Стружки вечери на поезията

● ЛВ, бр.32, 10-16.10.2012

 

За петдесет и първи път се проведе фестивалът Стружки вечери на поезията. Лауреат на Златния венец тази година стана африканският поет против апартейда Монгани Вали Сероте. С предшественици през 2011 – Матея Матевски и 2010 – Любомир Левчев. С какво очарова и впечатлява Струга в сравнение с другите международни фестивали? На първо място това е невероятната й обширност, обхващаща представители на словото от всички, буквално, континенти. Особено най-отдалечените, най-неочакваните, най-непознатите. Тази година например имаше поети от Япония, Сирия, Мароко, Монголия, Ирак и т.н. Четенията са твърде тържествени и атмосферата като цяло – съвсем лежерна. Можеш да посещаваш събитията, които предпочиташ, а в останалото време например да разгледаш поне двайсетина от общо 365-те /за всеки ден от годината!/ манастира в Охрид и околностите, които няма начин да не запомниш с русия Христос и младата възраст на светиите.

 

МОНГАНИ ВАЛИ СЕРОТЕ

/ЮАР/

АЛЕКСАНДРА

Можеш ли да кажеш,

майко, виждал съм и по-красиви майки,

най-любяща майко,

и да й кажеш тогава ще тръгна,

Александра, отдавна съм затръгвал от теб.

Но имаме една майка и никой не може да я замени,

както не е наш изборът да се родим,

не можем да избираме своите майки;

просто изпадаме от тях, както изпадаме от живота в смъртта.

И Александра,

моето начало бе вързано за теб,

както ти върза съдбата ми.

Удряш в моите вътрешни тишини

стаена в ударите на сърцето ми силни за мен.

Александра често плачех.

Когато бях жаден езикът ми вкусваше пепел,

пепелта тегнеща на зърната ти.

Плача Александра когато съм жаден.

Гърдите ти изцеждат мръсните води на твоите дерета,

водите разредени с кръвта на моите братя, децата ти,

които някога избраха деретата за смъртно ложе.

Обичаш ли ме Александра, или какво правиш с мен?

Плашиш ме, Майко,

видът ти е на някой зъл към мен,

плашиш ме, Майко,

когато лягам на гърдата ти да отдъхна, нещо ми казва

че си безмилостно жестока.

Александра, ад

Какво направи с мен?

Виждал съм хора а сякаш не съм един от тях,

Александра какво правиш с мен?

Чувствам се потънал в такова покорство!

Лежа по гръб докато другите минават по мен към далечни места.

Тръгвал съм си от теб, много пъти,

връщам се.

Александра, обичам те;

Знам

когато всички тези светове станат смешни за мен

тихичко ще си пробия път към теб

и сред чакъла ще легна,

обикновен и черен.

МАТЕЯ МАТЕВСКИ

/Македония/

КУРШУМЪТ

Този куршум толкова дълго приготвян

от парче тежка руда

в прокълнато семе

в някоя страна

на някое място

този куршум този звяр

този тъмен пратеник на смъртта

който знае всяка буква от името ми

копае в предците ми

в сянката ми души

този куршум който сред космоса ме застига

в съня ми се прокрадва

в страха ми се рови

без защо без питане без извинение

семе устремено по пътя си

в целта

от огъня на цевта

до треската на черепа

този куршум от незнайна ръка

от невиждано око

от неусетен дъх

който иска да ми отнеме дъха

заслонен под челото когато ме намери

повече няма да убива

ТОМ ПЕТСИНИС

/Австралия/

СТРУГ

Съществуват правила и ритуали за правилното му ползване,

като тези които подготвят кораб за пътуване на юг:

разхлабвайки централния винт, съединявайки наново частите,

усещайки скосеното острие с влажния палец,

и стягайки отново, правейки многото едно.

Гледах го как се плъзга над грубото, разсъхнато дърво,

като ютията на мама пресовайки сините ми дънки,

откривайки черни възлови рифове, коварни цепнатини,

силните подводни течения на противящото се семе

подновявайки сивото дърво, изглаждайки браздите му.

Следвах вълната напред, замаха му тласъка,

събирайки извитите стружки като гребени на вълни,

които гонихме в канали след бурята,

или събирахме да накладем  маминия бакър в деня за пране,

очаровани колко прекрасно пламтяха.

ДЖЕЙМС БЪРН

/Великобритания/, 1977

Беше премиерата на Междузвездна война когато отрязаха оскъдната кожица на пъпната ми връв.

„Кралят е мъртъв” поде Хералд и акушерката подаде битието

на моето неразперено нескимтящо тяло.

В прегръдката кош на майка ми, съскайки скрито по рождение,

не извиках нищо, не признах нищо.

Беше годината на змията и на Шпионинът, който ме обичаше –

годината в която  Зулфикар Бхуто беше свален от Бонд злодея Ул Хак.

Годината в която Стив Бико беше пребит до смърт в ареста.

Неспокоен сред висящите, дядо ми надникна надолу с копнеж цели 90 минути

над игрището до болницата където Рейнджърите водеха Уондърърс

/самата Рангерет, когато се родих майка ми попита доктора за резултата –

„Класически мач: осем пръста, два палеца”.

75 000 фена изпълниха улиците на Мемфис при смъртта на Краля.

500 милиона втренчени в малките екрани в ескорта по случай юбилея на Кралицата

търкаляйки се към Мола.

Баща ми закъсня за раждането.

Пристигна носейки тънка връзка с лилии бяло възпламенени от стеблата си.

Годината в която президентът Картър оправда проекта доджърс и Джордж Уилиг

/иначе Човекът муха/ изкачи Световния търговски център.

Бях безмълвен и готов да изгрея, обграден от фламбе късмет.

Беше годината когато Садат стана първия арабски лидер посетил Израел с мирна

цел –

годината в която моят брат, чувайки олтара на къщната почивка в чашата й,

ни събра заедно, под леглото.

„Кога най-сетне ще спре?”, чух глас да шепне на друг.

Майка ми помете непотребния боклук на тялото от пода.

Годината свърши с биене на камбани.

Амнести спечели Наградата за мир.

Студената война беше недостижима.

Даваше все напред.

ВИКТОР РОДРИГЕС НУНЕС

/Куба/

ДИЛЕМАТА НА МАРКО ПОЛО

Видял съм нещо от света

Прашните бури на Манагуа

голия сняг

по боровете по пътя към Смолян

и знамената спорещи върху кулата

на университета в Пуерто Рико

Видял съм нещо от света

Омагьосаните камъни на Паленке

заливът на меда

забравен от лятото в Понта Делгада

и Червения площад

нарисуван от Кандински

Видял съм нещо от света

и то само усилва болката

че нищо не ми принадлежи

ДАНЗАН НЯАМАА

/Монголия/

ДЪХЪТ НА ПАСИФИКА

Бели перушини

се извиват под нозете ми

извиват се… и отново

се надигат и обръщат.

Плясъците се надигнаха,

и се обърнаха вълни до колене,

вълни… и отново

връхлетяха като за атака.

Вълните връхлетяха,

и шумно атакуваха и блъскаха.

Шумно… и тогава се завърнаха

бучейки надолу в къдри

МАРКО ПОГАЧАР

/Хърватия/

ТЕХНИКА НА СТИХОТВОРЕНИЕТО

Първият хърватски президент е заклан чрез поливане на

своята хунта с твърде гореща супа и мъртвите келнери

които сега ги пренебрегват; докато пресичам града в посока

противоположна на смъртта, докато купувам вестници, купувам кафе

от павилион, слушам своя воюващ чар, своя мек характер

и Хюстън, групата; средният хърватин е заклан от преживяването,

толерантността, с устата си пълна със сняг – широк и лек смог се домогва

до него и го грабва, заедно с цялата есен,

сутрешния й мрак, с води които се надигат около врата ти,

вода, материална и мека; църквата е заклана от постоянното цитиране

на Христос, от любов, безгранична и трайна, прасе което изчезва

от само себе си, снишава се, в локва от дъх, в юмрук от кръв изтичаща

преди случилото се, стихотворението е заклано от Драго Штамбук; майка

както я описват детайлно някои записки; нищо не остава нищо

това блестящо изгорено слънце

ХУСТО ХОРХЕ ПАДРОН

/Испания/

ЛЕБЕДЪТ И ЛЕОПАРДЪТ

Леопардът внезапно изскача от лъча.

Тялото му се разбива в слънцето

Измежду тръстиките експлозия от желание

В пръсване от лапи и бурени

Лебедът се носи безсънно по езерото

Върху гладкото му плъзгане светкавица изгрява

Аларма, тих ангел на мрака

Изплъзваща се притома от някаква музика

Те се усещат един друг очаровани като две лавини

От сняг под конвулсиращото слънце на пустинята

Златото на смъртта, кръвта на светлината,

Внезапно подуване срещу двойния хоризонт

Но чистото пробуждане на лебеда

Не е вода ударена от джунглата

Това са две различни времена, две отдалечени

Места които шансът на момента е събрал

С блясъка на мечтата в словото

Превод от английски: Цветанка Еленкова

Вашият коментар

Filed under Субектив

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s