Национални награди Икар 2013 – Съюз на артистите в България

Зорница Каменова

_DSC0006Като театровед, който се занимава от години с наградите ИКАР, за мен беше особено ценен опитът в оглеждането на театралните събития в България през 2012 и оценката на значимостта, която извежда напред конкретните имена и събития. Целта на номинациите за националните награди е да се отличат и обобщят най-значимите постижения на творците или да отбележат важни тенденции в развитието на българския театър. Освен мен в състава на първата комисия, която излъчи номинациите в театралните категории (водещи и поддържащи женски и мъжки роли, сценография, музика, майсторско техническо осъществяване, режисура и дебют), бяха и театроведът Явор Койнаков, сценографът Марина Додова и актрисата Лилия Маравиля. От изгледани близо деветдесет представления, ние успяхме да отличим с номинации 21 спектакъла от държавни, общински театри и независими трупи. Самите награди се определят от втора комисия, която тази година бе в състав: Николай Йорданов – театровед, Андрей Аврамов – режисьор, Васил Рокоманов – сценограф, Петър Цанков – композитор, Албена Александрова – журналист и Лилия Маравиля, която е в състава и на двете комисии.
Чрез националните награди ИКАР Съюзът на артистите в България обръща внимание и върху други сценични изкуства – куклено изкуство, цирк, вариете, дублаж на роли, а миналата година беше включена и категорията за съвременна българска музика, като вид сценично изпълнение. В категорията за критически текст се отличават сериозни теоретични изследвания в областта на театъра, публикувани през 2012 година. Тези номинации и награди се излъчват от съответните професионални гилдии към САБ.
От тази година в статута на наградите се учредиха две нови категории. Първата насочва вниманието към съвременния танц и пърформанс с цел да се обхванат в една категория онези съвременни сценични практики, които не могат да бъдат определени и изговорени с класическите традиционни понятия за театър. Втората новосформирана награда е формулирана като „индивидуални постижения в кукленото изкуство“ – тя отличава имена на отделни творци от кукленото изкуство, тъй като досега се открояваха само имена на спектакли. И в двете категории номинациите се излъчват от гилдиите, докато  наградените се определят от втората комисия.

Една от най-ценните и стимулиращи традиции в номинациите и наградите е да се отличат нови български драматургични текстове. Доскоро това бяха цялостни пиеси, но от няколко години прави впечатление, че това понятие се разширява и с текстове, създадени за нуждите на конкретен спектакъл. Затова на мен ми е любопитно да посоча някои ясно откроими тенденции, които откривам по отношение на драматургията на отличените  с ИКАР спектакли.
Определено в българската театрална традиция има любопитство към класическите текстове както от страна на режисьорите, така и от страна на публиката. Сред номинациите и наградите фаворит е „Хамлет“ от Шекспир, режисьор Явор Гърдев, следван от „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, режисьор Пламен Марков, присъства и „Медея“ по пиесите на Еврипид и Ануи, режисьор Петър Денчев, и „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева. Всеки от тези спектакли със свои средства и механизми се стреми към разкриването на смисъла, заложен в текста на автора, чрез отказ от клишетата на думите и капаните на познатото слово. Класическите текстове на „Хамлет“ и „Вуйчо Ваньо“ ползват необременени от времето и академизма преводи – на Александър Шурбанов в първия случай, а във втория – режисьорът Пламен Марков е и преводач именно с цел да се обърне внимание върху организацията на езика в текста и той да звучи в резонанс със съвременната чувствителност. В „Медея“ режисьорът се опитва да проведе смисъла чрез обогатяване и допълване на драматургията с допълнителни текстове, Диана Добрева в „Декамерон“ е съставила сценарна основа от първичен литературен материал от класическия ренесансов текст на Джовани Бокачо.
В номинациите и наградите силно присъствие имат и спектакли, в които режисьорът еднолично авторски „присвоява“ текста на пиесата. Обичаният от българската публика Александър Морфов със „Самоубиецът“ по Ердман, играещ се под заглавието „Животът е прекрасен“, както и руският режисьор Юрий Ботусов с „Лов на диви патици“ от Вампилов ни поднасят два интересни прочита от руската съвременна класика с внушителна театралност и мощна образност, които разчитат на актьорската индивидуалност.
Освен текстове, доказали класическата си универсалност, съществува и още един много силен процес на създаване на представления с драматургична основа, която обслужва конкретното представление и много често текстът се конструира на колаборативен принцип. Това много ярко се забелязва в спектаклите от вербатим театъра, в превод „буквален“ театър, с който се занимава театрална формация „Вокс Попули“ и Неда Соколовска. Спектакълът, отличен за драматургичен текст с награда ИКАР, е „Яце форкаш“ и като жанр е гранична форма на документалния, дори политически насочен театър. Друг пример за театър, който регистрира и изговаря проблеми от действителността, като ги естетизира на театралната сцена, е спектакълът на Театрална работилница „Сфумато“ „Медея – майка ми“. Той е различен и в известен смисъл неочакван спрямо досегашните театрални търсения на театъра лаборатория. Отличен е за спектакъл на годината. Текстът е дело на Стефан Иванов в съавторство с Иван Добчев, който е и режисьор, и без всякаква политическа коректност и с експериментално–документално любопитство двамата изследват проблеми, извадени от социалното дъно. В тази плоскост би могъл да бъде поставен и мултижанровият спектакъл „Вграждане“ (най-добър куклен спектакъл). Драматургичната основа е по текст на Мария Станкова, а особеното е в специфичния театрален език, който ползва режисьорът Веселка Кунчева, за да огледа мита за вграждането и конфликтното начало между творчеството и любовта. В представлението, номинирано за дебют за актьорските постижения на Силвия Станоева и Иво Желев „Клер, Мадам, Соланж“ по „Слугините“ и други текстове на Жьоне, Батай и Касиел Ноа Ашер, драматургията залага на деконструиране и преподреждане в самостоен нов текст от три отделни експресивни монолога.
При подобен анализ на наградите не може да бъде пропуснат и още един изобретателен и директно кореспондиращ със съвременната чувствителност авторски текст и спектакъл, отличен в категорията за индивидуално постижение в кукленото изкуство на Магдалена Митева – автор, режисьор и сценограф на „Изгубеният ключ“ в Държавен куклен театър – Видин. Основното театрално средство, което тя ползва, за да създаде богатата образност, е предметен театър от отпадъчни материали от контейнери за боклук.
Въпреки че останаха само с номинация в категорията за сценография, също заслужават да бъдат споменати и усилията на Организацията за съвременно алтернативо изкуство и култура „36 маймуни“ с проекта „Протекст:5 Навреме“, които, както личи от името, са си поставили за задача да откриват и популяризират нови преводни и български текстове за театър, ползвайки формата на пърформанс-четенето. В случая те са отличени заради изобретателната визуална среда и театралност на site specific theatre („театър на средата“) в Баня Баши в София, но аз ги подреждам тук заради изключителното им внимание към драматургията и опитите да развиват и разширяват нейния потенциал на българската сцена.
Цялото ревю от изброени дотук имена и събития от театралната 2012 година беше представено на официалния шоуспектакъл по връчването на Националните награди ИКАР на Съюза на артистите в България. Интелигентното решение на сценария, режисурата и сцената разчиташе акцентът на церемонията да бъде върху конкретно наградените творци и техните постижения. Шоуто и препратките към социално-политическия и обществен живот извън театралните зали присъстваше, за да ни припомня все пак, че основният повод за празнуване е Световният ден на театъра – 27 март, а театърът не може да съществува извън конкретното време и пространство.
Ако има нужда от някакво обобщение, то е, че наградите ИКАР разкриват театралната 2012 като пълноценна откъм театрални събития година, изпълнена с разнообразни текстове, жанрове, посоки, пространства, подходи и „експерименти“. И всяко от тях си има своята публика.

Списък на наградените

Награда за изключителен творчески принос към българския театър:
Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев

Награда за чест и достойнство на Председателя на САБ – Христо Мутафчиев:
акад. Александър Балкански

Най-добър спектакъл:
„Медея-майка ми” от Иван Добчев и Стефан Иванов, реж. Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато”
Режисура:
Явор Гърдев за „Хамлет” от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов”
Водеща мъжка роля:
Камен Донев за Семьон Семьонович Подсекалников в „Животът е прекрасен” от Николай Ердман, реж. Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов”
Водеща женска роля:
Гергана Плетньова за Соня във „Вуйчо Ваньо” от Антон Павлович Чехов, реж. Пламен Марков, ТМПЦ Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна
Поддържаща мъжка роля:
Мариус Куркински за Клавдий в „Хамлет” от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
Поддържаща женска роля:
Анастасия Ингилизова за Перонела в „Декамерон” по Джовани Бокачо, реж. Диана Добрева, Театър „Българска армия”
Дебют:
Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер § Мадам § Соланж” по Жан Жьоне, продуцент „Гала филм” и „Ангелите на Касиел”
Майсторско техническо осъществяване:
„Хамлет” от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
Сценография:
Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет” от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов”
Авторска музика:
Христо Намлиев за „Вграждане” по текст на Мария Станкова, реж. Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив и „Контраст филмс” ООД
Съвременен танц и пърформанс:
„Мишеловката” – танцов пърформанс на Виолета Витанова и Станислав Генадиев в спектакъла „Хамлет” от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
Куклен спектакъл:
„Вграждане” – по текст на Мария Станкова, драматургия и режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив и “Контраст филмс” ООД
Индивидуално постижение в областта на кукленото изкуство:
Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
Критически текст, излъчена от Гилдията на театроведите и драматурзите:
Асен Терзиев за „Театралността – езикът на представлението”, изд. “Проф. П. Венедиков”
Драматургичен текст, излъчена от Гилдията на театроведите и драматурзите:
Vox Populi за „Яце форкаш”
Златен глас за дублаж, излъчена от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:
Елена Русалиева за дублажа на Пати Хюз в сериала „Щети“
Награда за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:
Цветелина Попова за 20-годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук-еквилибристиката
Съвременна българска музика, излъчена от Гилдията на музикалните артисти:
Група Deep Zone Project за песента им „I Love My DJ”
Годишна награда на АКТ-Унима за изключителен принос в развитието на Българското куклено изкуство:
проф. Славчо Маленов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s