Нашият маг на преводимостта

На 19 септември 2016 г. в Унгарския културен институт в София се състоя празнична вечер, посветена на 70-годишнината на големия българист Дьорд Сонди. В присъствието на пристигналия специално за събитието от Будапеща юбиляр говориха множество негови български приятели. Беше представена книгата „Мостът на езика. В чест на 70-годишнината на Дьорд Сонди“, издадена от „Литературен вестник“.

Дьорд Сонди на 70 години! Колко лесно и трудно е да се напише една кратка апология за този наш прекрасен приятел. Защото лично аз не познавам друг литератор, който така виртуозно да експериментира, да играе с всички възможности на българския език, които ние, българите, дори и не подозираме. Защото Дьорд Сонди не се задоволява само да превежда вдъхновено и сътворчески от български, но и често-често с щастливо-присмехулна усмивка нахлува и в нашия език, проблематизира го, довежда го до някакъв предел. И в своите две стихосбирки на български език „Припада диагоналът” (1992) и
„За ек вам” (1996), и в множество свои слова и рецензии, той насища текстовете си cover.inddс игрословици, с нонсенсови изрази, с дяволити деструкции. Но всичко това се прави с любов, с усмивка, с весела ирония. Виждаме съвсем ясно удоволствената възможност да се живее в два езика, да се прехожда от единия в другия и обратно. Като при тази игра никога не се достига до лековатото, до неосмисленото. Тя, тази вечна игра, е и сериозна, и умна, и вадеща точно като от чувала на магьосник неподозирани за публиката тайнствени и безкрайно привлекателни неща (преобърнати думи, неочаквани смисли). Във всички тези преобразования, при цялата тази стихия на преобразуването и преобръщането, се достига до някакви дълбинни етимологически основи на словото.
Подчертавам това НАШ, тоест в някакъв смисъл приобщен към българите, към нашата общност. Но макар да го чувстваме и българин, той не е някакъв присъединил се наивно към българското, не е окончателно побългарен, а си остава винаги благородно присъстващият и участващ тук унгарец. Такъв е той най-вече и в своя знаменит унгарски том (съдя поне по съдържанието), издаден през 2010 г. – един смесен сборник с подбрани преводи от 89 български автори, озаглавен „Прелетни цветя. 35 години преводаческо минало”. И тук имаме чудесно намерен игрови момент – с идеологизираната българска метафора за птиците.
70-годишнината на Дьорд Сонди е една достолепна дата. Това на първо четене е една солидна възраст; можем да направим преценката на пълноценно осъществената мисия за посредничество между двата обичащи се народа. Но самият този 70-годишен юбилей е, разбира се, и една шега. Защото Дьорд Сонди продължава с пълна пара, с несекваща енергия да е едно играещо дете, един вечен унгарски Homo Ludens с българистична окраска, с прибалканско оперение.
Щастлива весела зрялост, приятелю!

МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ

Текстът е публикуван в книгата „Мостът на езика. В чест на
70-годишнината на Дьорд Сонди“.
Изд. „Литературен вестник“, С., 2016.

Advertisements