Разомагьосване на света според Валери Валериев

Яница Радева

 

kor_6_valeriev„Факти” е първата стихосбирка на Валери Валериев. Включените в нея почти 70 стихотворения, обем внушителен за дебют, издават дългогодишно стажуване в „кантората“ на Поезията. Както беше споменала неотдавна Силвия Чолева, книгата е разнообразна и динамична. Неголяма част от текстовете са публикувани в „Литературен вестник“, друга бихме открили в новото списание „Но поезия“, но ако проследим времето от първите публикации на Валери Валериев по страниците на вестника, можем да регистрираме началната 2001 година и подкрепящите думи на Иван Цанев. Тази ретроспекция говори за търпеливото „ставане“ на тази книга без бързане и припряност, дори бихме могли да кажем – с твърде дълго отлагане, нещо рядко срещано днес. Крайният резултат представя подредба на творбите от „Факти“ в три цикъла, чиито наименования фиксират разнообразни, но свързани с фактологичността науки – „Археология“, „География“, „Орнитология“. Циклите преливат един в друг, а самите те са вътрешно разчленени чрез редуването на кратки форми сред другите значително по-дълги от дву- и тристишия стихотворения. Сред кратките ми се иска специално да очертая „Министерски съвет“, „За химна“, „Абсолютната власт“. С четири-пет думи Валери Валериев успява да изпрати послание, да го свърже с друг познат текст, в случая с „Министерски съвет“ – чрез  „розовото масло“ – с творбата на Алеко Константинов, за да напомни, че Бай Ганьо прави политика и днес.
Макар да са стилистично и формално разнородни, в цялост творбите конструират от инфантилния свят на пластмасовото въоръжение разомагьосващото и разомагосьосаното мироздание на навлезлия в Нормирания свят човек, за когото не остава място за мечтания. И това е пресъздадено без разточителство на емоции, без драма, а в последователността на развиващата се в творбата събитийност. Стихотворенията на Валери Валериев по-често „разказват“, в този смисъл те не са лирически, а епически. Заслужава си да бъдат специално очертани сравненията в стихосбирката, тъй като те са не само изненадващи, но и нерядко влизат в инструментариума на изразните средства за разомагьосване. Например при сравнението „бяла си като…” чувственото съзнание би могло да свърже белотата с различни, схождащи си трафаретни значения, но В. Валериев казва „бяла си като сланина“ („Дебелата котка“). И още: „душевният ми мир е като разлятото върху котлона прясно мляко“ („Преди закуска“).
Освен това в процеса на разомагьосване на света и в поставянето му във факта на ежедневното пребиваване участват градивните елементи на християнския корпус от означаващи като: крина („покажи ми, тате, кои цветя/ са полските кринове, за да им накъсаме стеблата“), човека като образ Божий („някой образ Божий ми е откраднал и аквариума“), ангела („някога старците били/ така ненадейно добри/ като ангели. Но днес повечето/ работят като охрана/ на стриптийз клуб и са много уплашени. Врабчета“). Тези образи са сведени и положени в периферията на света, заплашени и уплашени, скрити, а някои (образът Божий) и укриващи се. Свят, който трупа вещ върху вещ, хора върху хора, трупа загуба върху загуба, трупа и тъга, и компромис. „Факти“ пита за невинността на човека, пита често с ирония, но тази ирония не забавлява. На нивото на стиха освен маркираните наблюдения се забелязва още и преобръщането на значенията, играта с популярни фолклорни творби („гражданите не се наемат да обръщат колата и да викат неволята“), а също и с литературни образци, които лесно се откриват („аз мога да те помня все така/ разплакана сърдита и огорчена“). В тях можем да различим постмодерни жестове на колажиране, но е важно да отбележим също, че тази книга в никакъв случай не прокламира „бързата литература“, като каквато е разпознавана литературата от последните години. Самата стихосбирка, писана дълго, отмества поколенческата принадлежност на автора по-назад, макар че към днешна дата при целия бриколаж от поетически книги и автори изглежда нелеко да се направи дори непрецизна диференциация. Но със сигурност за „Факти“ можем да твърдим, че е „бавна литература“, дори със самото си явяване като реализирано книжно тяло.
Каква ще бъде втората книга на В. Валериев? Кога ще излезе? Колко ще се забави? Това са трудни за прогнозиране въпроси, а прогнозите в областта на творчеството са опасни и некоректни, те могат да подмамят автора в чужди гнезда, където да излюпи не своите поетически птици. Със сигурност обаче с „Факти“ хайверът е хвърлен, оттам насетне остава да пожелаем пълноводни води.

Валери Валериев, „Факти”, изд. Фондация „Литературен вестник“, 2015

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s