Яница Радева [Бохумил Храбал]

„Обслужвал съм английския крал”:
пристрастен прочит

40cНа 14 ноември издателство „Колибри” представи в Лилавия салон на Чешкия център в София едната от двете новоизлезли книги на Бохумил Храбал – „Обслужвал съм английския крал”. Преводачът Васил Самоковлиев вълнуващо въведе публиката от препълнената зала в своя път към книгите на Храбал. Анонсиран от текста в дипляна на Чешкия център като връх в творчеството на писателя, с първо нелегално издание през 1971 г., романът „Обслужвал съм английския крал” със сигурност предлага в наситения си със събития сюжет от всичко. От всичко, което читателят може да пожелае – и сексуални сцени, и смърт, и наслада, и катарзис, и фикция, и „отломки” от политическата атмосфера през 40-те и 50-те години на миналия век. Романът е разделен на пет части с доста голяма автономност една спрямо друга. Онова, което ги сбира в цялост, е разказвачът протагонист. Сбрани, частите сглобяват основните черти на пикаресковия роман: герой аутсайдер, нисичък и незабележим, който се изкачва към върховете на обществото – става милионер и притежател на хотел. И както в пикарексовия роман, героят е обграден от красиви жени, които се отдават без прегради и задръжки на наслаждения с него.

Това обаче е само единият възможен и най-повърхностен прочит на романа. С всяка следваща част и най-вече в последните две приключенското все повече отстъпва на заден план, за да бъде изместено от философското. Жаждата за живот се отмества към жаждата за смърт. Но не каква да е, а осмислена от живота, защото „животът е във въпросите за смъртта”. Животът и е във въпросите да приемеш съществуването със себе си, самотното битие на „човека в анонимност, който успява да се освободи от фалшивия си аз”. Изобщо на финала размислите на разказвача все повече се оформят като метафори и дори на места като афористични формули за живота на човека.

Макар романът да е заявен като развиващ се и умъдряващ низ от истории – равносметка на един живот, той тече не само линейно – от незнание към знание, от аутсайдерство към помъдряване, но е и цикличен на нивото на отделни сюжетни елементи. Един такъв без съмнение е образът на ангела, заявен чрез крилата, а към тази формираща кръговостта образност е добавена и литературата. В първата част разказвачът ни представя поета Тонда, прокламиращ завръщане в колибите, а в сънищата си разказвачът пиколо го разпознава като ангел – с криле и ореол. В края на романа също се завръща образът на ангела. От една страна, чрез 400-те чифта гълъбови криле, а от друга – чрез образите на куция монах (понеже поетът Тонда също често е „спъван” от посетителите на хотела, които заковават галошите му за пода) и на професора по френска литература – който, освен че говори за литература и живее в колиба край границата, изрича многократно любимата на поета Тонда ругатня благословия: „потомство, тъпо, зло престъпно”.

Навярно биха могли да се открият още сюжетни звена, допълващи представата за цикличност в романа. Но сега искам да спомена за присъствието на друг специфичен елемент, който през цялото протежение на „Обслужвал съм английския крал” влиза в различни функционални роли и зад чиято употреба нерядко биха могли да бъдат забелязани влияния от философията на З. Фройд, под въздействието на когото авторът твърди, че се намира по време на написването на романа. Този елемент е брадвата. Тя се среща още във втората част като инструмент за цепене на дърва, по-късно е представена и като оръжие, чрез което се извършват убийства. Единият от случаите е знаков и е много ясно открояваща се препратка към мита за Едип чрез отцеубийството, а другият е свързан с ревността, обаче като състояние, доведено до патологична крайност, с което Фройд подробно се занимава в трудовете си.

Обхващайки твърде широк темпорален участък – почти целия зрял живот на персонажа – повествованието на романа е богато на образи от различни социални слоеве и от различни времена. Ироничното отношение към тях, изречено мимоходом, в пространния и ежедневен поток на речта, с който се характеризира авторовият изказ, не остава незабелязано от читателя. Тези мимоходом явени или дори само споменати образи допълват нравствената картина на обществото, без да правят оценка, тя е оставена на читателското чувство за хумор. Например: „…аз си помислих, че генералът ще застреля поета, но после се успокоиха и взеха да се карат заради някаква писателка, за която все викаха, че бъркала вагината с мастилницата…” По сходен начин е описан и един архиепископ, който противно на скромността и смиреността на избрания от него обет „много обичал да го снимат” и това става причина за издействането на едно отказано освещаване.

Интересен и е подходът на физическото и битийно въвеждане на главния герой разказвач. Бидейки наблюдаващ, а не наблюдаван, неговите физически или автобиографични характеристики се разкриват постъпателно в процеса на разказа. Така например чак на 40-а страница научаваме нещо за миналото му, а чак в средата на книгата – за русите му коси и фамилното име Дити.

Интересно би било да се проследи и библейският пласт в романа, който функционира не само чрез споменатия образ на ангела, но и като озаглавяване на стихосбирката на поета Тонда, а и по-туширано като част от мотива за смисъла на живота във финалните страници на „Обслужвал съм английския крал”, в чието търсене могат да се провидят различни библейски сюжети. Ето един, заключен в неспецифично с краткостта си изречение: „Навярно за да мога повече да виждам и позная, би трябвало да се обезсиля”.

Накрая би трябвало да кажа и няколко думи за превода. Дългата фраза и изреченията, обхващащи повече от една страница със сигурност са били предизвикателство за преводача на книгата, но в никакъв случай няма да бъдат изпитание за възприемането от страна на читателя. Романът „Обслужвал съм английския крал” (както и другата новоизлязла у нас книга на Храбал, „Уроци по танци за възрастни и напреднали“, също в превод на Васил Самоковлиев) най-спокойно можете да запишете в списъка с подаръци за предстоящите коледни празници. Те няма да ви оставят безпристрастни и безразлични, а такива книги не излизат всеки ден. 

ЯНИЦА РАДЕВА 

Бохумил Храбал, „Обслужвал съм английския крал”, прев. от чешки Васил Самоковлиев,  ИК „Колибри”, София, 2012  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s