Литературна екосистема, в която всеки се чувства по-силен, оценен и умен

Разговор с Милена Делева

J_6-2

Владимир Левчев, Елизабет Костова, Борис Делирадев и Милена Делева

Милена Делева е културолог, културен мениджър на европейски програми и преподавател по културни политики. „Литературен вестник” разговаря с управляващия директор на Фондация „Елизабет Костова” за Созополските семинари, СтолицаЛитература 2013 и литературната среда в София.

Издание 2013 на Созополските семинари, организирани от вашата фондация тъкмо приключи. Какви акценти бяха поставени тази година?
– В Созопол акцентът беше върху преподаването на творческо писане, а СтолицаЛитература се позанимава с връзката между литература и кино. За първата тема поканихме преподаватели от България, Великобритания и САЩ. Разговорът за киното се роди естествено от биографиите на гост-лекторите Ричард Русо и Владислав Тодоров.

Вие сте културен мениджър и като такъв, няма как да не гледате на литературата и като на продукт. В това отношение доволна ли сте от резултатите от този семинар? Какво е качеството на продукта?
– Всъщност не гледам. Не всичко подлежи на комодифициране, разбира се, всички искаме книгите да се продават, но за да се случва това, е нужна доста работа – култивиране на култура на четене, на мислене, на отношение към писането като фундаментално умение –  процеси, към които фондацията, надявам се, допринася.
Семинарът преживява литературата като събитие, не като продукт. Четенето на текст, лекциите по творческо писане, мастер-класовете по редактиране, литературните разговори за филми не бяха функция на пазара, но всеки път, когато участник в семинара има издадена книга, каним издателството да се включи.
Програмата ни е направена така, че едновременно да помага на няколко основни умения, които имат значение за продукта: четене, писане, превод, редакция.
Гледам сериозно на литературните мобилни приложения, за които читателите се абонират, на рекламите на книги, на четците, но мисията на фондацията е в перспектива, в създаване и поддържане на любопитство, нагласа и култура за четене и писане. Ние създаваме условия и контекст за българската култура и с малки, но твърди стъпки градим нексус с англоезичния свят.

Всичко, за което говорим дотук, в крайна сметка е обвързано с достигането до аудиторията. Какви са целите на „Елизабет Костова” по отношение създаване и възпитаване на публика?
– Част от събитията ни са насочени към професионализация – на писатели (уъркшопи по писане), преводачи (преводачески ателиета, наградата „Кръстан Дянков”), на редактори (мастер-класовете, които през 2013 организирахме за пръв път), а друга, също значителна част от програмата ни, както вече споменах, е свързана с култивиране на обща култура на четене и писане.  Появяват се нови лица. Созополският семинар и СтолицаЛитература се превръщат в литературна екосистема, в която всеки се чувства по-силен, оценен и умен, една малка вариета.

Има ли съществена трудност при представянето на българска литература в чужда среда?
– Да. В това отношение контактите, които фондацията създава в рамките на Созополския семинар, са съкровищница, защото всички тези чужди писатели и издатели, които идват в България, стават посланици на добра воля и ни правят малко по-познати на света. Годишните ни програми в САЩ и Великобритания, свързани с превод и издаване на български романи, както и събитията около тях целят да направят българската литература по-достъпна за глобалния читател.

Въз основа на богатия ви международен опит като културен мениджър, как оценявате развитието на културното пространство на София?
– Има все повече събития, забелязвам работа в публичното пространство, заиграване. Има обаче колаборативен бъг, който малко пречи на консумирането на самото публично пространство като култура. Много събития се случват в паралелни реалности – в литературна капсула, визуална капсула, академична капсула. Май само музиката прави изключение. Склонни сме да посещаваме събития професионално, а изключенията изглеждат непрофесионално.

Каква е ролята на литературното пространство в социален контекст според вас?
– Да прави средата по-артистична, да осмисля социалното взаимодействие, да развива мисленето, културата на четенето, да формира нематериалния актив на образа на дадено място. Шансът някой да посети София специално за Орхан Памук е малък, но в един момент културният имидж на София може да бъде фактор в избора и за дестинация.

Как избирате местата, където се състоят събитията, организирани от вашата фондация?
– Няколка фактора имат значение  – темата, целевата група и цената за наем.

Какво значение за развитието на града имат международните прояви? Достъпни ли са те за широката публика?
– Да, полагаме много усилия в тази посока: чрез превода, който в дейността ни е повече от средство, чрез разгласата и формата, който внимателно избираме за всяко събитие.
Чужденците се връщат, пишат или развиват наратива на бъдещето на една невидима за местните София, променяйки  града, без да осъзнаваме.

Продължава ли финансирането да е основният проблем за културната среда?
– Определено е един от проблемите.

Въпросите зададе ГАЛИНА КАЛЧЕВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s