Градът като скрит буквар

Разговор с Тодора Радева

Худ. Кирил Златков

„Скритите букви” е проект на Тодора Радева и Кирил Златков. Идеята на инициативата е да отвори повече градски пространства за четене и събиране на тишина, като за целта са създадени  12 оригинални пейки с формата на буквите от кирилицата, които нямат аналог в латиницата и гръцката азбука – Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. В проекта е въвлечена и поезията на Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова. Техните стихотворения, свързани или вдъхновени от тези букви, ще придружават новите градски тайници. В рамките на проекта предстоят и  няколко Литературни разходки.

 

Какво ще ни разкрият „Скритите букви”?  Какво събра заедно точно вас, каква е пресечната точка между типография, поезия и градска среда?

Тодора Радева: Проект „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала Фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от  архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране.  В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки.

 

Худ. Кирил Златков

Най-новата българска поезия е поезия  на географиите и  градовете. Как дойде идеята към „Скритите букви” да се поставят и стихотворения на определени поети? Какво инкрустират конкретните текстове на подбраните поети върху разклоняващите се пътеки на София?

За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът. И между стените на тези къщи се случва всичко, което има значение за хората. Така стихотворенията, включени в проекта, очертават  различните измерения на начина, по който преживяваме и се отнасяме както към езика, така и един към друг или към заобикалящата ни среда. Някои стихотворения са написани специално за проекта, свързани с буквите „Ъ“, „Щ“, „Ш“, „Й“, други – с мястото, на което са поставени, като „Ч“, трети  – общо с града или с буквата. На пейката е поставено по едно стихотворение от автор, включително в превод на английски. Но също има и QR код, който води към сайта http://www.hiddenletters.bg и там читателят ще може да открие още стихотворения на избраните поети, както и кратка анкета с тях за връзката град – литература, коя е най-страшната буква и кой е любимият им финал на стихотворение.

 

„Скритите букви” ще бъдат пейки с памет, пейки с поезия. Ако в даден минал момент тази социална памет се е градяла върху герои и събития, днес съвременният човек, а и общността, търсят друг тип идентичност. Какво означава изборът именно на буквите от кирилицата, които нямат аналог в чуждите азбуки?

Худ. Кирил Златков

Без да навлизаме в подробности около създаването и развитието на кирилицата, може да се каже, че още от самото начало в нея има различни букви от гръцката и латинската азбука, букви, свързани със специфични за езика ни звукове. А споменах, че езикът е просто инструмент, който е в основата на мисленето, съответно – и на действието. Инструмент, който може да служи както за разбиране, така и за манипулация. В този смисъл буквите сами по себе си не означават нищо, ако чрез тях не съумяваме да изразим онези специфични и важни за нас неща, които биха били основа да се разбираме един друг и да очертаят нашата идентичност. Вярвам, че добрата литература би могла да направи това, както може да развие в нас способност да не се поддаваме на популизъм и манипулации.

Худ. Кирил Златков

Каква е съпротивата на материала, когато трябва да се направи типография на уникалните кирилски букви?

Изработката на буквите като пейки по предложените илюстрации на Кирил Златков беше предизвикателство, с което нашият директор продукция архитект Иван Иванов се справи отлично. В основата на обемните фигури е шрифтът „КОМЕТА“ (автори Кирил Златков и Васил Кателиев), който се характеризира с чисти геометрични форми на буквите и видимо еднакви дебелини на гредите. „Скритите букви“ не обръща внимание на разликите и специфичните детайли в буквите, а се съсредоточава върху устойчивите силуети, които са запечатани в съзнанието и паметта на всеки човек в България от дните на неговото детство. Търсихме варианти как да се справим с пропорциите на определени букви, за да не станат твърде големи и да предполагат интимността, свързана с четенето. Някои от буквите всъщност се получиха кресла, а не пейки. Избрахме дървото като естествен материал, подходящ за външни условия. А Иван имаше грижата за всички детайли – сглобките, заоблянето, прикрепянето на табелата със стихотворението и т.н.

 

Къде най-много обичате да четете навън в София?

Чета буквално навсякъде – и в метрото, и в парка, и в кафенета, дори когато чакам на опашка в НАП. Винаги нося книга със себе си и я предпочитам пред мобилния телефон. Разбира се, не всеки текст е подходящ за четене на публично място. Но потъването в някакъв фикционален свят, което се редува с вдигане на поглед и картини от реалността, ми действа много вдъхновяващо.

Новите типове архитектурни решения си служат с все по-голяма фантазия на пространството. Какво е нужно на големите български градове и София, за да станат по-динамична и предразполагаща среда за четящи и пишещи?

Худ. Кирил Златков

В последните години културната сцена в София, Пловдив, Варна значително се разшири, появяват се различни формати, някои по-успешни, други – не толкова; направени по подобие на видяното извън страната или пък оригинални. Има раздвижване, има воля за промяна, за адекватност спрямо добрите практики по света. В същото време сме свидетели на унищожаване на паметници, неумение да преосмислим историческото и културното си минало, изключително неприятна националистическа вълна, лоши градоустройствени решения, недомислени ремонти, още по-лошо изпълнени. По отношение на публиката също няма еднозначна посока – има засилен интерес към културни събития, но дали той върви с нужния добър вкус. Хората като че ли купуват повече книги, но какво всъщност четат. Картината е шарена, пъзел от парчета, които трудно съвпадат едно с друго. И са ни нужни постоянни усилия, отдаденост, общи цели и в сферата на образованието, и в изграждането на култура, иначе няма да има на какво да стъпим.

Проектът си поставя за цел не просто да създаде нови пространства, но и да повдигне разговор за промяната на градската среда чрез дискусиите „Да пишеш София” и „Случаят „Скритите букви“ и други намеси в градска среда“. Какви нови идеи се породиха след тях?

Дискусиите са много важна част от нашия проект, доколкото повдигнаха въпроси, на които няма лесен и бърз отговор. В първия разговор се питахме  възможно ли е литературата да създаде ореол на един град, да провокира различно отношение към него, да привлича хората; кога писателят е заинтригуван от определено място и с какво погледът му се различава от този на автора на туристически справочници. Но на преден план се открои тъжната истина, че извън България не знаят почти нищо за нашата литература, че дори човек като Ян Паул Хинрихс, българист, превел и представил на холандски Атанас Далчев, Николай Кънчев, Елисавета Багряна, няма почти никаква информация за съвременната ни поезия и проза. Книгата му, заявена като литературен портрет на София, всъщност ще бъде един личен спомен за града и работата му преди 90-те и реално няма да има контекст, в който бъдещите й читатели да я разположат. Дискусията за градската среда беше фокусирана върху теми като: какви временни и постоянни намеси са възможни в града, какво е отношението на институциите към провокациите в градска среда, как творците взаимодействат със законите и администрацията, къде се намираме спрямо световните тенденции, може ли средата да развива критично мислене и да създава активни граждански позиции, дали институционализацията на изкуството помага или пречи на обществото. Дадоха се много интересни примери и от света, и от България, като разговорът се фокусира върху липсата в момента на адекватна административна процедура, която да регламентира временните намеси в градска среда, като едновременно поставя високи критерии към тяхната визия, смисъл, значение, но пък облекчава разрешителните режими. Както виждате, и в двата случая става въпрос за културна политика, за дългосрочна визия, която е възможна само ако в нея активно са въвлечени и творците, и различни организации, и институциите, и гражданите, и се полагат постоянни и продължителни усилия.

Худ. Кирил Златков

В рамките на проекта предстоят няколко „Литературни разходки”, разкажете ни малко повече за тях?

Първата „Литературна разходка“ към проекта ще се проведе на 24 май, в 12 часа, с водещ Александър Шпатов от „Сдружение за градски читални“, които са наши партньори и скоро създадоха първата „Литературна карта на София“. Маршрутът започва от Музея за история на София – Централна минерална баня, където е разположена пейка „Ч“, и следва пътя на „Скритите букви“ през ЦУМ, Царска градина, ул. „Московска“, Националната библиотека. Покрай тези места ще разкажем малко познати истории от литературна София, ще стане дума за „Арменското кафене“ и легендарната сладкарница „Цар Освободител“, за убитите софийски книжари, книжарницата на Тодор Чипев, за писателите чужденци, които са свързани с града, както и за съвременните форми за представяне на литература. На 12 юни планираме „Литературна разходка“ на английски език, тъй като за нас е важно да представим София, нашата азбука, литературна традиция и съвременна поезия и на гостите на града.

 

* * *

Проектът „Скритите букви“ на фондация „Прочети София“ се реализира с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“. Партньори:  Фондация „Следваща страница“/„Къща за литература и превод“; Студио „Комплект“, „Генератор“; „Сдружение за градски читални“/„Читалнята“; „Прототип“; Метрореклама.

 

Графична идентичност от Студио „Ентусиазъм“ и уебсайт от „Редизайн“.

 

Въпросите зададоха: Франческа Земярска и Йоанна Нейкова

Реклами