ОТИДЕ СИ ТОДОР КОЛЕВ. Кралят с циганска цигулка

Todor Kolev

След тежко боледуване, на 73-годишна възраст почина любимецът на няколко поколения от българската публика популярният актьор Тодор Колев.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1965). Създал е десетки комедийни и драматични роли в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив и в столичните “Сълза и смях” и Театър “София”. Емблема на изпълненията му на театралната сцена остава образът на Топузов в “Човекоядката” на Иван Радоев. Участва в над 30 игрални филма, сред които “Цар и генерал”, “Козият рог”, “Иван Кондарев”, “Двойникът”, “Господин за един ден”, “Опасен чар”. Автор и водещ на телевизионните предавания “Как ще ги стигнем с… Тодор Колев” и “Вход свободен”. Дълги години е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. През 1999 г. издава автобиографичната си книга “Варненското софиянче от Шумен” с подзаглавие “Житие и страдание на грешного Тодора”. Носител e на редица национални и международни награди, сред които и на наградата ИКАР на Съюза на артистите в България за 2011 г. за цялостен принос към българското изкуство.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Кралят с циганска цигулка

Тодор Колев можеше да накара хиляди да се заливат от смях, но самият той не се смееше нито лесно, нито гръмогласно. Като при всички велики комици горчивото у него беше повече. През последните години, даже десетилетие, Тодор като че ли се прибираше все повече в горчилката. Сякаш абсурдите на случващото се около нас,  които той неподражаемо можеше да превърне в актьорски фойерверк, го бяха „надсвирили”  и надбягали. А Тодор се беше дръпнал от пътя им с една аристократична и злъчна усмивка.

Ние, мисля, така и не я разбрахме докрай. С цялото признание и обич, които му давахме, предпочитахме да не се заглеждаме в скептицизма му, да се придържаме към онези спомени, в които той беше актьорът, който ни разсмива. И изгубихме, изгубихме много. При цялата универсалност на таланта му, като цяло българските театър, кино, телевизия, пропуснаха да използват богатството на зрелостта му. Тодор Колев не беше лесен човек, а ние лесно се отказахме да търсим път към него, да му дадем всичко онова, с което един талант като неговия би трябвало да разполага като възможности за изява. Не съумяхме да изкушим истински нашия Чаплин за онази днешна роля, която до застане до Топузов от „Човекоядката”. Можем да изброяваме много негови изключителни образи от миналото, няма ги обаче онези от късните години. Както и да го въртим – това е факт.

Тодор Колев сигурно би прекъснал тези думи. Той не обичаше закъснелите въздишки, умуванията, многото говорене. С кралско достойнство на човек, който знае ценността си, той им обръщаше гръб. Той беше крал, който предпочиташе мелодията на циганската цигулка – непредвидима, капризна, истинска, увличаща…

Това беше неговата мелодия.

Още дълго ще я слушаме и ще й се възхищаваме… Насаме със закъснелите си думи.

                                                                                           ЮРИЙ ДАЧЕВ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s