Роберт Пясковски: Изграждаме едно отворено общество, способно да се самонаблюдава

От бр. 19

piaskowskiНай-големите литературни фестивали – фестивалът „Милош” и фестивалът „Конрад” – са организирани около отделни забележителни личности. Смятате ли, че е възможна и друга концепция за мащабно събитие от този тип?
На първо място трябва да отбележа, че фестивалът „Конрад” не е фестивал, посветен на творчеството на Джоузеф Конрад. Единственият постоянен аспект на този фестивал е Конрадовата лекция, на която каним известни критици или мислители. Патронът на нашия фестивал е избран именно защото прекрачва типично полския, провинционален характер на нашата литература. Той не пише на полски, превръща се в забележителен англоезичен автор. Творчеството му е изключително актуално. Самият Конрад е фигура от ХІХ век, човек с консервативни възгледи, скептичен към много от явленията в началото на ХХ век, но неговото творчество чертае карта на универсалните проблеми в съвременния свят. Провеждаме дискусии за постколониализма, европоцентризма на белия човек, европоцентризма на световната литература.
Всъщност Конрадовият фестивал е голям празник на световната литература. Това не е дори фестивал на полската литература. Миналата година 35 делегации от различни държави посетиха нашия град, за да дискутират върху важни морални въпроси: за мястото на литературата в съвременния свят, за ценностите, морала и отговорността. Конрад се появява само като име, а ние дописваме още страници около неговото творчество. В самите дискусии често се появяват критики срещу Конрад и твърде ограничените му възгледи по определени въпроси. Много автори и мислители, които се занимават с проблемите на постколониалната литература, често отправят обвинения към Конрад.
Това е празник на литературата, но е тясно свързан и с книжния пазар, защото едновременно с него организираме и най-големия панаир на книгата в Полша. Провеждат се срещи с писатели, премиери на книги, дискусии, дебати, но и концерти, филмови проекти. Едновременно с това много внимание се концентрира и върху книжния пазар, дейностите, свързани с него, организират се презентации и браншови дискусии. Миналата година проведохме дискусия за твърдата цена на книгите в Полша, която трябва да предпазва издателствата от монопола на големите вериги книжарници. Освен това се провеждат курсове по творческо писане, работилници за деца, конкурси, концерти. Този фестивал се нарежда сред най-значимите в света – наред с тези в Единбург, Берлин, Мелбърн и още няколко други. Това не е самореклама, а мнение на нашите партньори, които редовно посещават Краков.
От тази година желаем Канрадовия фестивал да се превърне в showcase за полската литература, затова всички срещи с писатели ще бъдат с превод на английски език, така че гостите да могат да се запознаят с полските писатели и евентуално да направят оферти за превод на чужди езици.
Разбира се, ситуацията с фестивала „Милош” е малко по-различна. Всяка година фестивалът приема за мото заглавието на някоя от есеистичните книги на нобелиста: „Поробеният разум”, „Родната Европа”, „Земята Улро”, а тази година – „Книга на проблясъците”. Това заглавие – „Книга на проблясъците” – е много добра изходна точка за дискусии, които не са концентрирани единствено около фигурата на Милош. Милош съставя своя лична антология на световната поезия. Тази поезия се противопоставя на нихилизма, оказва се полезна за съвременния човек, изгубен в аксиологическия вакуум, в бесния ритъм на цивилизацията, представлява своеобразен пътеводител на ценностите. Включени са 60 много различни проекта от различни държави: Швеция, Сърбия, Словения, Украйна, Беларус, САЩ. Чарлз Симич, Роберт Хас, Мари Лундквист, Урош Зупан, Алес Разанау, Рут Падел – праправнучката на Дарвин. Хора, които често са превеждани, които ни помагат да превеждаме поезията на поезия. Предвиждаме голям конгрес на хайкупоезията, богата програма за децата.
Около фестивала се формира и един кръг от колеги специалисти. Програмният съвет включва десет важни за съвременната полска поезия имена, литературни критици и историци, както и млади хора, които внасят свежест в този фестивал. Ще видим каква традиция ще се изгради. Искаме това да не бъде фестивал в сянката на Милош, в сянката на тази голяма личност, на този висок мъж с широки плещи и необикновен ум, който обхваща всички области на полската поезия, преводите, есеистиката. Няма как да се коментира полската литература през ХХ век, без да се спомене Милош. Неговата сянка е колкото сигурна, толкова и убийствена за младите творци. Затова ще видим как ще просъществува Фестивалът „Милош” в тази освежена форма.

Каква е според вас успешната стратегия за популяризиране на полската литература и изобщо на малките литератури, на литературите от Източна Европа днес?
Със сигурност това е трудна задача. Разговарям с наши партньори от различни славянски страни, от Централна Европа. Всяка от тези държави има различна система за подкрепа и популяризиране на собствената си литература. Много силно е присъствието на чешката литература на международния пазар. Мисля, че полската литература е веднага след чешката. Не споменавам руската литература, защото това е специфичен случай, имам предвид малките езици и държави. Мисля, че Полша и Чехия са пример за успех по отношение на преводимостта и интензивността на преводите.
Важна роля играе Институт на книгата, който селектира книгите, избира, има специална програма за подкрепа на литературни преводи, дотации за издателите. Той редовно презентира на различни панаири на книгата своята програма „Books from Poland”, като показва и най-интересните явления. Но не става дума само за художествена литература, а и за илюстрации, литература за деца, графични романи, комикси – много широка представа за полската литература в различните й проявления.
Наскоро правихме презентация в Париж, на панаира на книгата, като специален гост в сътрудничество с Вроцлав и Института на книгата. Организирахме не само щанд, но и цял фестивал на полската култура и литература с участието на значими имена: Олга Токарчук, Йоана Батор, Марек Крайевски, Роман Полански и др. Включихме и млади имена на полската литература. Разбира се, концентрирахме се върху книги, които са преведени на френски, тъй като френският пазар не проявява толкова голям интерес към полската литература. Но забелязахме колко книги бяха закупени, как богатата полска книжарница на нашия щанд беше пълна с хора, разбира се, заинтересувани от полската култура. Но знаем, че френският пазар е затворен в себе си, интересът е насочен основно към френски и евентуално канадски автори, американска литература се чете скришом. Трудно можем да очакваме, че французите ще четат българи, поляци, словаци или украинци.
Струва ми се, че за нас много важна е консолидацията на нашите, съседски пространства, взаимният интерес към собствените ни литератури, тъй като имаме общ исторически опит, който често е непреводим за западния човек. Имаме общи проблеми, част от които датират още от прелома през 1989 г., когато отпада системата за подкрепа на литературата. В нашите страни не са въведени закони за книгоиздаването, затова книжният пазар е под постоянна заплаха. Ако не проявяваме взаимен интерес, няма как да станем интересни не само за по-широкия, западен свят, но и за динамично развиващите се днес книжни пазари в Азия – като Китай, като Индия, до които творчеството на нашия регион въобще не достига, а би могло да бъде привлекателно.
Изненадващо е колко малко знаят поляците за българската литература, както знаят малко и за словашката литература. По-позната им е, разбира се, чешката литература, но там действа много силна институционална подкрепа за популяризиране на чешката литература в чужбина. Повече знаем за немската, френската и американската литература, но това отразява глобалните тенденции. Това обаче показва и как след 1989 г. бе ампутиран взаимният интерес между нашите държави. В Полша знаем малко за Румънската литература, изобщо малко за Балканите – Сърбия, Хърватия, България.
В Полша се издава сравнително много украинска литература и обратното – полската литература активно се превежда на украински език. Гледам най-важните имена в украинската литература – Жадан, Забужко, Андрухович и други млади автори през последните десет години редовно идват в Краков на Литературна резиденция. През послединте 25 години най-важните представители на украинската литература поддържат контакт с Полша.
Силен е и интересът към беларуската литература. Тя се превежда на полски, както и полската литература на беларуски. Струва ми се, че това е свързано с както го нарича Милош, „Великото княжество на поезията”. Това са земи на някогашната Жечпосполита и ми се струва, че още съществува духовна общност между тези езици. Затова за литовците, беларусите и украинците полската литература е интересна и vice versa. С тази забележка, че ние знаем твърде малко за литовската литература. Затова организираме поредица от тематични събития: на фестивала „Милош” ще поканим литовски поети, а на Конрадовия – съвременни прозаици, които са популярни в Литва, но не всички са преведени на полски.

Какви са стратегиите за авторепрезентация, които избират съвременните полски писатели? Все по-често се говори за краха на авторитетите, за комерсиализацията на литературния пазар. Какъв имидж градят младите творци?
Разбира се, стратегиите зависят от това какво се продава. Писателските роли са много разнообразни – вдъхновени творци, които последователно си изграждат романтически имидж; писатели в сянката на Милош и подобните нему, писатели институции; абсолютно, бих казал, хипстърски писатели, които изграждат алтернативен писателски образ: Силвия Хутник, Дорота Масловска; писатели като Шчепан Твардох, които се превръщат в истински звезди; писатели, които стоят в сянка, интровертни писатели като Олга Токарчук, която полага от години усилия да гради образа на недостъпна писателка, но днес все по-често излиза и се появява и говори пред публика и си личи, че е обработила своя контакт с читателите.
Все още е слабо съзнанието, че писателите трябва да градят определен имидж, за да бъдат атрактивни за читателите. Имаме и писатели, които прекаляват в стремежа си да поддържат определен образ – пример за това е екстравагантното поведение на Михал Витковски, който наскоро предизвика шумен скандал, като се появи на Седмицата на модата в Лодз с шапка с нацистки символи. Говори се, че това е част от рекламната кампания около най-новата му книга. Тази атмосфера на скандал около литературни герои или около самия автор на дадена книга е малко фалшива в Полша.
Писателите все по-често се приспособяват и към сатута на занаятчии: Марек Крайевски обяснява от какви съставки и в какви пропорции забърква своите криминални романи. Други писатели често пишат по поръчка и в това няма нищо лошо. Най-важно е хората да имат контакт с въображението, с творческия потенциал, който е в основата на литературата, а също и да четат.

Сътрудничи ли си вашето бюро с подобни институции в други полски градове?
Да, разбира се. Ние се превърнахме в образец за други градове, които искаха да имат институции с разностранна дейност, обхващат музика, литература, театър, кино, публични изкуства, градски празници. По време на кампанията за „Европайска столица на културата 2016“ се появиха клонове на нашата институция в Шчечин, Гданск, Торун, Вроцлав, Катовице, Люблин, както и във Варшава. Това често са институции, които са създадени на същия принцип, имат сходен правен статут и по подобен начин обхващат широк спектър културни дейности. Много от тях са изключително ефективни. „Импарт“ във Вроцлав, реализиращ програмата „Европейска столица на културата 2016”, има също толкова широка програма, можем да кажем, че е институция, много подобна на краковското бюро. „Катовице – град на градините” също организира и джаз фестивал, стрийт-арт фестивал, фестивал на новите медии и технологии, празници на града. Подобна е ситуацията в Люблин, Торун, Гданск. Обменяме опит, срещаме се, сътрудничим си.
Работим и с подобни институции в чужбина, често от доста екзотични държави. В момента на стаж при нас е мениджър от Performing Arts Centre в Сеул, преди това ни гостува куратор на балетната програма от Хонгконг. Имахме стажанти от Тайланд, Германия, Франция. Нашата институция изгражда контакти с големи международни центрове с цел обмяна на опит, поддръжане на връзки, being connected, функциониране в network. Така следим най-новите тенденции, но се стараем и да реализираме съвместни проекти, да кандидатстваме за грантове, да градим широки платформи в областта на професионалното обучение. Например Конрадовият фестивал кандидатства съвместно с панаирите на книгата в Берлин и Единбург по много креативна програма за съхранение на европейското културно наследство.
Като институция трябва да бъдем отворени, да се концентрираме не само върху себе си, но и върху това, което е около нас, включително и в чужбина. В центъра на нашата дейност е изразяването на локалните ценности, представянето на богатото наследство и талантите на нашия град, но, от друга страна, се стремим да свържем всичко това с глобалните световни тенденции.

Сътрудничи ли си Бюрото с висши учебни заведения?
Да, имаме договори с три университета – Висшата педагогическа школа, Икономическата академия и Ягелонския университет, но също и с частни учебни заведения – например филмови. Много от текстовете, които се представят на фестивалите, са в превод на студенти от Катедрата по превод ЮНЕСКО към Ягелонския университет. Картата на литературните маршрути в Краков се появи като резултат от сътрудничеството с полонистите от Ягелонския университет. Поръчваме и текстове на литературни критици, така че тези връзки са много силни.

Какви са вашите впечатления от София, от културния живот в столицата, културните институции? Виждате ли възможности за сътрудничество?
Разбира се. Моята представа за ситуацията е много повърхностна, тъй като основната ми задача беше да представя институцията, в която работя, и нейната дейност, но по въпросите, които ми бяха зададени, съдя за голямата загриженост от страна на различни неправителствени организации. Виждам сходни проблеми – например конкуренцията при разпределяне на средствата, липсата на ясна стратегия в какво да се инвестира (дали да се откриват нови фестивали, или да се подкрепят вече съществуващите, дали да се работи в сътрудничество или да се реализира програмата самостоятелно). По списъка на участниците в конференцията съдя, че съществува много активна среда, обаче липсва стабилен мандат от страна на градската управа, както и силна финансова подкрепа. Не липсват идеи и планове, но липсват средства и определени рамки, в които да се действа.
Призовах хората, с които осъществих контакт, да изграждат съвместни тематични платформи. Например ако се организира събитие, свързано с литературата, и друго – за електронна музика, защо да не бъдат обединени? Ако например има утвърден литературен фестивал, той може да се комбинира с филмовия фестивал в София, да се използва връзката между литературата и киното. Призовах към мислене в категориите на мрежовата култура, отбелязах, че времето на монадите е отминало безвъзвратно – всеки фестивал, който разчита само на собствените си сили, който е една монада, ще загине. Дори най-голямата река ще пресъхне, ако няма притоци.

А каква е ролята на държавата за подобни инициативи? Дали съвременните събития трябва да бъдат приоритет по-скоро на местните институции или на неправителствените организации?
Смятам, че отговорността е обща. Държавата трябва да създава контекст за подобни дейности, да се грижи за националната идентиченост а какъв по-добър начин това да се прави, ако не чрез културата. Общините имат задължение към локалните ценности, дори когато тези отговорности не са законово регулирани. Правната система предполага изисквания за поддръжка на библиотечната мрежа, на безплатна културна оферта. Но общините трябва да подкрепят и други пространства, които осигуряват контакт с креативната икономика. Не говорим само за Културата с главна буква, за високите духовни ценности, но и за културата като креативно пространство, което създава условия и за икономическия ръст на града.
Не мога да си представя успеха на Краков като туристическа дестинация, която привлича 9 милиона души годишно, локалната икономика, без съзнанието, че за град, който няма местна промишленост, в който не се намират седалищата на големите банки и фирми, културата е ценна суровина. Неговото наследство, специфичният му облик, форма, но и неговото богатство. В културния сектор в Краков са ангажирани няколкостотин хиляди души – в университетите, неправителствените организации, културните институции, във филхармонията и операта, в киното, в медиите, в музеите. Най-големият работодател в града е Ягелонският университет. Трябва да си даваме сметка, че креативната индустрия и културата дават най-големия приход на града, те са неговият най-голям капитал. Хората живеят от културата. И това е много важен извод – че културата може да подпомага икономическия ръст, да изгражда местното самосъзнание, да повишава атрактивността на града. Тя помага на хората да виждат себе си като културен текст, да се съхранят в ситуацията на комуникационен излишък, да се предпазят от кича, пренасищането с реклами, дивия капитализъм. Краков е първият полски град, в който бяха приети наредби срещу пренасищането с рекламни пана, билбордове и плакати в историческия център. Така се разкри красотата на старите сгради. Струва ми се, че София още не е стигнала до този етап, но трябва да навакса възможно най-бързо. Вашият град има много специфична градска тъкан. Тя често изглежда нееднородна, хаотична, но София е град със специфична памет. Това, което виждам обаче е нехайство по отношение на свръхколичеството на рекламни комуникати. Не казвам, че в Полша е идеално, само центърът на Краков е чист, показва историческото наследство. Покрайнините на града изглеждат като тук – експлозия на дивия капитализъм. Години ще минат, докато хората осъзнаят, че е необходима естетизация на средата. Ще са нужни законови разпоредби. Но това е нещо, което трябва да се направи – да се разкрие красотата на града.

Въпросите зададе Радостина Петрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s