Киномания предвещава Smart Коледа

Разговор с режисьорката Мария Веселинова

Тазгодишното издание на Киномания, 15 – 30 ноември, отново ни среща с най-новите и качествени филми от изминаващата година. Форумът събира на едно място редица отличени с награди през годината ленти като: „Те” на Паоло Сорентино, „BlackKklansman” на Спайк Лий, „Островът на кучетата” на Уес Андерсън, „Ван Гог: Пред портите на вечността” на Джулиън Шнабел и др. Традиционните рубрики: Музикално кино, Документално кино, Класически удоволствия също имат какво да предложат, а ретроспективната на Бергман е достоен начин да се отбележи стогодишнината от рождението на големия режисьор. 32-рото издание на Киномания представя и четири нови български филма. Три от тях са на утвърдени имена: Киран Коларов с „Мълчанието на сестра ми”, Петър Попзлатев с „Времето е наше” и Костадин Бонев с „Далеч от брега”. Четвъртият филм – „Smart Коледа” – е дебютен. Филмът заслужава внимание и с това, че е един от малкото филми за деца, правени в последните години, в допълнение – това е първият детски коледен филм, правен у нас. С режисьорката му Мария Веселинова разговаряме за филма по повод предстоящата му премиера на 24 ноември.

Как ти хрумна идеята за детски коледен филм?
Първоначалната ми идея беше свързана със спектакъл. Аз работя с деца, с фирмата ми организираме много детски тържества и веднъж ми хрумна да направим пиеса, в основата на която е темата за децата и новите технологии. Защото дори и по време на собствените си тържества, наблюдавала съм ги, децата често са забили нос в таблетите си и вниманието им е далеч от случващото се в момента. Затова реших да им привлека вниманието, като им разкажа за тези технологии, за това какво може да се прави с тях и какво обаче не може, къде все пак има нужда от добрата стара човешка намеса и какво е онова, което само хората могат да дадат. Спектакълът беше много успешен, играхме го години наред, дори някои деца, а и родителите им разпознаваха участниците в пиесата през героите им на сцената. Когато записах кинорежисура в Нов български университет, се замислих дали този спектакъл не може да се трансформира в дипломен филм. Бързо се отказах, защото в основата си това е мащабно начинание, пищно и скъпо. По-късно срещнах продуцента Павел Павлов, който ме предизвика да напиша сценарий за пълнометражен филм, вече работехме заедно, аз му предложих тази идея, той много я хареса и започнах да я развивам. Работих три месеца по сценария, кандидатствахме в Националния филмов център и за наша голяма радост, спечелихме от първия път в категорията за дебют.

Какви трудности срещна в писането на сценария?
Пътят на идеята от коледния спектакъл до коледния филм беше дълъг. Не ми беше лесно, признавам, основната ми трудност беше в това, че не успях да намеря съмишленик, съсценарист, с когото да пиша и който да се интересува от темата. Ясно е, че у нас професията на сценариста е в дефицит, единици са хората, които могат да го правят, единици са тези, които се издържат от това, а такива, които пък да пишат сценарии за деца, съвсем няма. В моя случай, освен детската тематиката и насоченост, другото определящо е, че жанрът е комедия. Автори с такива специфични умения няма – и откъде да дойдат, за последните близо трийсет години има сумарно три филма за деца. Аз самата нямах много твърда база, на която да стъпя, опирала съм се на личния ми опит, на наблюденията ми, на работата ми с деца, която продължава вече 15 години, а колкото до киното – на старите детски филми, но те вече не може да са голямо мерило, защото децата днес са различни. И за това си дадох сметка, докато работих по текста – това, което нас ни е вълнувало преди години, не вълнува днешните деца или поне не и по същия начин. Така че в общи линии си написах сценария сама по неволя.

Историята е построена на принципа на приключенските филми, има много перипетии, своеобразно пътешествие из работилницата на Дядо Коледа…
Гледах да спазвам класическата триактна структура за писане на сценарий. Не исках да експериментирам. Докато пишех, си набелязах опорните точки, върху които трябва да работя, и с оглед на тях започнах да развивам перипетиите. Тъкмо за перипетиите ми помогнаха по-скоро мои колеги и приятели с опит с децата. С тях написах голяма част случките, от забавните истории във филма, от онези малки историйки и линийки, които формират цялото. Тъкмо в екипната ни работа можех да ги проверя, да видя доколко те работят и имат ефект.

Във филма има много музика и танци. Това беше ли заложено в сценария, или дойде впоследствие?
Още в самото начало исках да има силен музикален елемент, защото съм се убедила, че децата не само много го обичат, но така, през музиката и танца, възприемат много по-трайно и емоционално. Разбира се, трябваше да е балансирано, в нашия случай музиката не е просто илюстративна, през песните се развива и самият сюжет, той е вплетен в тях. Текстовете в по-голямата си част са писани от Ива Николова, а музиката е дело на Александър Костов и Георги Стрезов. Имаше много настроение по време на работата ни, което си личи и на екран, струва ми се. Музиката и драматичното действие си подават ръка. Вследствие на този ми опит приятели ме стимулират да пробвам с мюзикъл, но аз съм скептична, въпреки че много харесвам този жанр – мисля, че той у нас няма традиции.

За филма от решаващо значение е изборът на актьори. Как намери основните си актьори?
Кастингът или по-точно пътят към актьорите беше дълъг. Много важни за мен бяха актьорите, които ще влязат в ролята на горските елфи, защото те са в основата, а и трябва да са характерни. Насочих се към куклените актьори, тъй като голяма част от тях имат комедиен усет, а и носят характерност. Така намерих много добри актьори като Константин Лунгов, Константин Икономов, Радослава Неделчева, Николай Бранзалов и др., които, без да са познати на широката публика, са много добри и мислещи актьори.

А изборът на Дядо Коледа?
Дядо Коледа беше в главата ми, докато пишех сценария. Образът на Кръстю Лафазанов беше единственият възможен, още повече, че тази роля трябваше да се разработи от актьора, за да стане истинска, тоест, трябваше ми много добър и опитен актьор. Много се притеснявах дали ще успея да го убедя да се включи, но той се съгласи и беше страхотен. Още повече, че снима при тежки условия – костюмът му е тежък, плътен, с подплънки, лепихме му брада, коса, а снимките бяха през лятото, през август. Като се прибавят към това и прожекторите, които излъчват топлина, можете да си представите какво му е било на нашия Дядо Коледа на снимачната площадка. А той по никакъв начин не недоволстваше, нито пък проявяваше капризи. Каквото и да направеше, му вярвахме, защото беше много истински. Сещам се за един момент от снимките, един ден гримьорката дойде със сина си, който е на възраст, в която вярата в Дядо Коледа е на ръба. Но в момента, в който видя Кръстю Лафазанов, хлапето се преобрази – освен че го слушаше с отворена уста и ококорени очи, то тръгна мигом да му разказва най-съкровените си неща. Майка му, гримьорката, допринесла за образа на Лафазанов, ясно му казваше, че това не е истинският Дядо Коледа, истинският е другаде, но момчето никак не искаше да вярва на майка си, то продължаваше да доверява най-големите си тайни на Лафазанов, който в този момент беше с половин брада и с отлепени мустаци. Толкова силно беше въздействието на нашия дядо Коледа.

Наскоро завърши кинорежисура, представяла ли си си, че такъв ще е първият ти филм?
Винаги съм искала дебютът ми е да е детски филм. Затова и всъщност записах режисура, като тук искам да подчертая, че учих при най-добрия за мен педагог по кино у нас, професор Георги Дюлгеров, и съм му благодарна за всичко, на което ме научи. Исках детски филм, въпреки че осъзнавах, че това е много рисково начинание, защото такъв филм не може да бъде камерен, не може да е нискобюджетен и с двама актьори. И въпреки че знаех, че ще е мащабен, не си го представях чак толкова мащабен, докато не ми се струпа всичко накуп – дълга подготовка, мащабно изпълнение, много актьори. Но в края съм удовлетворена, защото това е моят филм и не можеше да бъде друг.

Да, освен с темата си, филмът впечатлява и с визия.
За визията съм много благодарна на оператора Георги Челебиев, той свърши страхотна работа, както и сценографката Мира Каланова – оживяването на работилница на Дядо Коледа и елфите е един от любимите ми моменти.

Има ли съвременна българска детска литература, която те провокира?
Рядко, но има. Често влизам в книжарниците, за да си търся нови детски книги, редовният въпрос на книжарите е колко годишно е детето, а аз отговарям – на 35. Все още не съм открила обаче своя български автор, с когото бихме могли заедно да пресъздаваме специфичния свят на децата, но се надявам някой ден да го открия. Любим ми е Валери Петров, мисля, че е ненадминат еталон, но той е труден за правене, а приказките му са по-подходящи за анимация.

Имаш ли любим детски филм от миналото?
Доста са. Ще отлича филмите на Мариана Евстатиева, с която имах щастието да се запозная и която за кратко беше мой преподавател в университета. Любим ми е „Търси се съпруг за мама” и един още по-стар неин филм, „Тигърчето”, от 1972 г., който за времето си е много добър. Класическите ни детски филми се отличават с една много силна драматургия, те всъщност не са просто детски, а семейни филми, и няма как да е иначе, след като по тези филми са работили братя Мормареви, Рада Москова и др. Но и тогава, разбира се, е имало съзнателна политика за стимулиране на детското кино, на детската книга също. Сега кандидатстваме наред с авторите на голямото игрално кино, наред с автори с големи постижения по фестивали, а нещата не могат да се съизмерват. Много се радвам, че преди месец филмът спечели наградата на публиката на фестивала „Златна роза” във Варна. Критиката също се изказа доста благосклонно. Това е добре за начало.

Какви зрители очакваш да видят филма? За кого е предназначен?
В началото си мислехме, че основният таргет са децата между 6 и 12 години, разбира се, ако техните родители желаят, също са добре дошли. От предварителните ни прожекции обаче забелязахме, че и доста по-малки деца му се радват и го гледат с интерес. Те не разбират всичко, но филмът държи интереса им. Хубаво е, че и много възрастни го гледат дори без деца, и го харесват.

Въпросите зададе ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА

Реклами