръхреалност.
59.    Формално ще рече да се пише поезия заради самото писане.
60.    Поезията е форма. Поезията категорично не е културно явление. Тя няма нищо общо с културата. Културата е нашето налично съществуване, а поезията следва да бъде други възможни форми или намерения за съществуване.
61.    Поезията нехае за всичко в този свят. Щом някой започне да пише стихове, или иначе казано, самата поезия започне, езикът изчезва и всичко, притежавано от човека, също трябва да изчезне. И ако в този миг отново заговорим за безкрайно състрадание, критически дух, нравствен смисъл, че даже за любов и смърт, все едно сме захвърлили поезията и отново сме се завърнали в пределите на езика.
62.    Поезията носи избавление не само на духа, но дори в по-голяма степен на тялото. Подлаганите в миналото, в настоящето и в бъдещето на оезиковяване очи, сърца, ръце и сексуални дейности, включително духът, най-накрая ще бъдат опоетизирани.
63.    Прекосяването на езика ще рече и прекосяване на смъртния час.
64.    Раждането и гибелта на тялото е конкретен израз на езика.
65.    Същността на езика е във всичко изречено и което някога ще бъде изречено и включва: 1. одухотворяване на материята, 2. естетизиране на копнежите, 3. абсолютизиране на съществуването, 4. рационализиране на трансформациите, 5. доминиране на названията.
66.    А същността на поезията е единствено във всичко “изричано” от нея. Тя се отрича от всеки смисъл, получен в името на законността.
67.    Поезията не е естетична.
68.    Поезията ни превръща в стихове.
69.    Поезията отчетливо явява на нас, които се превръщаме в стихове, нещата, които езикът никога не е в състояние да изрече.
70.    С една дума, нещата, които “не съществуват” на тоя свят. Затова
71.     Стиховете, това са думи без съдържание.

Advertisements

2 коментара

Filed under Общи

2 responses to “Ян Ли: За поезията

  1. Чий е преводът?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s