МАРИЯ ЛАНДОВА
Израснах на село, в къщичка с комин и пушек като в детска рисунка. Представата си за ГРАД формирах от пътуванията си до Бургас в средата на 60-те. Льо Корбюзие току-що е умрял, а панелните блокове „ала Корбюзие”, брутално профанизирали архитектурните му идеи, вече преграждаха погледа на идващите от сушата към морето като огромни, бетонни вълноломи. Залепила нос в стъклото на рейса, гледах смаяна тези конгломерации от сгради, чиято все още непохабена геометрия ме замайваше. Неописуем микс от чувства на смаляване, страхопочитание, на възхита и ужас едновременно прииждаха в задъхан ърбън ритъм. Въобще не мислех как се живее вътре. Представях си обитателите на хилядите жилищни единици като извънземни и малко им завиждах, че живеят в бъдещето. В блажената илюзия.
Блок № 4
Художник Юлиян Табаков
Този панелен спомен беше отключен от светлата изложба „Деца рисуват дом” в Credo Bonum Gallery с рисунки и текстове от новата книжка на издателство „Точица“ - „Блок № 4”. Авторите Зорница Христова и Юлиян Табаков – художник на илюстрациите, по един чист начин ме върнаха в детството, върнаха ми и вярата в доброто. Простичко, с цветни моливчета върху едноименното блокче, художникът, известен с разнообразни и винаги впечатляващи проекти, тук е сътворил с много любов една Карлсонова, парадоксална паралелно-панелна реалност, която визуално дописва атмосферата на книжката. Рисува отговорите на основните въпроси, които тя задава на децата: „Какво би станало, ако?” „Какви птици има близо до дома ти?” „Само хората ли живеят в града?” „Ако трябва да измислиш нов град, откъде ще започнеш?”, „Можеш ли да си представиш един напълно различен град?” И… ето, на покрива две маймунки играят на „Не се сърди, човече”, по въжето за пране с помощта на макари се придвижват специални пратки за приятелчето от отсрещния блок, защипани с щипки. По дългите кабели за тв и интернет невъзмутимо се разхожда тигър, за ужас на съседите, пушещи по потник на терасите. „Познатите детайли от визуалната среда на софийските крайни квартали се спояват в картина, която съдържа едновременно и блясъка на приключението, и грапавините на познатото”, пише в анонса за изложбата.
Илюстрациите по стените съжителстват мирно и приятелски с малък, но много симпатичен кашонен квартал, „построен” от деца в една от работилниците, обитавали пространството и допълнили посланието на изложбата. „Архитектурна работилница за деца” в качеството си на полезен, утвърден и работещ проект за софийските малчугани гастролира в съпътстващата програма на „Блок № 4”. Малките архитекти, построили своите кашонени блокове, бликащи от пъстри весели идеи. Дали своите пространствени отговори на фундаменталните въпроси: Защо не живеем по-красиво? Какво се случва с мечтите, когато тяхното сбъдване зависи от хора? Каква е връзката между панелния свят и природата, между крайните квартали и въображението? Между действителността и детството? Понякога именно в крайните квартали креативността, бивайки компенсаторна, е по-жива и действена от линеещия творчески порив, затворен в луксозните жилищни комплекси. Издателство „Точица” се грижи за спасението и развитието на детската душа и креативност и това е дейност колкото нежна, толкова и категорична. „Блок № 4” е поредната книжка, която помага на децата не само да приемат реалностите на бита такива, каквито са, но приемайки ги, да заявят и да впишат себе си в тях. Да ги осъзнаят и преработят творчески. Да ги одухотворят с мечти и желание за промяна. Авторката Зорница Христова от години работи активно в областта на приложната философия за деца. Тя подхранва с „Философски закуски” и канелени кифлички оня нестихващ детски глад за същностните неща в живота. Провокира и провежда ОНЗИ екзистенциален Разговор, който е абсолютно невъзможен, забравен и дори забранен в училище, а твърде често и у дома. „У дома и в квартала” е мотото на поредната „закуска” в интериора на изложбата и неин достоен философски финал. Разговорът с децата има за цел да освети отвътре скритата същност на неразбиваемите клишета: „моят дом – моя крепост” или какво точно значи „да се чувстваш у дома си”. А също да потърси отговори на въпросите: С какво правилата „вкъщи” са различни от правилата „навън”? Има ли домашни „закони”? Има ли хора, за които улицата е дом? Коя част от дома е всъщност и част от улицата, и какво прави архитектурата с нас? И може ли улицата да бъде уютна? Верният отговор е: МОЖЕ! Стига писатели, художници, архитекти, музиканти, галеристи, общинари, родители и граждани да работят заедно за това.
Галериите вече правят много за децата и тяхното ограмотяване и отваряне към изкуството и това е въодушевяваща тенденция. Повечето музеи и галерии с физиономия разработват свои специални образователни програми за деца и ученици, а когато нямат ресурс, имат възможност да кандидатстват с проектите си за субсидия от Столична програма „Култура”.
Художник Юлиян Табаков
Съкровището и островът
Само на „две крачки” от изложбата „Блок № 4”, в Софийска градска художествена галерия попадаме на истински остров на съкровищата, сред пълния с цветни приключения свят на доайена на българската илюстрация за деца Любен Зидаров. В технологичния свят, в който децата по презумпция не четат, изложби като тази и на Ясен Гюзелев през пролетта на 2015, са острови – обиталища на голямата литература. Живо място за нови срещи с вечните класики. Всички поколения, които за 50 години израснаха с книгите, илюстрирани от Любен Зидаров, отново могат да се срещнат с любимите си картинки от „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, „Принцът и просякът” и „Том Сойер” на Марк Твен, като към това се прибавя и особено ценен бонус – новите варианти на илюстрации, правени от Майстора през последните две години – с максимум експресия, живопис и мъдрост в тях. Експозицията включва и чудесен познавателен аспект – стари репродукции на гравюри, илюстрации и няколко от първите англоезични издания на „Островът на съкровищата” от личната колекция на автора. А книжният щанд към галерията предлага и новите издания на книгите на Любен Зидаров.
Националната художествена галерия
предлага образователен проект, наречен „Вълшебен квадрат” – по аналогия с „Магическият фенер” на Антон Митов, който е изнасял сказки за изкуството и пръв е прожектирал „светливи” картини, просвещавайки ценители и любители. Проектът „Вълшебен квадрат” има за цел да развива способността на децата да разбират и съпреживяват изкуството. Да формира публики от ценители и любители на изкуството още от ранна възраст, срещайки ги директно с шедьоврите на родното и чуждестранно изкуство, безценни притежания на галерията.
Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство
Сезонният проект на САМСИ е пърформансът „Зимна музика” на куратора Надежда Джакова и режисьора Валерия Вълчева с участието на млади актьори, музиканти и художници, чиято обща тема е зимната меланхолия. В рамките на 10 дни ще се включват и деца в съпътстващото Ателие „Зимен пейзаж”, където ще рисуват по стихове на Валери Петров и Атанас Далчев. Към музея функционира и специална интерактивна съботно-неделна програма за работа с деца в неравностойно пложение.
Дете в интериор
До самата СГХГ е Гранд хотел „София”, в който е вградена „сянката на бибилиотеката”, и който също се е окичил с голяма реклама на своята програма за деца, която се предлага на майките, докато те беседват с приятелки в кафенетата. Освен Куклен театър там се провеждат и Ателие по роботика, Арт работилница и дори „Бебе арт ленд”. Вълшебната думичката „арт” вече е навсякъде – дори и в моловете, при това в причудливи съчетания, а това е твърде симптоматично. За съжаление, не всички форми, презентиращи себе си като някакъв арт за деца, се водят от подготвени специалисти и създават „продукт”, който, освен да е забавен, е действително развиващ и в порядъка на добрия вкус. И тази дейност като всяка друга, дори много повече, предвид детската аудитория, трябва да бъде лицензирана и към нея да се подхожда отговорно.Националната художествена академия подготвя квалифицирани кадри, обучени за арт педагози и арт терапевти, които имат съответната квалификация да работят с деца във всички възрасти. Независимо дали детето ще е в сивата панелка, или в лъскавия хотел, ако е самотно, неразбрано и непогалено, то винаги ще бъде само едно тъжно дете в интериор.
Литературен Вестник 