Аскеер 25

Митко Новков

6-Askeer_statuetkata1. Всяко човешко дело в своята обществена измеримост преминава през определени етапи. 2. По „правилото“ за троицата (Бог троицу любит) можем да сведем тези етапи до три. 3. Те са: първично оформяне, вторично разпространение, третично укрепване. 4. Първичното оформяне представлява нещо като началото на времената (in illo tempore) на Мирча Елиаде, когато от стихийността на хаоса изниква световният космос. 5. Всеки ритуал според Елиаде е всъщност връщане към началото/началата на света. 6. Благодарение на ритуала човечеството възстановява реда в света, космоса, постоянно подлежащ на угрозата да потъне в унищожение и хаос. 7. Възстановяването на всеки (космически) ред по необходимост преминава през преодоляването на първичния хаос. 8. Но за да се преодолее първичният хаос, преди това той трябва да се състои, ритуално да се състои. 9. Състояването на първичния хаос като ритуал се нарича карнавал. 10. Гръцките дионисии, римските сатурналии, средновековните festum stultorum (празник на глупците) – всички те са карнавали, ритуално възстановяващи първичния хаос. 11. За Средновековието Жак льо Гоф казва: „Цялото средновековно общество играе със самото себе си“. 12. Това „играене“ се отнася не само за средновековното, а и за всяко друго общество. 13. Следователно в началото на всяко човешко дело, бидейки то обществено измеримо, стои един карнавал. 14. С края на карнавала се обозначава, че хаосът е преодолян. 15. Тогава на ред идва редът, който трябва да бъде разпространен. 16. Вторичното разпространение на възстановяването и превъзстановяването на реда ще назовем „мисия“. 17. Всяка мисия има своите мисионери, специално в християнството тези мисионери биват наричани апостоли. 18. Апостолът не само възстановява, той и съграджа. 19. Онова, което апостолите съграждат, са определени обществени структури, символизиращи и олицетворяващи реда. 20. Първоначално тези структури са нестабилни, търсещи, колебливи, но в крайна сметка успяват да открият и да се затвърдят в завършена форма. 21. Завършената форма на колебливите структури, призвани да преодолеят хаоса и да възстановят реда, винаги се отлива в конкретна/конкретни институция/институции. 22. Институцията е последният етап на всяко човешко дело, бидейки обществено измеримо, без значение в съдържателен план какво представлява то – политически, икономически, религиозен, културен. 23. Там, където институциите работят добре, обществото е стабилно и просперира; там, където институциите не работят добре, обществото е нестабилно и заплашено всеки момент да потъне в хаос. 24. Потъването в хаос слага началото на ново движение през дефинираните три етапа – първично оформяне (карнавал), вторично разпространение (мисия), третично укрепване (институция). 25. Театралните награди „Аскеер“ вече са пребродили тези три етапа, превърнали са се в институция и тази институция работи добре.

Карнавал
1. Късният български социализъм беше тихо и скучно време, блато, в което никой не вярваше, но което мнозина устройваше. 2. Българският блян по Запада не беше блян демократически, сиреч свободолюбив, а блян капиталистически, сиреч стоколюбив (консуматорски). 3. Когато в Берлин източногерманците събаряха Стената, българите в България гледаха телевизия, пийвайки ракийка и бодвайки салатка. 4. Те отново бяха закъснели, а закъснелият – след като (се) усети, че закъснява, търчи да наваксва. 5. Вследствие на това търчане българският „демократичен“ карнавал беше повече манифестен, отколкото същностен. 6. Понеже когато наваксваш, демонстрираш привидна привързаност към ценности, без действително да ги изповядваш. 7. Наваксващият постоянно припира, поради което не забелязва подробностите, пропуска детайлите, сляп е за фините разлики. 8. Но който е сляп за подробностите, детайлите и фините разлики, по правило няма капацитет да се възползва от открилите му се възможности. 9. Едно от най-фундаменталните проявления на тази слепота е перманентната българска слепота по отношение на културата. 10. Повлечен от заблудата, че истинската промяна е най-вече политическа и икономическа, българинът забравя, че същината на всяка промяна е преди всичко културна и интелектуална (тоест промяна в/на съзнанието). 11. Той очакваше промяна от/във външното и отказваше да извърши промяна във/на вътрешното (си). 12. И когато външната промяна не се случи така, както нему се искаше, българинът се спихна. 13. Спихването е равно на отчаяние, на изгубена вяра. 14. В този случай на мястото на карнавала мигом нахлува алчността за разруха (Владимир Зарев). 15. Съвършено прав е поетът Ани Илков, когато казва за българската промяна, че тя е един незавършен/недоизвършен карнавал. 16. Раждането на Театралните награди „Аскеер“ е плод на карнавалното, не на разрушителното българско време. 17. Резултат са от желанието за свобода, не от ламтежа по консуматорство. 18. Те са ритуалът, изпълняван за излизане от хаоса, но иницииран от него. 19. Появата на „Аскеер“ показа, че българското все пак има ресурс да пресрещне несгодите на времето. 20. Самото им наименование е намигване: към „турското робство“, към „американското робство“, към казармения социализъм, към съветския милитаризъм, към обсесията от политическото, към фрустрацията от икономическото. 21. Бляскавата церемония при присъждането на Театралните награди „Аскеер“ е феномен на знанието кое всъщност е истински стойностното в общественото битие. 22. По този начин те зададоха/задават алтернатива на спихналото (се) време, зареждайки го със смисъл. 23. Смисълът на „Аскеер“ е в играта: в играта със смисъла, в игрите на смисъл. 24. Наградите „Аскеер“ вече 25 години изпъл(ня)ват в пространството на българското думите на Фридрих Шилер: „Човекът играе, когато е човек в пълното значение на тази дума, и е истински човек само там, където играе“. 25. „Аскеер“ съхрани човешкото у българина в години, през които той правеше всичко по силите си, за да го погуби.

6-Askeer4Мисия
1. Всяка мисия се провежда във враждебна или поне в несвойствена ней среда. 2. Първоначално нейните носители, мисионерите, апостолите, са ако не преследвани, то поне неразбирани. 3. Неразбирането на една мисия еманира в безразличие към нея. 4. В България дълго властваше безразличие по отношение значимостта на културата за обществения просперитет. 5. На държавно равнище това безразличие продължава да съществува. 6. Метастази на същото безразличие са се разсеяли из цялото българско общество и издълбоко са покварили „широките народни маси“. 7. Обладани от консумативизъм, масите откриваха/откриват ценности единствено в материалното, не в духовното. 8. Ако те са обладавани от някакъв дух, то това е само духът на парите. 9. Всичко останало те смятаха и смятат за недостойно, ненужно, непотребно. 10. А най-непотребна им се струваше българската култура. 11. Широките народни маси нямаха нужда от култура, широките народни маси имаха нужда от чалга. 12. Тази нужда от чалга беше задоволявана отвсякъде – политика, икономика, медии, пазар, че на моменти дори от църквата. 13. За българската култура в техните пространства нямаше място. 14. Но независимо от тях и въпреки тях българската култура съществува/ше и се развива/ше. 15. Неразбирането и безразличието не могат да възпрат хората, избрали за своя съдба културната мисия. 16. Българската култура, по думите на Яна Букова – поет, преводач и писател, като барон Мюнхаузен, сама се издърпа за косите и излезе от блатото. 17. Част от това издърпване са Театралните награди „Аскеер“. 18. Те посочваха големината на артистичната личност, мисионер на културата, във време, когато обществото се интересуваше единствено от площта на артистичните апартаменти. 19. Подчертаваха, че в живота съществуват ценности, по-ценни от материалните ценности. 20. Постепенно това убеждение проникна и в други обществени слоеве. 21. Белег за прекършване на радикалния консумативизъм на българското общество станаха другите Театрални награди „Икар“. 22. „Икар“ са рожба на „Аскеер“, те са плод на изпълнената мисия от страна на „Аскеер“. 23. Мисията да се демонстрира култура, когато отвсякъде другаде се демонстрира чалгаджийска пошлост. 24. Българската култура всъщност разбра, че дори и бедна, тя все пак е важна. 25. И това разбиране дължим в огромна степен на навършилия 25 години „Аскеер“.

Институция
1. Всяко човешко общежитие, за да се превърне в общество, изгражда институции. 2. Институцията е онзи човешки продукт, който определя хората като „обществени животни“ (Аристотел). 3. Няма общество без институции – било то архаично, било то високотехнологично. 4. Всеки митичен разказ е разказ за създаването на определена обществена институция. 5. Вавилонският Енума елиш, Теогонии-те на Хезиод, Книга Битие на евреите, епичният Попол Вух на маите – всички разказват за създаването на света. 6. В този смисъл може да провидим света като вселенска (космическа) институция. 7. Светът като институция се нарича цивилизация. 8. Всяка цивилизация изгражда свои специфични институции. 9. Но колкото и да са специфични, всички те се свеждат до: икономически, политически, религиозни, културни. 10. За всяка цивилизация важи правилото, че за да функционира стройно, трябва прецизно да функционират всички останали нейни институционални компоненти – икономически, политически, религиозни, културни. 11. Повредата в само един компонент води до повреда в цялата цивилизация. 12. Пренебрегването дори на един само компонент води обществото до ръба на цивилизационния разпад, изправя го пред катастрофичен колапс. 13. Длъжност на всеки човек, чувстващ се част от обществото, е да работи за предотвратяване на този цивилизационен колапс. 14. Затова когато такъв се изпречи на хоризонта, виновни са всички, но виновен е и всеки един. 15. Както обрича поетът Златозар Петров кръчмарите, селяците, красавиците и убийците, но също и поетите, своите колеги: „О поети / прочетохте Рембо Аполинер и другите / но не тъгувахте достатъчно / виновни сте / че влаковете не вървят добре / и хлябът не е вкусен“. 16. Театралните награди „Аскеер“ са усърдна и търпелива работа точно за предотвратяването на този цивилизационен колапс. 17. Именно тази усърдна и търпелива работа ги направи институция. 18. Една от най-важните последици от тази работа на Театралните награди „Аскеер“, превърнала ги в институция, е създаването на Драматургичните награди „Аскеер“. 19. За институционалния успех свидетелства нарастването на количеството кандидатстващи пиеси – от по-малко от десет в началото до близо тридесет сега. 20. Драматургичният „Аскеер“ е отражение на днешното време – сакато, отчаяно, посърнало, уродливо, уязвимо и крехко, но въпреки всичко дирещо изход. 21. Пиесата на Елена Алексиева „Фантомна болка“ е през 2015 година може би най-емблематичният пример за търсене на изход от уродливото, посърнало, крехко и сакато днешно време. 22. Изходът е в болката, която не се предава. 23. Изходът е в културата, която не се предава. 24. Театралните награди „Аскеер“ са гаранция за това болезнено културно устояване. 25. Четвъртвековният им юбилей е доказателството, че това културно устояване може да устои, дълго може да устои… Въпреки болката, наспроти болката…

Признателност: Благодаря на писателя Роберто Боланьо за идеята така да оформя този текст. Благодаря на Фондация „Академия „Аскеер“ за възможността да го напиша.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s