Кристо в София!

Най-значимото събитие в културния пейзаж на столицата

Мария Ландова

christo-1961

Кристо, 1961

Тази година светът отбеляза 80-годишнината на артистичния тандем - Кристо и Жан-Клод (1935 – 2009). И ние го правим с представителна изложба в столичната градска галерия, дошла при нас след честванията в Базел. Най сетне Кристо е в София! След 50 години болезнено отсъствие. Авторът лично е подбрал произведенията в експозицията, аранжирана по неговите чертежи и е съдействал всячески за осъществяването на първата му представителна изложба в България. Над 100 графични отпечатъка, колажи, фотографии и обекти, плюс съпътстваща програма от филми и лекции - всичко това направи тази изложба най-значимото събитие в културния пейзаж на София.

Христо срещу Кристо
Името на Кристо продължава да провокира страсти в родината и да разпалва домашни войни – между „Осанна” и „Разпни го” – въпреки или поради статуквото му на утвърден световен артист. За щастие, той обитава пространства високо над махленската драма. Допускам, че нечовешките мащаби, размахът и философията на творчеството му просто остават неразбрани. Непосилността да се приеме явлението Кристо е комплексна  и съдържа  идеологически, естетически, патриотарски и комплексарски предубеждения и съпротиви. И ако по времето на соца беше логично да бъде третиран като невъзвращенец и предател, не разбирам защо подобен негативизъм съществува и днес. В патриотичен ступор настояваме да признае нещо, което никога не е крил – че е българин. Но Кристо съумя да реализира своите зашеметявящи, екстраординерни проекти като гражданин на света, и точно това не могат да преглътнат онези, които са клечали тук, на хранилката – сити, но несвободни. Днес негативизмът се поражда и от интелектуална леност, от „не-желанието-да-разбереш” съвременното изкуство, в което Кристо не просто фигурира – той е водеща фигура.

Изложбата е шанс да го проумеем
„Разпъването” на Кристо по координатите на времето и пространството, и най-вече извън нашето си кьоше, напомня разширяването на галактиката – мощно и необратимо. По хоризонталата е необикновената биография на Христо Явашев. Решението да емигрира е второ раждане за него, а третото – съдбовната му среща с Жан-Клод. Там са любовта, семейството, работохолизмът  и отдадеността на изкуството. По вертикалата  се извисяват способността да мечтае и упорството да сбъдва мечтите. Артистичната му философия. Творчеството. Свободата.

В главозамайващи мащаби
Роден е в Габрово, във фамилия на бивши индустриалци, от което ни става безпощадно ясно как се е чувствал в соцреалиите. Много талантливият Христо следва в Художествената академия в София. Ранните му етюди, рисунки и портрети са виртуозни и могат да се видят в успоредна изложба, представена от галерия „Лоран”. Там носталгиците въздишат и ронят сълзи по рисувача Христо. Обаче във всеки нарисуван детайл, във всеки щрих в изложбата, откриваме същия този майстор. За щастие, Христо не е сантиментален носталгик и в трети курс напуска родината, за да учи един семестър във Виенската академия. В края на 50-те вече е в Париж. И почти веднага стартира успешно в съвременното изкуство с програмната си творба „Желязната завеса” – през 62-ра младото семейство реализира първия си общ проект, като прегражда улица „Висконти” със стари петролни варели. „Желязната завеса” е първата им и последна творба с директно политическо послание. Оттам нататък внушенията са поетически и философски. Свързани са с проблемите, с болките на индустриалния свят и изчезването на човешкото в него. Кристо работи ежедневно и отдадено по проектите – от раждането на идеята до последния детайл по реализацията. Демиург в изкуството, той е аскет в живота – живее почти в изолация в ателието си. Жан-Клод – философ по образовние – е най-добрият катализатор на идеите му и медиаторът на двойката със света. Успехът им е в доверието, посветеността и безкомпромисната организация на работата. В обичта! Те не живеят от, а за проектите си. Отглеждат ги.
Митът, че са щедро спонсорирани с цел „продуктово позициониране” на полиетиленови тъкани, въжета и канапи, не издържа. В ранния си период те опаковат коли, мотоциклети, телефони и компютри на известни марки и така съучастват в изграждането на брандовете им, но по-късно вече могат да си позволят суровото правило да не замърсяват с бизнес сферата на идеите. Кристо и Жан-Клод събират парите за всеки нов проект от продажбите на рисунки, литографии, макети, фотографии и постери, сувенири и колажи на вече реализирани и на предстоящи проекти. След идейната фаза на всеки проект следват усилия в търсенето и проучването на локации, получаването на разрешителни, убеждаването на политици, преодоляването на администратори бюрократи и всевъзможни нискочели люде с власт, но без въображение. Невидими пантеони от малки, но грандиозни победи по пътя към успеха. Финалната фаза е съпътствана с всички дейности по организацията, осигуряването на безопасността, опазването на природата… Заличаването на следите от присъствието.

Кристо не интерпретира природата. Той я променя
Изложбата ни представя произведенията, групирани по теми и направления. Виждаме ясно развитието на пакетажите във времето. И не само пакетирането на конкретните обекти, а цялостното му извеждане до артистичен модус със собствен живот – това е голямото откритие на Кристо и Жан-Клод. Те създават устойчиви във времето проекти, които стоят броени дни в реална среда, но остават незаличима следа в съзнанието. За тях това е важното. С всеки нов проект те доразвиват артистичната си платформа. Тръгват от пакетажи на предмети от бита и стигат до опаковането на… жена! Минават през опаковането на интериори – подове, стълбища и прозорци. Излизат в градското пространство, а оттам в безкрая на природата. И никога не работят на парче. Всичко е организирано около една идея и най-големият им проект това са самите те.

Тоталните артисти Кристо и
Жан-Клод
Артистичите им намеси в музейна среда са смело, постмодерно решение. Да се опаковат класически образци на изкуствата и архитектурата изглежда кощунствено, но тъкмо то провокира навиците ни. Освобождава обекта от лакираната му, бъбрива повърхност в полза на същността. Класическите произведения също са стока. Те са създадени, за да манипулират и също подлежат на манипулации. Големите пакетажи на фонтани, музеи, кули, обществени сгради и природни обекти са задължително лимитирани във времето и никой, дори самите автори не могат да ги притежават. Музеите и колекционерите купуват само прилежащите атрибути, съпътстващи проектите – фотографиите на произведението, филми, малки оригинални реплики, парчета, отломки… удобни за фетишизиране. Фокусът е изместен от предмета към философията на изкуството като духовно, а не материално явление. За разлика от агресивната функционалност и комуникативността на търговската опаковка, бялата материя, с която работят Кристо и Жан-Клод, напротив, потушава паразитния информационен шум, освобождава от утилитарното и точно тогава, във визуалната тишина провиждаме духа на обекта.

Нова сакралност
Спрях се пред серията „Магазинни витрини” в изложбата. Някак непознати, отстранени, непроницаеми и още по-хладни от преднамерено студената изразителност на Кристо и Жан-Клод. В контекста на битието, тук и сега, максимално баналният сюжет на витрините внезапно ми напомни на жени с фереджета в МОЛ. Чужди. Пусти. Страшни. Магазинът е символ на системата. Лишени от обичайното съблазняване на стоките, тези витрини се превръщат в места – държави, хора, общности…  с нарушена комуникация. Непроницаеми селения. Макабрени. Тъжни.
Любимата ми работа на Кристо и Жан-Клод е „Бягащата ограда”. Много светлина и енергия има в нея. Тя препуска с подскоци между два окръга на Калифорния. Оградата винаги е актуална – с намесата си тя разделя нещо цяло на две измислени от хората, напълно безсмислени половини. Нещо като шопската „врата-у-поле”. „Бягащата ограда”, заедно с „Обградените острови” на Маями са особено въздействащи намеси в природната среда, превръщайки я от територия на щат или екзотична туристическа дестинация в мисловно-визуален знак, чието послание е видимо от космоса. Или идва оттам! От окото на Господ. Погледнал надолу и решил да си поиграе с местата, мащабите и смислъла на обичайните неща. Да ни сръчка, преди да умрем от преяждане и удобства.
Обектите на Кристо и Жан-Клод са проявления от друг порядък. Събуждат закърнялата ни сетивност към мистичното. Така опакованият Райхстаг – символ на прагматизма, затрептя във въздуха като миражна катедрала. Видени веднъж – помнят се винаги. Проявленията на Кристо и Жан-Клод безапелационно ни връщат при забравената в  детството тържественост, породена от внезапно връхлетяла ни красота – с всепроникващ хлад и разтърсващи тръпки, като да слушаме Реквиема или Матеус пасион или…
Непотребни. Величествени.

„Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014”
Юбилейна изложба в СГХГ
(14 септември – 22 ноември)

Advertisements