Яворов и другите

В блясъка на свойто възнесение
към небесните селения
ти възхождаш – горд, успокоен –
в славата на вечен ден 
Гео Милев

42058Новата книга на литературния историк Димитър Михайлов за поета е много точно озаглавена – „Яворов и другите“. Тя съдържа 12 студии и статии, замислена е като продължение на предходното изследване „Поетът Яворов“ (2012) и фокусира вниманието „към други светове, навън, в съпоставка, диалог, разночетене“. Надеждата на автора е, че текстовете в новото издание, „събрани заедно, образуват хор“. Хорът означава диалогичност, многогласие, но и
съ-глас-ие между включените работи. Общата основа на това съгласие е безспорно почитта на изследователя, която се материализира в две последователни съдържателни критически книги, които обобщават натрупаните сюжети за живота и творчеството на Яворов. В методологически план то е подкрепено от изследователския подход на историка, който разглежда психобиографичния, текстологичния и литературно-историческия контекст на поетовото творчество, не толкова поетиката на творбите, както в предходното изследване.

Литературноисторическият поглед доминира в следните текстове: „Боян Нелюдов против Яворов“, „Случаят Иван Радославов“ и „Кой подсказва заглавието „Заточеници“?“. Първите две студии засягат интересни страни от съществуването на персонализма като културна стратегия в нашата литература от времето на кръга „Мисъл“ и сп. „Хиперион“ с позитивните, но и проблематичните аспекти на неговото осъществяване. Статията „Кой подсказва заглавието на „Заточеници“?“ ни насочва към едно обосновано предположение за промяната на заглавието на Яворовото стихотворение, която внася нов смислов потенциал в рецепцията на творбата.

Според Д. Михайлов името Боян Нелюдов е мислено от поета като негов псевдоним. Става дума за трикратното изписване на това име на първата корица на т.нар. Втори анхиалски бележник на Яворов, използван в периода 29 юли – 26 септември 1900 г. Известно е, че прочутото прекръстване на Пейо Крачолов се извършва през 1899 г. в януарската книжка на сп. „Мисъл“ и е направено от д-р Кръстев и редакционния комитет: Пенчо Славейков, Кирил Христов, Иван Андрейчин, Тодор Влайков. Този акт на персоналистично действо е предназначен да създаде новата литературна личност на поета, за която, обаче, той е имал друг избор. Д. Михайлов внимателно разчита знаците на вътрешния драматизъм, несъгласие и съпротива при налагането на псевдонима в съзнанието и творчеството на поета.

Студията „Случаят Иван Радославов“ разглежда обстойно отношението на адепта на символизма към Яворов от частните писма на критика и статията му след смъртта на поета през новоизкованата стратегия „Яворов е голям поет, но…“ в продължение на десетилетие на страниците на
сп. „Хиперион“ до все по-безпомощните и тенденциозни формули заклинания за твореца в „Българска литература“ (1936). Въпросът за отношението на Иван Радославов към Яворов се оказва изключително важен и „за литературната ни история, за образците и стожерите в нея, за школите и в частност за символизма и за… литературния му вкус и добросъвестност.“ Страниците, които разгръща Д. Михайлов, всъщност ни разкриват етапа, в който литературният персонализъм като културна стратегия в една от своите форми се превръща в култ към личността на Теодор Траянов за сметка на принизяването на Яворов като творец.

Статията „Кой подсказва заглавието „Заточеници“?“ е любопитна с опита да се използва продуктивния потенциал на грешката за литературно-историческата реконструкция на отминалите литературни факти и събития. Внимателният поглед на вещия познавач на литературната епоха търси скрития смисъл и взаимовръзка между известните и незабелязаните следи. Попадайки на грешка, историкът успява да възстанови замисъла, етапи в творческия процес и литературната съдба на произведението. Известно е, е че първата публикация на „Заточеници“ е през януари 1902 г. в
сп. „Мисъл“. Там заглавието на творбата е „Към Подрумкале“. Със сегашното заглавие стихотворението за първи път се появява във второто издание на Яворовата книга „Стихотворения“ 1904 г. Божан Ангелов в рецензия в априлската книжка на сп. „Мисъл“ от 1903 г. за стихосбирката на Владимир Ковачев и Христо Силянов „Тъгите на роба“ нарича стихотворението на Яворов „Подрумските заточеници“. Няколко месеца след публикуването на рецензията във второто издание на „Стихотворения“ Яворов го превръща в „Заточеници“. Хипотезата звучи убедително и открива нови подстъпи за осмисляне съдбата на прочутата творба.

Текстологичен подход ще открием в студиите „Хайдушки песни“ и „Неизвестни Яворови поправки. Щрих към историята на стихосбирката „Безсъници“. Вниманието в първия текст е насочено към „петата хайдушка песен“ – стихотворението „Македонец съм овчар“, поместено във втория брой на хектографския лист „Свобода или смърт“, списван от Яворов в Македония през зимата и ранната пролет на 1903 г. Според Д. Михайлов творбата е писана с „ирония към поезията и с изключителна отдаденост на поета към конкретната публика на вестника и към… себе си като агитатор“. Убедителни доказателства за единството на цикъла „Хайдушки песни“ и петата хайдушка песен са потърсени в поетиката, фактите около появата на творбите, анализ на Яворовия „македонски поетически“ бележник (№ 6), модерния смисъл на цикъла.

Втората студия е свидетелство за ефекта на закономерната случайност в работата на литературния историк, ако може да си послужим с този оксиморон. Късметът и дарът на съдбата да се докоснеш до рядко издание, което само истинският познавач умее да оцени в пълнота. Става дума за попадналия у Д. Михайлов екземпляр с подвързани книжки от 15-годишнината на сп. „Мисъл“ от 1905 г., когато Яворов за първи път е редактор заедно с д-р Кръстев. Публикувани са факсимилета на стихотворенията „Самота“, „Угасна слънце“, „Пред щастието“, „Насаме“, „Евреи“ с автентични Яворови поправки върху отпечатания текст. Изследвачът  проследява съществените корекции, коментира какво е поправяно и пренесено ли е или не в „Безсъници“ (1907), а после и в „Подир сенките на облаците“ (1910). Наблюденията добавят факти към важния сюжет как Яворов работи над текстовете си, за да стане Големият поет.

Психобиографичният подход е заложен в статиите „Лора в биографията на „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ и „Тебе, мило братче Атанасе…“. В първия текст въз основа на кореспонденцията между поета и Лора Каравелова през 1912 г. е проследена ролята на Яворовата любима като „скрития женски персонаж“ в създаването на пиесата. Втората работа обръща внимание върху неосветените взаимоотношения между Яворов и по-малкия му брат Атанас Крачолов, който помага за нанасянето на поправките върху „Подир сенките на облаците“ през 1914 г.

Книгата на Д. Михайлов по много осезаем начин сговаря минало и настояще в съдбата на Яворов и нейното осмисляне от предходниците и съвременниците. В особени смислови съотнасяния влизат текстове като „Некролози по стените“ и „Семейният печат“, от една страна, и „Децата на Яворов“ и „Съдбата на поета“, от друга.

Първата статия ни въвежда в атмосферата на трагичната ситуация около смъртта на Яворов чрез публикация на некролозите и анализ на жестовете на близките в техните думи на прощаване с поета. Във втората, семейният печат е разчетен не само като музеен експонат в Къща музей „Пейо К. Яворов“ в Чирпан, а и знак за Яворовия копнеж по семейство. Миналото сякаш изпраща сигнал към съвременния читател за своята трагика.

Публицистични материали като „Децата на Яворов“ и „Съдбата на поета“ реагират на способността на съвременниците да осмислят живота, словото и делото на Яворов с подобаващо уважение. За Д. Михайлов и днес фигурата на Яворов продължава да расте със всяко ново поколение, но не липсват и престъпления спрямо поета като закриването на Яворовия музей в Чирпан през 2013 г.

Като книжно тяло „Яворов и другите“ също сговаря по интересен начин минало и настояще. Модерна семпла корица в синьо, лекота и в същото време диалог чрез снимките и шрифта към текстовете от епохата на поета. Избраният шрифт на критическата книга, архаизиран, но стилен и изискан, се асоциира вторично с шрифта на публикуваните факсимилета на творби на Яворов в сп. „Мисъл“ или в некролозите около смъртта на поета. Сякаш капчицата мастило се отлага на страницата и удостоверява почерка на автора. Метатекстът се опитва да се доближи визуално до текста на Яворов. За тази концепция и изпълнение поздравления заслужава изд. „ДАР-РХ“ – Велико Търново.

ВЛАДИМИР ДОНЕВ

Димитър Михайлов, „Яворов и другите”, Велико Търново, изд. ДАР-РХ, 2015.