„Свят/о” в Столичния куклен театър

 – фантастична приказка за възрастни

Поне за моя зрителски опит (тъй като е редно да призная, че не се интересувам особено от куклен театър) ходенето на куклен спектакъл за възрастни винаги е било свързано с чувството за риск. Много рядко съм попадал на добре улучен баланс между сериозно съдържание (което прави представлението трудно за деца) и неизбежния наивизъм и инфантилизъм на куклената театрална условност (които го правят досадно за възрастни). Най-новата премиера на Столичния куклен театър се нарежда сред добрите изключения.

Странното заглавие „Свят/о” (работното заглавие на проекта е било „Свещен”) посочва един от основните тематични лайтмотиви и едновременно подсказва ексцентричната театрална фантазия, която бива освободена на сцената, и каквато, уви, рядко срещаме на българска сцена (и тук далеч нямам предвид само кукления театър). Именно богатият театрален език и въображение са основната сила на представлението, чийто скрит двигател е много оригиналният и популярен артист Дуда Пайва,  едновременно автор, режисьор и хореограф.  Роден в Бразилия, след 1996 година той се установява плътно в Холандия, където след няколкогодишни занимания с танц при едни от най-известните имена в съвременната хореография (напр. Ицик Галили), постепенно открива своя интерес към предметите, и се посвещава изцяло на създаването на свои собствени, фантастични светове, населявани от танцуващи и странни кукли. Понастоящем Дуда Пайва притежава своя собствена компания (www.dudapaiva.com), чиито представления се радват на международна популярност. И безспорно смелото решение на Столичен куклен театър да направи своята първа премиера за сезона с идващи извън България артисти (сценографията е на Яка Иванц от Словения, а куклите на Джим Барнард от Великобритания) заслужава аплодисменти, и силно се надявам да послужи за пример и на други театри.

Оригиналният театрален почерк на Дуда Пайва е задвижван от онези сумрачни зони на възприятията и съзнанието, така активни в детството, които ни карат да присвояваме всички предмети наоколо и да ги превръщаме в проекции на своите собствени страхове и тревоги. Той връща към онази възбуда и вълнение, които са ни помагали да вярваме, че в телевизора живеят хора и вещици или че в тъмнината под леглото, дишат тайни и непознати същества. В гротесковите изражения на куклите от каучук, запазена марка на неговите спектакли, и в играта с техните мащаби и движения – от миниатюрни човечета и създания, губещи се между пръстите на актьорите до истински гиганти, изпълващи цялото сценично пространство, проблясва силата на въображението, което изкривява нещата от света в своята собствена перспектива. „Свят/о” е покана да се надникне в един много интимен свят, и ако той изглежда на пръв поглед странен, то е точно защото е много истински и личен. Спектакълът се заиграва много насериозно с две класически за театралната меланхолия теми – остаряването и самотата, но го прави по много индивидуален начин и всмуква зрителя в ритъма на своите съноподобни картини. Въпреки че прилича повече на интензивна поредица от вълнуващи в своята непредсказуемост съновидения и кошмари, случващото се на сцената увлича и в свой собствен разказ, чиято логика, също като в сънищата, се крепи единствено на няколко разпознаваеми ситуации и персонажи, а не на някаква логически свързана история. Ребека, във великолепното изпълнение на Цветослава Симеонова, е аристократично изглеждаща стара дама, живееща самотно със своя иконом (Иван Райков). Действието на спектакъла се върти около нейния рожден ден, за който пристигат двете й дъщери (Ивет Лазарова и Мариета Петрова) със съпруга на едната (Димитър Тодоров), и целият  съвременен хаос от егоистични темпераменти и взаимоотношения агресивно нахлува в монотонния и замислен свят на майката. Като че ли вече сме гледали (или чели) подобно нещо хиляди пъти; заставаме вътрешно нащрек в очакване на предъвкваните щампи за бездната между поколенията, и се надяваме, този път поне, да не става дума за някое наследство. Наистина обаче тук не става дума за никакво наследство и след като гостите насядат на голямата, празнично подредена маса действието потегля в изцяло сюрреалистичен коловоз. Над масата по средата на сцената виси огромна старинна рамка на картина, която се оказва екран, през който ставащото на сцената изведнъж оживява в неочаквана детайлност и едри планове, улавяни от демонстративно извадената видеокамера, която в ръцете на изпълнителите е като още една кукла. През нейното око миниатюрните гумени кукли придобиват илюзорно реалистични размери, а жестовете и израженията на актьорите – кинематографична експресивност. Изкривените в различни гримаси и гънещи се на всички страни кукли са като продължения на героите, причудливи персонификации на техните болки, инстинкти, страхове и желания, на онези усещания, чрез които неназовимото и несъзнаваното работи. Гротескността на техните лица и форми се стреми към въздействие, което да може да се долови почти на физическо равнище – самата визия на голото и безобразно изкуствено тяло е приковаващо погледа зрелище, което напомня още по-силно на живата плът за самата нея, за нейната тленност и нетрайност.

Тъкмо силната изразителност на показваното спасява спектакъла и в някои по-предсказуеми и банални сцени, когато той като че ли напуска своите оригинални и автентични пейзажи и залита в обобщаване или сантиментализъм. Той остава най-интересен там, където е най-вълнуващ и най-труден за обяснение. Ребека се задавя в спазми и „повръща” странна синя жена; разрязва тортата и намира вътре човек в инвалидна количка – метафоричността на сцени като тези е лесно четима (вероятно синята жена символизира остаряващата Ребека; вероятно човекът в инвалидната количка е починалият й съпруг), но защо под масата й се крие някакво странно и лакомо животно, нещо средно между жаба и хамелеон? Миговете, в които представлението се отваря към фантастичното и странното, осветяват свещения и свят свят, който то се опитва да нарисува и сподели.

АСЕН ТЕРЗИЕВ

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s