Принципът “Shopping and Fucking”

“Shopping and Fucking” от Марк Рейвънхил
Режисьор: Марий Росен; сценограф: Петя Боюкова; композитор: Константин Тимошенко; дигитален художник: Албена Баева; асистент-художник: Марина Генова.
Участват: Благой Бойчев, Боряна Пенева, Ивайло Драгиев, Ирина Андреева, Милена Ерменкова, Милко Йовчев, Михаил Милчев, Ованес Торосян
Постановката е осъществена от театър “Реплика”, с подкрепата на Министерството на културата, Община Благоевград, „Мосю Бриколаж“ и Реактив.
Премиера: 17, 18 и 19 февруари 2017 г. от 21.00 ч. – „Мосю Бриколаж“, Благоевград

Срещите с драматурга Марк Рейвънхил никога не оставят публиката неутрална. Всеки или харесва лекотата, с която той жонглира с крайни ситуации, насилие и безпощадна вулгарност, или е силно отблъснат от тях. Дори само споменаването на името на драматурга буди ожесточени дебати и експресивни гримаси. Случаят, за който следва да разкажа, никак не прави изключение – ярки реакции, крайни емоции и зрители, които нямат търпение да споделят своите впечатления.
Действието се развива в покрайнините на Благоевград. Вечер. На един паркинг пред затворен за деня магазин на „Mr. Bricolage”  спират по различно време няколко лични автомобила и две таксита. Това е публиката за новото представление на Марий Росен по скандалната пиеса на Марк Рейвънхил “Shopping and Fucking”*.  Както обикновено, този режисьор успя да изненада публиката си, избирайки неконвенционално пространство за своя спектакъл. Както беше и във „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“, спектакъла започна много преди срещата на зрителите с актьорите – от самото отиване до мястото, където той ще се проведе. Внушителните размери на хипермаркет от тази верига никак не ме настроиха, че ще гледам театър, но ме накараха да се почувствам сам, застанал пред част от огромна система – усещане, което е ключ към правилното разбиране на „Shopping and fucking“.
Сред залата, в която през деня са ходили множество клиенти, които са купували стоки за своя дом и градина, сега бяха наредени два реда столове, което представляваше зрителната зала. Пред нас, в лявата част е мивка и огледало, а в дясната – камина. Дъното на това сценично пространство е обусловено от място, където се продават лампите и полилеите. На подвижна стойка е поставен модерен широкоекранен телевизор. Останалото – щандове, отрупани със стоките, с които „Mr. Bricolage“ разполага. Фактът, че всичко около зрителите е там, за да бъде купено (продадено), е още един от ключовете към важните теми в пиесата, които много точно са намерили своя визуален еквивалент само чрез избора на пространството, в което представлението ще се състои.
Още преди да влезе публиката, на вратата на самия магазин е застанал Браян – почти свръхестествена фигура в пиесата, която олицетворява порочния световен ред. Това е строгият учител, който с ужасяваща циничност ще ни научи, че единственият смисъл от нашето съществуване е да купуваме, продаваме и да бъдем купувани и продавани. Облечен в официален черен костюм и с вратовръзка Михаил Милчев любезно ни кани в зрителната зала. Облеклото му, което напомня изисканите костюми от началото на миналия век е контрапункт на модерно оборудваният магазин. Той изглежда като механично апликиран на фона на останалата част от визията на спектакъла. Това му носи онази неестествена аура, обусловена от драматургията. Крайно циничният персонаж е изобразен през образа на изискания аристократ, отчуждения dandy, който наблюдава и поучава обществото.
Решението за персонажите на Марк, Лулу и Роби е да бъдат играни паралелно от двама актьори. Логиката, която Марий Росен е използвал, за да раздели образите, изглежда е на принципа на рационалното срещу емоционалното начало. Това разделение е показано и чрез костюмите, дело на сценографката Петя Боюкова – те са различни, но споделят цвета и общото усещане, което носят. „Да погледнем нещата от двете страни“ – това е сякаш изявлението, което режисьорът иска да направи и много педантично се вглежда в двете полярни крайности. Друго средство, което е продиктувано от това мощно решение е използването на таблети, с които действието се снима и се излъчва на телевизора в реално време. В това отношение можем да отличим работата на дигиталния артист Албена Баева, чиято намеса дообогатява концепцията на режисьора и придава един модерен облик на спектакъла.
Марк е наркоман, който се опитва да спре наркотиците. Ролята е разпределена между Ованес Торосян и Ивайло Драгиев. Те са облечени с черни горнища и сиви панталони, като по-чувствителната и сантиментална част (Торосян) е с мрежеста блуза, а по-рационалната – е с анцуг; в лилаво е решена Лулу – Боряна Пенева и Ирина Андреева. Изключително колоритни са костюмите на Марк – те приличат на светлосини пижами, с големи цветни точки при нежния Благой Бойчев и райета при рационалната и доста по-цинична част от персонажа, изградена от Милко Йовчев. Широкият капацитет на тези шестима актьори и тяхната голяма концентрация успява да ни накара да си представим че това са трима герои, като пред очите ни се виждат не само отношенията между тях, но визуално се докосваме и до вътрешния им свят – в някои случаи те изговарят дори репликите си едновременно, пречупени през собствения им образ.
Ролята на Гари – четиринайсетгодишният проституиращ хомосексуалист, който е бил системно изнасилван от баща си, е поверена на Милена Ерменкова. Отпред на дънковата й пола е прикрепен таблет, на който има интерактивна анимация на стилизиран пенис, нарисуван сякаш от дете.
Цялата визия на спектакъла, както и режисьорските решения за сцените предават вулгарните и шокиращи елементи в пиесата по един стилен начин, който предпазва зрителите от отвращението, което остава само в тяхното въображение. Това позволява да се концентрираме върху важните теми, криещи се в текста на пиесата.
“Shopping and fucking” е представител на така нареченото in-yer-face движение в английската драматургия, което се характеризира с фетишизация на насилието, вулгарността, цинизма… Представителите на това течение използват като външна форма скандалното, шокиращото, отвратителното, а под този пласт се крият важни екзистенциални теми. Това е начинът да ни се представи ужасяващата картина и недъзите на съвременното общество.
В „Shopping and fucking“ виждаме как зависимостта ни от парите, от материалното определя нашето съществуване. Като лайтмотив се повтаря историята за човек, който притежава друг човек и го продава на трети. Ние сме се превърнали в евтина стока, нашите зависимости и нужди ни превръщат в нечия принадлежност. Пазарният механизъм е това, което движи света. Няма любов, има само нужда (зависимост) от секс. Този песимистичен поглед кара зрителя да се замисли, да прозре, че трябва да се държи за ценностите си, за да излезе от тази порочна система, чиято ужасяваща паст е готова да ни погълне, да ни превърне в роботи, които само пазаруват и правят секс.

ЛЮБОМИР ПАРУШЕВ

* Спектакълът ще се играе в София на 28, 29 и 30 март от 22:00 ч. в Mr. Bricolage в Sofia Ring Mall.

Реклами