Софийски форум за превода 2017. Ускоряване на литературните връзки между Балканите и Арабския свят

На 3 и 4 юни т.г. в Дома на Европа и в Къщата за литература и превод в София се проведе „Софийски форум за превода 2017. Ускоряване на литературните връзки между Балканите и Арабския свят“. Форумът е част от проекта „Ускорител за преводи“, който се изпълнява от фондация „Следваща страница“ в партньорство с египетската асоциация „Сефсафа“ и турската асоциация „Калем Култур“, с финансовата подкрепа на фондация „Анна Линд“ и Програма „Култура“ на Столична община.
„Ускорител за преводи“ включва серия от инициативи, които имат за цел да подпомогнат осъществяването на директни партньорства между професионалистите в сектора на книгоиздаването и да стимулират дискусията върху теми от общ интерес в сферата на литературата. Крайната цел на проекта е осигуряването на повече на брой преводни издания и повече видимост на съвременната българска и балканска литература в превод на арабски.
В проведения на 3 и 4 юни Софийски форум за превода участваха ключови за литературната комуникация посредници – преводачи, издатели, литературни агенти, директори на литературни фестивали. Те дискутираха съвременни проблеми на литературния превод, ситуацията в книгоиздаването и механизмите на литературния обмен между страните от Югоизточна Европа и Арабския свят.
Приветствие към форума поднесе г-н Хатем Атала, директор на фондация „Анна Линд“. Г-н Атала подчерта необходимостта от действия за преодоляване на културната изолация между двата бряга на Средиземно море чрез активен интеркултурен диалог, в който преводът играе ключова роля.
Дискусиите по време на двудневния форум бяха обособени в три теми – предизвикателства и решения в литературния превод от и на арабски език, практиката на издателите, на литературните агенти и литературните фестивали, и работещи политики и механизми за подкрепа на превода.
Тон на дискусиите зададе ключовият доклад на проф. Александър Кьосев от Софийския университет на тема „Преводимост и непреводимост на литературите от периферията“. В преводознанието проблемът за преводимостта на художествената литература се свързва традиционно с иманентната връзка между литература и култура. Преводът на художествен текст пренася текста не просто от един на друг език, а от една в друга култура. В своя доклад проф. Кьосев насочи вниманието към два нови вида непреводимост, появили се в контекста на глобализиране на националните литератури: някои автори стигат до крайност в разрушаването на културната памет на националния език, характерно за глобалната литература, докато при други се наблюдава обратното – натоварване на езика със свръхпамет (използване на езикови варианти, тясно обвързани с дадено време, място и дори индивид).
В коментарите си по темата на ключовия доклад египетският писател Халед ал-Хамиси постави акцент върху друг вид деление на литуратурата, неограничено във времето и пространството – делението на добра литература и лоша литература. Според ал-Хамиси общото в човешките култури е много повече от специфичното и доказателство за това е наличието на универсални мотиви и сюжети. Разпространеността и влиянието на литературните текстове обаче не винаги е подчинено на разделението добра – лоша литература, а на обвързаността на дадена литература с даден център на икономическа и политическа мощ.
Ал-Хамиси изрази безпокойството си от тенденцията към намаляване на броя на живите, употребими езици и призова към полагане на целенасочени усилия за увеличаване на обема на превода между езиците, които не са свързани с центрове на икономическа и политическа мощ.
В първата сесия на форума преводачи между арабски език и балкански езици говориха за предизвикателствата, пред които са изправени, и как се справят с тях. Участие взеха преводачите Хайри Хамдан и Баян Райханова от България, Халед Рауф и Ахмед Мурад от Египет, Мария Пакала от Финландия, Барбара Скубич от Словения, Хакан Юзкан от Турция, Српко Лестарич от Сърбия. Модератор на сесията бе Луис Мигел Каняда, директор на Преводаческата школа в Толедо, Испания.
Стана ясно, че предизвикателствата не са малко и са свързани както със същината на превода като дейност, така и с по-широкия социален, икономически и политически контекст, в който се осъществява тази дейност. Специфичните за превода на художествен текст проблеми, произтичащи от връзката между език и култура, език и околна среда, се проявяват с пълна сила и при превода между балкански езици и арабски. Специфичното в случая е християнският характер на повечето балкански култури (с изключение на турската и албанската) и ислямският характер на арабската култура (или култури). Този факт води до по-съществени различия и специфични проблеми при превод, свързани с влиянието на религията, особено в Арабския свят, върху всички аспекти на личния и обществения живот.
При превода между турски и арабски пък се проявява друг проблем, а именно наличието на много заемки от турски в арабски и обратно, което води до познатия проблем „фаршиви приятели“ – заемките често не остават в приемащия език със значение, идентично с това в изходния език.
Доста широк кръг от проблеми се оформя около факта, че балканските езици и арабският спадат към групата на периферните езици, а повечето балкански езици – и към групата на „малките“ езици (малки не „ценностно“, а „пазарно“). Малките тиражи водят до ниски печалби за издателите и ниски възнаграждения за преводачите. Това в никакъв случай не стимулира желанието на издателите да издават преводни заглавия или желанието на преводачите да повишават квалификацията си и да полагат максимум усилия за качествен превод. Решение на тези проблеми преводачите виждат в субсидирането на превода на художествена литература, било то от страна на национални или на транснационални структури. Така ще се избегнат и преводите чрез език посредник (основно английски), към които всички участници в дискусията изразиха сериозни резерви.
Втората сесия на Софийския форум за превода бе посветена на практиката на издателите, на литературните агенти и литературните фестивали. В тази сесия участие взеха Мохамед ал-Баали, управител на издателство „Сефсафа“ и на Каирския литературен фестивал (Египет); Гизем Юзгувен, литературен агент в агенция „Калем“ (Турция); Мехмет Демирташ, основател на културна асоциация „Калем“ и изпълнителен директор на литературния фестивал „Танпънар“ в Истанбул (Турция); Манол Пейков, управляващ съдружник в издателство „Жанет 45“ (България). Сесията беше модерирана от Теодора Цанкова, председател на секция „Художествена литература“ към Съюза на преводачите в България и член на работната група за обучение по превод на CEATL.
Дискусията се завъртя около въпросите за избора на заглавия за превод, отношенията между издатели и литературни агенти, от една страна, и автори и преводачи, от друга, промотирането на издадените преводи. В крайна сметка стана ясно, че възлагането и публикуването на преводи между арабски език и балканските езици, за съжаление, остава ограничено и днес. Изключение прави Турция – само литературна агенция „Калем“ е успяла да спомогне за десетгодишното си съществуване за реализирането на десетки преводи на арабски и турски заглавия. Преводите на гръцка художествена литература на арабски, особено романите на световноизвестни имена като Казандзакис, също се радват на успех през последните години, проблемът е в това, че липсват достатъчно добре подготвени преводачи.
Участието на двама директори на литературни фестивали – Мехмет Демирташ и Мохамед ал-Баали, постави акцент върху ролята на този тип фестивали за развитието на превода на художествена литература. Основното различие и предимство на литературния фестивал спрямо панаира на книгата е мястото, което първият отделя на превода. Литературните фестивали се опитват да установят контакти между автори, преводачи и издателства.
Тема на третата сесия в рамките на форума бе „Работещи политики и механизми за подкрепа на превода“. Участие взеха Енцио Ветцел, настоящ директор на Гьоте институт – София и бивш директор на Гьоте институт – Кайро; Михаела Петрова, директор на Национален център за книгата (България), Шайма Рамзи, програмен координатор във фондация „Анна Линд“ (Египет). Модератор на тази сесия беше Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница“.
Яна Генова припомни, че политиките в подкрепа на превода биват три вида според своята цел – промотиране на националната литература, промотиране на определена посока на развитие на обществото, промотиране на интеркултурната комуникация. Тези политики се реализират от страна на национални и наднационални структури чрез механизми, включващи предоставянето на средства за превод и публикуване на конкретни текстове, изготвяне и предоставяне на информация, свързана с превода, резидентски престои и мобилности на автори и преводачи и др.
Представителите на финансиращи структури споделиха с присъстващите конкретни примери за изброените механизми. Националният център за книгата, който е подразделение на Националния дворец на културата в София, покрепя издаването на нови български заглавия в страната и в чужбина. Право да кандидатстват за финансиране имат издателства, а подборът се осъществява от експертни комисии. Предимство при отпускането на субсидии за превод имат заглавията, включени в годишните каталози на новопубликувани български литературни творби.
Гьоте институт реализира от много години програми в подкрепа на превода, сред които програми за превод на немски заглавия на арабски и на арабски заглавия на немски. Г-н Ветцел сподели, че би било възможно програмата „Традуки“, по принцип насочена към превода между балканските езици и немски, да се разшири, като се включат арабският език и други езици от съседни на Европейския съюз държави.
Преводът е важно направление в дейността на фондация „Анна Линд“ от 2010 г. и продължава да се разширява. През ноември т.г. се очаква да бъде пусната в действие онлайн платформа за обмен на информация в сферата на превода за района на Средиземноморието, а през 2018 г. се очаква да стартират обсъжданите понастоящем програми за превод.
Заключителната сесия под надслов „Какво да се прави?“ се проведе под формата на брейнсторминг. Всички участници получиха задача да дадат предложение как да се усвои в полза на превода субсидия от 150 хиляди щатски долара в рамките на 1-2 години. Участниците дадоха интересни предложения, но и изразиха съжаление, че получаването на субсидия с такъв размер за превод звучи твърде нереалистично!
Форумът несъмнено допринесе за повишаване на информираността и създаване на нови контакти и партньорства между участниците, както и между тях и публиката, сред която имаше издатели, преводачи, университетски преподаватели и студенти. Не на последно място искам да отбележа, че симултанният превод между арабски и български бе осъществен от две млади преводачки, възпитанички на катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

ЦВЕТОМИРА ПАШОВА

Advertisements