„Значение имат дори и не много големи, но интелектуални центрове…“

Разговор с Анджей Франашек, биограф и сценарист на филм за живота на Чеслав Милош

„Miłosz i Brodski. Pole magnetyczne”

Сн. Полски институт, фотограф Иво Чупетловски

Тази година се навършват десет години от кончината на Чеслав Милош. Какво е посланието „Милош“, което фигурата на автора продължава да отправя?
– През втората половина на 20. век ние имахме една наистина изключителна плеяда от полски поети, това са Милош, Херберт, Ружевич, Шимборска, Мирон Бялошевски също така. След това се появява новото поколение, представители на което са Баранчак или Криницки. Но бих казал, че Милош е нещо по-голямо. Единственият поет, в чието творчество се появяват толкова много и толкова разнообразни теми от най-различни сфери на живота – политика, история,  социология. Много трудно бихме могли да сведем неговото творчество към едно-единствено послание.
Той е авторът, който ни посочва, че поезията трябва да се ангажира с реалния свят, който ни обкръжава, за него поезията не е била едно обикновено изкуство, състоящо се в подбиране на интересни думи, но и опит да бъде разбран човекът, и всички събития във всички области на живота, които се случват. За да обобщим, можем да кажем, че посланието на Милош е това, че литературата може да играе една много съществена роля в живота.
Мисля, че днес ролята на литературата е много по-скромна, отколкото тогава, или така както я е разбирал Милош. Има парадокс – времената на спокойствие, богатство, комфорт, всичко онова, което толкова ни радва през последните години, са причина хората да проявяват все по-малко интерес към литературата и тя се оказва на едно значително по-скромно място.

Вие, г-н Франашек, сте един от биографите на Чеслав Милош, сценарист сте и на документален филм за него. Какво ви привлече, за да се нагърбите с тези задачи?
– Донякъде ми е трудно да отговоря на вашия въпрос, защото е свързано със състоянието, което с няколко думи ще опитам да опиша. Когато аз навлизах в професионалния живот, да го наречем така, беше ясно, че Милош е една изключително интересна и важна фигура. Вероятно за днешните 20-годишни младежи Милош е една от основните фигури в полската литература. Но когато аз бях на 20 и следвах полска филология, започнах работа в едно много известно списание, Tygodnik „Odrodzenie“, което излиза в Краков и на което Милош е сътрудничел. Говорим за след 1989 г., след рухването на комунизма. Той беше една голяма личност, към която  проявяваха интерес всички. Трудно ми е сега да обясня на какво се дължи това негово силно въздействие, но непрекъснато се четяха неговите книги, четеше се всичко, което излиза изпод неговото перо, и всеки от нас си мечтаеше да може да се срещне с него. Аз имах късмет. И се оказах в една среда, която ми даде възможност да се запозная с него.
Първоначално исках да пиша докторска дисертация, посветена на неговото творчество, но тогава краковското издателство „Знак“ ми предложи да напиша негова биография. И постепенно започнах да осъзнавам, че не само творчеството, но и животът и личността на Милош са изключително интересни. За мен това беше едно невероятно пътешествие дори и само заради това, че той беше човек, в чиято биография се съдържа целият 20. век. Роден в Литва, живее в Полша, eмигрира във Франция, а след това в Калифорния – необикновено богатият брой събития, които се случват в този период – краят на Втората световна и победата срещу фашизма, контракултурата от 60-те, падането на Берлинската стена – всичко това беше свързано с него, той беше свидетел на всичко.

В „Поробеният разум“ (1953) Милош отбелязва, че дисиденти стават не непременно най-прозорливи умове, но хората с най-слаби стомаси. Умът умее да рационализира и най-отблъскващото, стомахът – не. Какво можем да кажем за днешните си стомаси?
– През целия си живот Милош непрекъснато се е бунтувал и се е противопоставял. Когато говори за съпротивата на стомаха, има предвид времената веднага след войната, когато комунизмът е наложен в Полша. Неговата съпротива не се опира на привързаност към тази Полша отпреди войната. Той е предполагал, че разумът би могъл да се примири с този новоналожен строй, защото може би е било исторически оправдано и е имало някаква рационалност. Но това, което той нарича стомах, имайки предвид инстинкт, не му е позволявало да приеме последиците от този строй. Милош не е искал да става емигрант, не е искал да остава на Запад. Но принудата да участва и да бъде част от една такава система не му е допадала.
По-нататък той се бунтувал срещу общоприетите мнения и хората с националсоциалистически манталитет. Въпросът, който възниква – на какво би се противопоставил днес, трудно ми е да отговарям от негово име. Но може би би го ядосала промяната в нашите очаквания, падането на нивото на нашите очаквания, да го кажем така. Днес животът ни е добър и комфортен и затова посвещаваме твърде много време на самите себе си. Седим си и си говорим тук с вас, а в същото време си мисля дали да снимам с мобилния си телефон плаката на предстоящото събитие [прожекцията на документалния филм за Милош] и да го публикувам във Фейсбук. Обсебени сме от изключително много подобни маловажни неща. Мисля, че Милош много трудно би приел именно тази действителност, че стомахът му ще се разбунтува срещу баналността й.

Нобеловата награда за литература през 1980 г. несъмнено изиграва своята роля в това Милош да е един от най-превежданите и познати полски поети. Успешното му вписване в американския културен живот навярно също е важен фактор. Но има ли и други, които убягват от вниманието?
– За да бъде  четен и известен един поет, разбира се, необходими са такива допринасящи фактори. Вислава Шимборска написа едно много известно стихотворение, в което казва някои обичат поезията. Някои. А някои не означава всички. Хората, които се интересуват от поезия и тя е важна за тях, не са толкова много. Интересът към нея обикновено е свързан с някакви големи исторически събития. Ако поезията е заела толкова важно място в полската история, то това е свързано с 19. век, с епохата на Романтизма и отнемането на независимостта на Полша. Тогава литературата изпълнява една помощна роля, тя замества по някакъв начин съществуването на независима държава. Сходна е ситуацията с едно по-късно време, това на Втората световна война, а след това и през 80-те години. През военното положение в началото на 80-те Збигнев Херберт организирал полунелегални авторски среща в една от краковските църкви. Казват, че са отивали към три хиляди души. Ако Херберт беше все още жив, вероятно на такава среща днес ще отидат не повече от стотина човека.
При Милош навярно факторите от такъв род също са изиграли своята роля. През 1980 г. това е епохата на „Солидарност“, бунтът срещу комунизма и за поляците има цяла плеяда важни хора като Милош и Йоан Павел II. Самият Милош се е съпротивлявал на това. Той не се е чувствал удобно в образа на такава фигура, в центъра на общественото внимание, но неговото силно присъствие в обществото остава.
Влияние  оказва и това, че Милош е бил един изключително работлив човек, публикува много, стихотворения но и не само – есета, публицистика, които по всяка вероятност са се купували повече, отколкото само поетическите сборници. Във всеки случай след смъртта на Милош някои казват, съвсем уместно, че с неговата смърт в полската литература завършва 20 век. Днешните млади или не чак толкова млади писатели и поети се намират в съвсем различна ситуация. Има много поети, много хора, които пишат и публикуват, но написаното кръжи в една силно ограничена среда. Поетически сборници излизат в тираж от 300 или 500 екземпляра и това се приема за нормалното състояние на нещата. Като заключение можем да кажем, че политическата ситуация е добра и затова не се налага да търсим спасение в поезията.

Милош обаче е четен от повече от 300 или 500 човека, а е и религиозен поет, и интелектуалец във време, в което секуларните гласове и тези на точните науки звучат най-гръмко. Има ли биографичен ключ „Милош“ за това особено умение да бъдеш свой дори и сред чужди?  
– Да, вярно е. Много е хубаво човек да прочете от време на време в интернет, че хора от всякъде намират нещо за себе си в неговата поезия. И аз си задавам въпроса за силата на личността на Милош, но нека се спра първо на вярата му. Не знам до каква степен тук се намесва собственото ми отношение към религията, което, трябва да кажа, е секуларно, моята лична позиция на лаик. Дълго време ми се струваше, че Милош проявява интерес към религиозните теми, пише за тях, но сам по себе си не е особено религиозен човек. Оказах се в дълбоко заблуждение. Трябваше да разбера, че самият негов темперамент е дълбоко религиозен. Много интересна от тази гледна точка е кореспонденцията му с Томас Мъртън, която показва, че в тези преживявания милост, грях… са изграждащи за него. На въпрос кое е най-важното в живота, той би отговорил „спасението“. И ми се струва, че не е бил в състояние да разбере нашата лаишка епоха, че тя за него е била нещо, за което си е давал сметка, но срещу което споменатият вече негов стомах се е бунтувал, опитвал се е да противодейства.
Но аз си мисля, че Милош е защитавал не толкова своята вяра, колкото себе си, че не е чувствал потребност да приема общоприетите мнения и затова не е приемал всички тези течения, смятани за задължително по това време. Може би е притежавал нещо, можем да го наречем гордост, такъв вид гордост, и не би могъл да понесе повтарянето на постулати, в които не е убеден.

Ирена Груджинска-Грос говори за република на поетите, потърсили родина повече в езика, отколкото в земята, и обстойно изследва приятелството между Милош и Бродски като двете лица на фигурата поет емигрант. Какво мислите вие, г-н Франашек, за мрежата от приятелски връзки между интелектуалци около Милош и нейното значение за него?
– Мисля, че този въпрос никак не е толкова лесен, колкото изглежда. Защото творците, поетите или писателите са обикновено хора, в които любовта към себе си е силно изразена. В едно от своите стихотворения Милош пише, че литературата е „турнир на гърбушковци“, на хора, които са обладани от мисълта за себе си и творчеството си. И все пак той е притежавал качеството да оценява постигнатото от други – един от тези хора, особени близък за него, е Бродски. Друг изключително близък приятел е Томас Венцлова. Многогодишна дружба свързва Милош със Збигнев Херберт, макар да приключва катастрофално. Под влияние на вероятно психическо заболяване Херберт отправя остри обвинения към Милош за липса както на патриотизъм, така и на талант.
Като зрял човек Милош не е членувал в някаква литературна общност. Не бива да забравяме, че от 1951 г. той живее в емиграция. Още във Франция средата, в която пребивава, не е многобройна. А в Калифорния, където прекарва двадесет години, до Нобеловата награда е бил изключително самотен. В Полша е бил забранен за четене, а в Америка в продължение на много години никой не знае, че той е поет. Университетски преподавател и лектор, да, но голямата част от колегите му в университета изобщо не са знаели, че той е поет. Така че той не е участвал в събрания на съюзи на писателите или подобни неща, не е пътувал както полски поети сега, за да участва в различни литературни фестивали. Затова и приятелите му не са били многобройни, но в същото време го свързват с изключителни интелектуални личности като Бродски.
Милош обаче успява да създаде общност на хора, свързани с него. Има велики личности, които са като комети, които увличат след себе си голяма опашка. Мога да кажа, че както Ирена Груджинска-Грос, така и аз се намираме именно в тази опашка на кометата. Много хора се занимават с превод, с коментари, изследване на неговите връзки с Литва или американската литература, създават се културни центрове, които носят неговото име. Затова бихме могли да кажем, че съществува една такава общност на хора, свързани от Милош.

И един последен въпрос. Ще заличи ли глобализацията интелектуалното мигрантство такова каквото го познаваме през 20. век и огромната роля, която то изиграва за облика на Европа?
– Много е възможно. Ако говорим за историята на западния свят – нашите приятели от Украйна не биха могли да кажат същото в този момент, – но ние все пак живеем в едно време на спокойствие и комфорт, при това от дълго. Пътуваме, емиграцията е по-скоро икономическа, а не политическа. Свидетели сме на едно наистина интересно явление каквото е интернет. Книги, публикувани в САЩ, веднага достигат до нас в електронен вид. Цялата политическа и литературна ситуация, свързана с литературно-политическата емиграция, мисля, че остава в миналото. Да, разбира се, в историята на полската литература има големи личности на хора емигранти, аз се чувствам свързан с тази история, но понастоящем няма такава потребност. Живеем в демократично общество, в което всеки може да изразява своите възгледи, каквито и да са те. Мисля, че днес опасностите са от друг характер. Една от тези опасности е например все по-малкият интерес към високата култура, към образованието, към науката. Превръщаме се в една карнавална и консуматорска цивилизация. И от тази гледна точка голямо значение имат дори и не много големи, но интелектуални центрове, които, разбира се, не е задължително да бъдат емигрантски средища. По-важното е те да са източник на съпротива срещу това банализиране на нещата. Имам възможност да наблюдавам как изглежда днес следването, защото преподавам в университет. Всеобщо е мнението, че нивото на образованието за съжаление пада. Мисля, че във връзка с това от особено значение е да се откриват заинтересуваните студенти поотделно и да им бъдат създавани места, където те да могат да се реализират интелектуално.
И за да обобщим, бихме могли да кажем, че посланието „Милош“ днес може би е  – въпреки духа на нашето време – да продължим да проявяваме едно сериозно отношение към интелектуалните, философските, творческите и религиозните проблеми, мисля, че това е.

Въпросите зададе ЧАВДАР ПАРУШЕВ

Преведе от полски СВЕТЛА КАРАНЕШЕВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s