Между горното и долното небе

This slideshow requires JavaScript.

Горната и долната земя се срещнаха по време на Страстната седмица и дните на Възкресението в коридор от светлина, извиращ от изложбата на Явора Петрова „Денят на светеца”. Художничката представя серия от голямоформатни рисунки в познатата ни смесена техника, която придава на творбите дълбочина и многопластово въздействие. Въпреки мощната си пластическа сила рисунките звучат като небесни песнопения. Безплътни и духовни, те издигат галерията вертикално нагоре, като да е увиснала на невидим дирижабъл. Изложбата се рее някъде между горното и долното небе, а рисунките се спускат директно от облаците, окачени на лъч светлина.

Чиста скаралност
Прието е по Коледа и Възкресение галериите да предлагат сборни експозиции с комерсиална цел, които наплевателно експлоатират сакралните сюжети до пълното им обезличаване и обезсмисляне. До крайното им банализиране. Галерия „Ракурси” и Явора Петрова се извисяват над блатото като остров на некомерсиалността. Чистата сакралност на тези творби достига и докосва скритите кътчета на рудаментираните ни души. Открехва разбитите им врати и присяда върху прага на утаената в тях тъга – спокойна и тиха. Твори тишина и умиротворява във време, в което търговците са завзели храма, разрушили са го и го разпродават на парче.

„Денят, в който Горната и Долната земя се срещат”
В периода между изложбите „Коледен албум” в галерия А&Б и „Денят на светеца” Явора Петрова изпрати на небето душата на баща си, големия актьор Найчо Петров. Това събитие е отключило дверите за сакралните сюжети и те прелитат през прозорците на рисунките като „сомн ангели”, оставяйки повей от светлина. „Маса хляб и вино”, „Жертвено животно”, „Празник”, „Денят на небесния покровител”, „Денят, в който Горната и Долната земя се срещат” и „Денят на светеца” са вътрешно обособени тематични цикли, изведени в общ композиционен и емоционален ключ.Те са посветени на Бащата – като Бог Отец, на Майката – като Богородица, на неизбежния Кръст и на Тъгата по Детство, и Любовта.

Повелителка на душевното вибрато
Дълбоко емоционален и фин артист, Явора Петрова разви в годините и богат диапазон от изразни средства, които максимално я разкриват. Тя борави уж с най-непретенциозния, но и най-чувствителния, нежен и много труден  визуален инструмент – рисунката. От дуета линия и петно тя изтръгва обертонове, които възвисяват и замислят. Художничката владее вибратото на рисунката. Характерната за авторския й почерк вибрираща линия я прави разпознаваем, запомнящ се и обичан автор. Рисувайки, тя вади от невидимите гънки на душевното зрение, плуващи в пространството и като че ли движещи се във времето щрихи. Те се гонят, застигат, прегръщат, разминават и се разпадат… Танцуват като влюбени електрони около ядрото на формата. Изплитат миражни мрежи в усилието си да уловят неуловимото. Да докоснат Смисъла, изгубен в непоносимата лекота на битието.

„Маса, хляб и вино”
Иконичната свързаност на масата, хляба и виното като свещенни вещи прави осезаема духовната същност на християнството. В експозицията Масата присъства почти навсякъде. Тя е композиционен фундамент в рисунките, с големи възможности за смислова трансформация.  Например: Масата на Тайната вечеря. Върху нея и най-простата посуда левитира и се превръща в Свещен Граал. Другаде е ковчег. На трето място – ложе… Някъде прелива директно в хоризонталната греда на Кръста. Протяга се в Път, в Мост. Мост от конкретното към условното пространство в рисунките. Мост от земното към небесното.
„Жертвеният агнец“ е любима тема на художниците и Явора Петрова я интерпретира без никаква поза – напълно класически. Тъкмо в тази простота и непреднамереност е и голямата сила на тази творба със светещото в невинността си агне. Като контрапункт на светлината и като пратеници от Долната земя са въгленовочерните биволи и коне –мощни, графични, демиургични.
Авторката поставя зрителя в центъра на композицията. Той се отразява в стъклата на рисунките и така навлиза в чистото им пространство, заобиколен и закрилян от ангели – бели, сиви, сини, черни. Паднали. Ангелите присъстват като движение. Като душевен порив. Те обитават граничната зона  на междунебесието. Летят и пеят, и пускат перушинки в съня на спящите деца.  А после влизат в схватка с бесовете ни.
Да нарисува невидимото – крехкото, летливото  и изчезващото – ето това умее Явора Петрова и с всяка изложба ни го подарява.

МАРИЯ ЛАНДОВА

Изложба на Явора Петрова “Денят на Светеца”, галерия „Ракурси”
(12 април – 5 май 2016)