Кризата на вкуса е майката на всички кризи

 

Разговор на Соня Андонова, преводач на Чарлз Симич, Данило Киш и Светислав Басара, с Гойко Божович, главен редактор на сръбското издателство „Архипелаг“, по повод гостуването на Чарлз Симич в Белград

Гойко Божович FOTO Stanislav Milojkovic

Соня Андонова: Издателство „Архипелаг“ съществува вече 10 години на сръбския пазар. Бихте ли ни разказали повече за специфичния облик на издателството? Кои Ваши постижения са ви най-свидни?
Гойко Божович: Политиката на „Архипелаг“ е да издава качествени произведения от сръбската и световна литература и хуманитаристика. Не всяка книга може да е шедьовър, но всяка наша книга съдържа някакъв стойностен минимум, за който гарантираме пред нашите читатели. Нашето лого на корицата е такава гаранция, един вид договор между нас и читателите, в чиито ръце книгите придобиват окончателен смисъл. Благодарение на подкрепата на читателите вече десет години имаме възможност да представяме и поддържаме определени ценности. Нито една книга не е публикувана единствено заради търговския й потенциал, но правим всичко възможно издадените от нас книги да станат и търговски значими. Публикуваме книги заради техните художествени качества или заради съдържащите се в тях анализ или теория. А когато книгата е публикувана, едва тогава започва същинската работа на издателя – да превърне една добра книга във важен факт от литературния, културния и обществения живот.
Старая се да издавам книги, които и сам бих искал да чета, дори и да не бях издател. Това е по-рядко срещаното мислене в издателското дело, но аз дълбоко вярвам в културната и социална отговорност на издателя. Издателят носи отговорност пред своите читатели, а не само пред своите икономически интереси и справки за продажбите. Издателското дело е хубаво и вълнуващо поприще, защото свързва високата култура и пазара. Чрез пазара проверяваме своите идеи и защитаваме ценностите, които са ни важни, а културата ни дава критерии и принципи, но и сила да не се отказваме от стойностните неща.
Най-много се гордея с „Архипелаг“ в цялост, както и с това, че отново бих издал всяка една от публикуваните от нас книги през изминалите десет години. Разбира се, фактът, че сме ексклузивен издател на произведенията на Данило Киш особено ни задължава. Радвам се, че сме представили на читателите повече от тридесет автори, които преди не бяха превеждани на сръбски език, а също и че сме издатели на Дейвид Гросман, Людмила Улицка, Клаудио Магрис, Петер Естерхази, Майкъл Кънингам и Чарлз Симич, както и някои от най-значимите съвременни сръбски писатели.

С. А.: В едно Ваше интервю споменавате, че най-голямата конкуренция е кризата във вкусовете? Как издателство „Архипелаг“ се бори с тази конкуренция?
Г. Б.: Кризата на вкуса е майката на всички кризи. Тази криза из основи разтърсва познатия нам свят, защото предизвиква занижаването на стандартите и критериите, не се създават достатъчно нови качествени произведения, а важните въпроси са изместени от таблоидно съдържание и популистко говорене. В технологично отношение ние непрекъснато се стремим да представяме избраните от нас стойностни произведения по един нов техоноличен и информационен начин, както се вижда и от нашия уебсайт, от нашия онлайн магазин Arhipelag magazine и по акциите ни в социалните мрежи. Правим дигитален маркетинг на книги и литературни събития, издаваме аудиокниги, имаме и електронно издателство. Ние сме първият голям издател, решил се преди няколко години на такава стъпка и на сътрудничество с най-големите глобални дигитални пазари, а в най-скоро време ще представим на читателите и нашата нова дигитална платформа. Що се отнася до кризата на вкуса, ние напълно осъзнато и решително вървим срещу течението, защото това е израз на нашата социална и културна отговорност. Много съм удовлетворен от това и как читателите са приемали и подкрепяли нашия избор през годините. Десетгодишната дейност на „Архипелаг“ се дължи на факта, че в Сърбия има достатъчно читатели, които се интересуват от литература и хуманитаристика, каквато ние издаваме.

С. А.: На 31 август 2017 г. Вашето издателство организира посещението и литературното четене в Белград на големия поет от сръбски произход Чарлз Симич. Симич посещава Белград през няколко години, какво бе специфичното този път при неговата среща със сръбската публика?
Г. Б.: Всъщност Симич не е идвал често в Белград. Той напуска Сърбия с майка си през 1953 г. и за първи път се връща в Белград през 1972 г. Тогава пренощувал в същия апартамент, който напуснал навремето, и сега разказа как за него това е бил вълнуващ, но и мъчителен опит. Следващия път, когато идва в Белград, е през 1984 г., след което настъпва дълга пауза, прекъсвана от преводи на отделни негови книги. През последните десет години е идвал в Белград три пъти, като и трите му посещения са организирани от „Архипелаг“ и всяко едно от тях се превръщаше в културно и обществено събитие. „Архипелаг“ организира Белградския фестивал на европейската литература, десетина други събития всяка година, имали сме неповторими литературни вечери с Дейвид Гросман, Клаудио Магрис, Адам Загаевски, Петер Естерхази, но тази вечер с Чарлз Симич в края на август 2017 г. без съмнение е най-посетеното и най-вълнуващото литературно събитие в Белград през последните три десетилетия. По посетеността си и енергията си тази вечер приличаше на рок концерт. В залата, предназначена за 300 души, непрекъснато внасяха допълнителни столове, а във всеки един момент имаше поне 150 правостоящи. Публиката седеше навсякъде из залата, из пътеките, около участниците, и внимателно следеше всяка дума и слушаше всеки стих. Тук беше цял Белград – известни и неизвестни, млади и стари, прочути артисти и такива, които тепърва прохождат в изкуството, писатели и журналисти, хора от различни сфери на обществения живот, дори и политици. Да, тук бяха хора, които не можете да си представите да стоят заедно на нито едно друго място. И то не само от Белград, мнозина дойдоха и от други градове. Беше една чудна и катарзисна вечер.

С. А.: Как сръбската публика приема поет, произлязъл от Сърбия, превърнал се в американски поет и постигнал световен успех?
Г. Б.: Литературната вечер с Чарлз Симич на 31 август в Белград наистина е специално и особено събитие поради няколко причини. На първо място заради концентрацията, с която Симич ни представи малка ретроспекция на своите поетични авантюри – от ранните си до последните все още неиздавани стихове. След това заради разговора, в който поетът сподели за своята поетика, за предизвикателствата и корените на поезията си, както и за спомените от своето съзряване в Белград. Публиката беше в абсолютен унисон с неговите думи. Поетът бе допълван от своите читатели, те настояваха тази лятна белградска вечер да продължи повече, за да запазим този рядък момент, в който на поезията е отредена главната роля и всички светлини на обществената сцена са насочени към това да се отдаде почит на един нетрадиционен поетичен глас. Сръбските читатели ценят и обичат Симич, както неговите стихове, така и неговите есета и рубрики, както и прецизните му и решителни интервюта и разпознаваемия му обществен глас – критика на политическата манипулация и популизъм, глас, така необходим в наши дни. Също така имаше и хора, били приятели със Симич по време на белградското му детство през Втората световна война и следвоенните години. На литературната вечер дойде и една дама с фотографски албум. Тя е била съученичка със Симич в основното училище и имаше в албума си снимки на техния клас. Заедно разпознаваха кой кой е на тези стари снимки, които съживиха времето, за което поетът говори в стиховете и есетата си.

С. А.: Какви са Вашите впечатления от Чарлз Симич като личност?
Г. Б.: Симич е приятен, топъл и духовит човек. В разговорите и комуникацията е открит и непосредствен. Симич е човек на разговорите – ясно казва какво мисли, внимателно изслушва другите. Той е човек с впечатляваща енергия и истински интерес към новите неща, новите опити, новите поетични гласове, новите книги. Радвам се, че читателите в Сърбия видяха силата на неговата личност както в неговите стихове и есета, така и при срещите си с него.

Стихове от Чарлз Симич четете в рубриката „Геопоезия“ на стр. 14-15

Advertisements