Познатият-непознат Том Филипс

По повод излизането на двуезичната му стихосбирка, написана първо на български език
„Непознати преводи / Unknown Translations”

04-korica-tom-filipsКогато попадне в екстремна ситуация, човек става непознат за самия себе си. И изведнъж клишетата, в които е живял, освобождават място за нов етап от непрекъснато себепознаване – това, което творецът прави цял живот по принцип. Уникално е, когато осъзнае, че попаднал в нова визия – тази на кирилицата, и в нов речников биологизъм – този на българския език, той се е преродил като нов поет. Както се е случило с живеещия в Бристол Том Филипс – поет, драматург, преводач, преподавател. Не е нужно да разпитваме дали е мислил на английски, докато е писал на български, а е приспособил светоусещането си, вдъхновено от възторга на експеримента. Да, вероятно и Робинзон Крузо, и  Гъливер, и Алиса, и Том Канти – са преживели подобни необичайни обстоятелства. В лабораторията на Том Филипс обаче думите на български език са получили още по-голяма значимост. Защото освен като учебен материал, те са комбинирани във визуална поезия. Смелата чувствителност на автора отклонява всякакви претенции. Той пише с чистота, доброта и дава пълна свобода на читателя да финализира възприятието. Не манипулира с обобщения, а печели с искреността на личното си пространство, което, по английски, е неприкосновено.
Александър Шурбанов отбеляза на премиерата на „Непознати преводи” на 22 август 2016 г., че английските поети, които пишат на чужд език, са единици. Той определи Том Филипс като съвременен представител в линията, прокарана от Чосър, който е писал на френски, и Милтон, който е писал на италиански. Том е първият, който твори на български език.
Ето неговото брилянтно „Нещо ме спря”:

Снощи вкъщи телефонът
звънна, но не можах да вдигна.
Нещо ме спря.
Пред прозореца ми
музиканти пееха някаква
народна песен, която
са научили от баба ми.
Ще трябва да се преместя.
Може би ще построя крепост
и ще живея зад високи стени
или ще се кача в планината
и ще живея на плодове.
Не знам, не мога да мисля
когато музиканти звънят
и телефонът пее.

Том Филипс е автор на още три стихосбирки и на няколко пиеси, най-новата от които е посветена на България по време на протестите от 2013 г. и играна в Бристол под оригиналното заглавие „Coastal Defences“.
Наситена откъм срещи и събития бе и резидентската му програма в Къщата за литература и превод през целия месец август, реализирана със съдействието на Столична община и на Artists’ International Development Fund / Arts Council of England and British Council.

Той говори за поетическите приятелства на представянето на стихосбирката на Александър Шурбанов „Foresun“ на 2 август.
При голям интерес от страна на преводаческата общност премина лекцията на Том Филипс в Къщата за литература и превод на 9 август под мотото „Преводът е саморазрушително изкуство”. Светлана Дичева постави фактологически акцент в дискусията – срещу близо 2000 преведени на български художествени произведения годишно – стоят едва 10 български книги, преведени на чужди езици. На финала на своята лекция Филипс хвърли „бяла ръкавица” и възможност присъствашите да преведат негово стихотворение на български. Прочитът на резултатите бе игра между преводачи, които стриктно дават превес за езика; и поети, които центрират чувството, над което никога словото не може да бъде победител.
Преводът на двете пиеси „Миграцията на сьомгата“ от Светлана Дичева за Силвия Плат и „Милост. Да играеш Ан Секстън“ от Мая Кисьова за Ан Секстън бяха основна цел на работата на Том Филипс като преводач през този месец.
В един от чудесните ни разговори, споменавам името на Филип Сидни. Оказва се, че според родовите архиви Том Филипс е далечен потомък на един от най-големите английски ренесансови поети. И понеже интензитетът на творческия август за всички ни беше изключително висок, като детска финална игра си подхвърлихме думички – този път на английски: work – word – world – walk – want.
И понеже имаме още много идеи, заедно с мисията на Том Филипс да прокара мост между българската и английската литература чреа изданието Balkan Poetry Today, искаме всички да се реализират по най-добрия начин.

МАЯ КИСЬОВА