Десислава Неделчева [Владислав Христов]

Мементо на момента

40aВ съгласие с енсо, ще пиша, докато чета. Сигурно ще изглежда сякаш обяснявам поезията, сюжетирам, елементаризирам, спонтанизирам, но при рецензиите винаги има голям риск и затова се отдавам на случайността да ми вмените от най-невъзможните намерения.

Енсо е фигура на безкрайността в японската калиграфия, но аз избрах да покажа следната, според мен в случая най-важна негова характеристика: използва се да ни напомня да изразяваме себе си на момента; енсо се рисува с четка с едно движение и после не се променя, а дзен будистите вярват, че душата на художника е изцяло извадена на показ в това как той рисува енсо. Владислав  Христов е такъв, той е художник. Не е важно кръгът с четка да е перфектен. И слава Богу, да добавя недзенбудистки аз. Енсо ни напомня да не се вглъбяваме в анализиране, а да се наслаждаваме на момента. Аз трудно правя това, но сега ми е приятно да опитам.

Аз не мисля, че книгата на Влади Христов се надява или печели от идеологическата осанка на енсо, защото поезията в нея и бездруго е добра. Разбирам, че Влади е по биографически нет сведения хайку-вист, ако не бях прочела това, нямаше и да ми хрумне. Може би разбирачите на хайку, аз не съм от тях, виждат какво-хайку и откъде-хайку иде в неговите стихотворения. На мен не ми е очевидно, повтарям, нямам нужда от нищо, за да се радвам и харесвам поезията в книгата.

Първите няколко стихотворения ме подразниха с едно демоде поантиране и почнах да съжалявам как се провалят, но после всичко потръгна и се промени, поезията ставаше все по-добра с течение на книгата.  В първата част „Острови” влязох едва към края й – от „Обедни удоволствия” нататък, „Джони Уокър”, „Анимал планет”, „Пети полк”, „Жита и ечемици” и „Остров”. Очевидно са ми симпатични, но гледам да не е така, стихотворенията, в които има много от иронията, характерна за началото на 90-те години у нас. Вижте само заглавието „Жита и ечемици” и ще ви стане ясно какво имам предвид. Последното от първата част „Остров” дори ми напомни  Даниил Хармс, значи ето и следи от една ирония доста ранна, от началото на миналия век.  Харесванията ми от втората част „Бързи влакове” (въпрос на вкус, но ми е приятно да си ги споделя, заради радостта) са на страната на „Сутрешни рисунки”, „Стацио”, „Необратимо”, „Нощна смяна”, „Бързи влакове”. Понеже тази рецензия се пише „по-спонтанна” и не толкова аналитична, няма да се въздържа да се радвам на голям брой добри стихотворения, събрани на едно място. Освен Владислав Христов „Енсо” практикува и редакторът на книгата Иво Рафаилов.

Последната част е „Дрешници”, в нея (почти) всичко ми харесва. Поезията е увлекателна и сочна, с много детство, юношество, зрелост, с много кино, кулинария и т.н. Вкусна и сюжетна. Иска ти се да я прегърнеш и да си я четеш при всички поводи, стихосбирка за зимата, запаси от добри стихотворения. Това изобилие ми напълни сърцето, като малко прекали едва в последното стихотворение „Дрешници”. Имаше подобно преливане и при „&”, след като се бях насладила на „Е”. В тези кратки прекалявания, ако не подразнят, има човешкост и топлина, има фотография. Те дори са „вход и стълбище” към по-доброто разбиране на книгата стихосбирка. Помислете си колко чудесийно в своята странност е това стечение на поетическите обстоятелства, когато една книга събира неща от различни по цвят дни, може би години, и духът на тези добре организирани думи е тъкмо в различието (на живота). Най-отличаващото в моето четене на тази книга е радостта от поетическото слово, светлината на пълния, можеше да е селски, защото е по-разнообразен, иначе градски и фотографски двор. Уютна, колкото и да е пътуваща и островна книгата. Може заради това. Писането на Владислав Христов е перспективно в смисъла на една увличаща радост и техническа изправност, която е хем прецизна и точна, хем разпиляна и авантюристична, в никакъв случай случайна. Само че какво означава за книгата да бъде оптимално и достатъчно строга в своя технически критерий? В крайна сметка за енсо умението е нещо неутрално. Ето как „Енсо” се оказва наистина енсо. От една страна, не е важно разнообразието в техниките на калиграфа, от друга, може да се окаже и важно като натрупване, за да бъде после отхвърлено от зрелостта. Предполагам, че за майстора, свободата/спонтанността е саморазбираща се мярка. Когато четох информацията на Влади Христов за енсо, стигнах до следното, което най-много ми хареса, но реших да го отмина, струваше ми се прекалено задълбочено. Става дума за примера от 1707 г. с младия монах Хакуин. Той „видял непринудена калиграфия на стар дзен майстор, която страхотно му въздействала. Въпреки че неговата калиграфия изглеждала по-лъскава заради интензивната му практика с четката, било му до болка очевидно, че тя не изразява неговата вътрешна осъзнатост. Хакуин видял, че до изображението пишело: „Блести добродетелта – уменията са несъществени”. До този пример ще сложа и следния, православен: „Един монах отишъл при стареца Йосиф да му каже, че от години изпълнява доста строго молитвено правило с Исусовата молитва, но не чувства духовен напредък. Старецът Йосиф му казал: ако една-две-три години се молиш непрекъснато и нямаш плодове, макар и това да е основната традиция в исихазма, спри молитвата и опитай нещо друго. Например кажи на Господ, че в името на определена добродетел ще отидеш да помогнеш на някой сирак или на болен и немощен човек. Така може и да придобиеш тази добродетел. Важно е състоянието на сърцето, неговата нагласа, а не денонощното повтаряне. Ако казваш молитвата, подтикван от гордост, няма смисъл”.

Тези примери показват, че енсо е най-малко техника, но и техника. Така също книгата „Енсо”. Не бива добрите стихотворения да се оправдават, че имат енсо подложка и че спонтанността е нещо без съдържанията си.

В края ще отбележа още нещо май отличително за книгата – тя говори леко за най-жестокото и сурово нещо, което може да са смъртта, самотата или разделите. Както говори за трудни неща, така леко намига и даже оставя някакви хумористични следи. Човек отново се съмнява в това какво може да направи той и какво тази обширна поетичност на поезията прави с него. 

ДЕСИСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

Владислав Христов, „Енсо”, изд. „Ерго”, София, 2012

Advertisements

One response to “Десислава Неделчева [Владислав Христов]

  1. Halide

    Изключителен добър стил на писане и много добри стихове.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s