Литературата премахва граници в мисленето

Разговор с Тодора Радева, програмен директор на асоциация „Българска книга” и главен организатор на Софийски международен литературен фестивал 2013 г.

facebook avatarПоредното литературно предизвикателство към любителите на книгите отправя тази година асоциация „Българска книга”. Това е първото издание на Софийския международен литературен фестивал, което ще протече по време на ежегодния Софийски международен панаир на книгата от 10 до 15 декември 2013 г. Най-добрата балканска литература е фокусът, избран от организаторите за пилотното издание на фестивала, като в дните на протичането му ще вземат участие повече от шейсет автори от Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Словения и разбира се, България. Основната програма ще се проведе в Мраморното фоайе на НДК под формата на литературни четения и дискусии. Фестивалът се поражда с амбицията да стане ежегоден международен литературен форум.

Тази година за първи път, в рамките на Софийския международен панаир на книгата, ще се проведе едно изключително интересно и амбициозно събитие – Софийски международен литературен фестивал. Как се породи идеята за него и каква е основната му концепция?
– Идеята да се организира голям международен литературен фестивал в София е на асоциация „Българска книга“. Първото му издание ще се случи по време на традиционния Панаир на книгата, както е в много страни по света. Амбицията е фестивалът да стане ежегоден, всяка година да има гости от различни страни и не на последно място - да създаде трайна сцена за добрата съвременна българска литература, както и да я популяризира сред четящите българи.

Има ли световен прецедент или платформа, с която може да се асоциира в световен мащаб?
– Самата аз съм участвала в три литературни фестивала – във Виена, Лайпциг и Кикинда/Белград. Чела съм и за много други фестивали по света. В основни линии формулата навсякъде е една и съща – основна програма и съпътстващи събития. Нашето желание е да взимаме най-доброто от световните практики, а с времето ще видим какво най-добре работи тук и какви нови неща могат да се включват в програмата. Тази година имаме поезия и музика, дискусии и изложба. Със сигурност искаме да се направи и детска, и младежка програма, работилница за преводачи, серия събития за изкуството на издаването на книга, филмови прожекции, изложби с илюстрации и корици, представяне на пиеси – възможностите наистина са огромни.

Тази година фестивалът ще концентрира присъствието на автори от Балканите. Това целенасочено ли е и ще бъде ли константно в бъдещите му издания?
– Всяка година фестивалът ще представя автори от различни страни. Нормално е първото издание да бъде с участници от региона, но желанието ни е другата година да представим писатели от скандинавските страни.

Мотото, което сте избрали за пилотното издание, е „Литературата не признава граници”. Какви граници не признава литературата?
– Рекламната кампания за фестивала е дело на агенция Havas Worldwide (една от най-големите световни агенции за интегриране на маркетингови комуникации). Идеята зад тази фраза е, че тук на Балканите по принцип делим много неща – територии, езици, история, фолклор. А литературата, както и изкуството по принцип, би трябвало по-скоро да свързва, отколкото да разделя. За мен беше много интересно да чета част от книгите на авторите гости и да видя, че аналогична ситуация може спокойно да се случи във всеки град или село тук. Ние същевременно сме много близки и много разграничени и различни. Литературата показва и двете неща, но най-вече премахва граници на едно друго ниво – в мисленето. И поражда, поне така ми се иска, по-голям интерес и разбиране към другия.

След доста успешната инициатива на асоциация „Българска книга” от тази есен -„Алея на книгата”, чието мото беше „Оставка на скуката! Протест срещу нечетенето!”, настоящият проект е доста по-мащабен, но сякаш носи същите послания, а именно призива да се чете. Мислите ли, че имаме нужда от подобно насърчаване като нация?
– За съжаление, да. Мисля, че „призивът“ към четене трябва да бъде цялостна и национална политика – да се започва още от детските градини и училищата, да се поддържат библиотеките, да се търсят адекватните форми на представяне на литературата. Ползите от четенето далеч надвишават простото забавление и развитието на въображението. Четенето повдига  нивото на грамотност, създава  умение да се изразяваш, събужда критическото мислене, развива толерантност и познаване на човешката природа, възпитава добър вкус.

Да, култивира страшно много умения и качества, но за да не останем с впечатлението, че целите на фестивала са насочени единствено към четящата аудитория, как смятате да провокирате и останалите хора да проявят интерес към случващото се?
– Естествено, рекламата е много важна, но това е въпрос и на бюджет. Стараем се да направим максималното със средствата, с които разполагаме. Предвиждаме няколко по-нетрадиционни форми, които се надяваме да предизвикат интерес, но ще ги запазя в тайна.

Има ли намерение фестивалът да засегне така актуалните в момента теми, които вълнуват обществото и смятате ли, че може да бъде полезен за осмислянето на ситуацията, за едно по-адекватно реагиране спрямо нея?
– Да, темите на дискусиите на фестивала са свързани точно със ситуацията от последните месеци и нещата, които най-много вълнуват хората. Партньор в организирането на дискусиите е Културният център на Софийския университет, модератор ще бъде проф. Александър Кьосев. Това са „Писателите и балканските протести” – дискусия, която ще се проведе на 13 декември в НДК, а на следващия ден 14 декември темата ще бъде „Преводимост и непреводимост в балканските литератури”, като фокусът е и върху взаимодействието между изкуство и наука.

Срещнахте ли някакви трудности откъм финансирането и реализацията на платформата? Вероятно да се привлекат толкова автори от Словения, Хърватска, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Румъния не е била съвсем лесна и безпрепятствена задача.
– В „Литературен вестник” скоро излезе информация за първото издание на литературен фестивал в Яш, Румъния, който е разполагал с бюджет от 500 000 евро. Не е тайна, че за нашето събитие има финасиране от СП „Култура“ в размер на 4500 лв. Мисля, че няма нужда от коментар. Разбира се, нашият партньор – Европейска мрежа за литература и книги „Традуки“ – финансира идването на гостите на фестивала. Това обяснява липсата на автор от Турция, защото те не работят с тази страна, а за Нолас беше изключително трудно да намерим помощ. Много е трудно с финансирането, а както можете да се досетите, ентусиазмът далеч надхвърля средствата и за хората, които се занимават и участват във Фестивала. Надяваме се това да се промени в следващите издания.

Кои са основните и най-ценните ви партньори в начинанието?
– Вече споменах „Традуки“ и Културния център на Софийския университет. Клуб „MAZE“ и мястото за срещи с бар, кухня и магазин „+ това“ любезно ни предоставиха пространства за вечерите с поезия и музика, както и за изложбата. „+ това“ ще направят и кафенето на сцената ни в Мраморното фоайе в НДК, а виното е осигурено от „Вила Мелник“. „Склада“ също предоставиха мебели за нашата сцена. Логото на Фестивала е подарено от художника и графичен дизайнер Кирил Златков, за рекламната кампания вече казах. Благодарение на „Метрореклама“ имаме пана в метрото, а „Дедракс“ съдействат за печатните материали. Сайтът на фестивала е направен от Knowbox. Дължим много и на медийните ни партньори, на приятелите, които ни помагат кой с каквото може, а и на доброволците, които се включиха в организацията.

Как подбрахте имената, които ще вземат участие в четенията и дискусиите? Списъкът не е никак кратък, а самата програма е доста богата.
– Независимо експертно жури  в състав проф. Светлозар Игов, Биляна Курташева, Бойко Пенчев, Жела Георгиева, Йордан Ефтимов селектира по трима автори от балканските държави, които предложихме на Европейската мрежа за литература  и книги „Традуки“. Те избраха чуждестранните автори, които пристигат за литературния фестивал в България. Журито също предложи 15 от българските автори и 10 за вечерите с поезия. Програмата се разшири още, защото се стремим да дадем една почти пълна картина на „живата“ българска литература.

Какви са основните теми, които ще се коментират?
– Темите на дискусиите са „Писателите и Балканските протести” и „Преводимост и непреводимост в балканските литератури”. Има модератори, които ще представят авторите и ще водят разговор с всеки според книгите, заниманията и интересите му.

Всъщност може да се каже, че фестивалът вече е в ход с изложбата „Да откриеш остров” на поета фотограф Владислав Христов. Доколко се вписва нейното послание в общото?
– Идеята на изложбата е да покаже световноизвестни автори, които са идвали в България. Неслучайно започнахме с нея, защото искаме Владислав Христов да снима и авторите на нашия фестивал и така всяка година изложбата да се разраства. Що се отнася до посланието, надяваме се на Софийския международен литературен фестивал хората да открият нови съмишленици, книги, приятелства, партньорства.

Със сигурност фестивалът ще допринесе за още по-интензивната посещаемост на Панаира на книгата, умишлено ли го направихте по същото време?
– Както казах и в началото – традиция е в не малко панаири на книгата да се случва и литературен фестивал. Това ни се стори едно добро начало за първото издание – защото и нашият панаир е добре посещаван и това пък ще докара публика и на фестивала. Двете събития взаимно ще се допълват.

Как очаквате фестивалът да се отрази на културния и социалния живот в София? Все пак се реализира и в подкрепа на кандидатурата й за Европейска столица през 2019 г.
– Със сигурност София има нужда от едно мащабно събитие, свързано с литературата. Всички знаем за „София: Поетики”, който е прекрасен фестивал, но мисля, че винаги има място за още един. Като че ли литературата и литературните проекти са най-пренебрегвани в СП „Култура“ и в другите финансиращи програми. Много се надяваме това да се промени. Събитията, свързани с литературата и около нея, могат да бъдат много интересни, затова ще се стараем всяка година да има все по-богата и разнообразна програма.

Вярвате ли, че с помощта на подобни проекти и фестивали ще се акумулира една устойчива културна среда, която да просъществува и да се развива и след 2019 г.?
– Убедена съм, че всички трябва да правим максималното в тази посока. Ние много искаме Фестивалът да продължи да съществува и след тези шест дни между 10 и 15 декември – в интернет пространството, където ще пускаме клипчета от четенията на авторите и като постоянно обновяваме съдържанието на нашия сайт и фейсбук страница. Мечтата ни е да направим и книжно издание с текстове, написани специално за фестивала.

Асоциация „Българска книга” е наистина активен и креативен организатор на литературни събития и инициативи, което ви прави и медиатор между писането и четенето като цяло. Какви са бъдещите ви цели и планове в тази насока?
– Конкретно аз съм ангажирана само с организацията на Литературния фестивал и голямото ни желание е той да се провежда всяка година, с все по-богата програма. Сигурна съм, че асоциация „Българска книга“ ще продължи и със своите проекти – Панаири на книгата, Алеи на книгата, Походът на книгите и т.н.

Въпросите зададе ЛИДИЯ КИРИЛОВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s