Нуждая се от непознатите по улицата

Израелският писател Етгар Керет за своите градове

Keret_1 copyДетелина, пчела и мечта – това е рецептата на Емили Дикинсън за ливада… Какво според вас е нужно, за да се направи град?
За град просто трябват множество хора и взаимодействията помежду им.

Съществува ли положение, при което бихте живели извън града?
Трудно мога да си се представя на село. Ще ми липсва навалицата наоколо. Нуждая се от непознатите по улицата почти толкова, колкото от приятелите си.

Роден сте в Рамат Ган, живеете в Тел Авив, но често пътувате къде ли не: за кой от градовете, в които сте били, бихте казали, че ви е белязал?
Обичам Берлин. За разлика от Париж, който е музей на ХIХ в., Берлин е град, зает да търси идентичността си, вместо да я увековечава. И нещо в това търсене е колкото очарователно, толкова и сърцераздирателно. Ню Йорк! Твърде много от хората, които обичам, живеят там, за да съм безразличен. Щом този град успява да съдържа и задържа в себе си всички тези удивителни и неповторими личности, трябва да е добро място.

Кои места в Тел Авив са ви най-важни и защо?
Плажът, който е естествената граница между обществото и природата. А пейките по булеварда са ми любимото място за седене в целия свят – дървета и асфалт в мирно съжителство… Парковете. Децата и кучетата са лоши лъжци. Вглеждането в тях може да ти даде крайно искрен отговор за тайните на мястото, където живееш.

Има ли нещо, виждано или опитвано другаде, което ви се ще да пренесете в Тел Авив?
Няма. Харесвам си града точно такъв, какъвто е.

Варшава, където е родена и през Втората световна едва е оцеляла вашата майка, неотдавна ви подари най-тясната къща на Земята (арх. Якуб Шчезни): мъничка постройка, вклинена между две стари кооперации, която символизира вашето умение да разказвате кратко и изобретателно… Как се чувствате там?
Във Варшава се чувствам у дома си. Там срещнах някои от най-забележителните умове на света. И колкото и да е странно, въпреки кошмарната история на града и всички роднини, които съм загубил в него (или може би заради него), все пак го чувствам свой и близък… Когато спя в тясната къща, сънувам чудесни тесни сънища в тесния си креват.

В България сте били в София и Пловдив: има ли нещо специално, с което да ги помните?
Изкарах си прекрасно и на двете места. Българите ми напомнят на израелците, а и винаги е удоволствие да се окажеш в град, пълен с грижовност и щедрост.

Случвало ли ви се е така да преживеете срещата си с някой град в литературата или киното, че да запазите спомена за него като реален?
За мен въображаемият свят на художественото разказване е различен от действителния. Местожителството на литературните персонажи за мен е книгата, тя е техният град.

Има ли история, свързана с град, където сте били, която не би могла да се случи другаде?
Не се сещам за такава.

В личната ви класация кое е най-символичното градско здание, за което се сещате?
Блокът, в който живея в Тел Авив. По съвсем необективни причини.

Въпроси и превод от английски НЕВА МИЧЕВА

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s