Чистката в СБП: 1944

„Чистката в Съюза на българските писатели: 1944. Документи, дневници, статии“. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“. Книга 6. Съст. П. Дойнов. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2017, 274 с., 14 лв.

В първите месеци след 9 септември 1944 г. протичат събития, които преобръщат българското общество. След отечественофронтовския преврат, камуфлиран като „народно въстание“ и състоял се в условията на съветско нахлуване, започват процеси, които съвременници и историци определят ту като „чистка“ и „обновление“, ту като „червен терор“ и проява на „справедлива революционна ярост“, ту като „масови убийства без съд и присъда“ и „народно възмездие“. Каквото и определение да изберем, между септември 1944 г. и началото на 1945 г. през българското общество преминава първата вълна на терор, сред която личат актове на произволно, незаконно насилие – арести, отвличания и убийства без съд и присъда, извършвани от ударни групи на Комунистическата партия, от органи на новата „народна милиция“ или от хора, загадъчно наричани „неотговорни фактори“. Същевременно се разгръща и друг вид, сякаш по-мека, репресия – уволнения, изключвания и публични опозорявания на множество представители на доскорошния политически и интелектуален елит, сред който, разбира се, различаваме имена на български писатели, литератори и журналисти. Тъкмо върху тази първа вълна на терор и чистка в литературното поле е фокусиран настоящият сборник – с акцент върху ставащото в Съюза на българските писатели (СБП). Известно е, че тя скоро прелива във втора вълна на терор, преминала през обществото и сред писателската общност между януари и май 1945 г., в чиято основа са процесите на Народния съд. Но за нея – по-късно, в следваща книга.
В центъра на вниманието на сборника са поставени събития и текстове, характеризиращи месеците септември–декември 1944 г. в литературата и най-вече случващото се в СБП, подложен на радикална чистка и на практика превзет и преучреден от писатели, свързани най-вече с Комунистическата партия и с по-малка част от останалите партии в управляващата коалиция Отечествен фронт. Това е онзи първи шок в литературното поле, след който позициите в него тотално се пренареждат и в значителна степен предопределят трайната загуба на автономията на българската литература. Въпреки тези бележки, заглавието на сборника запазва ключовата дума „чистка“, употребявана от самите съвременници на събитията, описвани тук. Вярваме, че по този начин отговаряме на стремежа към достоверност и историчност.

*
Този сборник събира за първи път документални, публицистични и дневникови текстове, разказващи историята на чистката в Съюза на българските писатели през първите месеци след 9 септември 1944 г. Показана е връзката между приема на нови членове в съюза и изключването на „писателите фашисти“, плановете за разширяване на чистката и действията в тази посока на фактори в Комунистическата партия. Подробно е представена яростната кампания в пресата, която се опитва публично да легитимира извършваните репресии. В обширна встъпителна студия критически и цялостно е картографирано литературното поле от есента на 1944 г.
Книгата е структурирана в три дяла. В първия дял се публикуват протоколи от заседания на Управителния съвет на СБП и от общи събрания на съюза, както и доклад от комисия, избрана от т.нар. писателски актив при БРП (к). Вторият дял представя дневникови записки на Борис Делчев, Боян Болгар и Константин Константинов, регистрирали случващото сред писателите и тяхната общност през септември–декември 1944 г. Третият дял включва публикации в пресата, представящи публичните основания, платформата и конкретните мотиви за превземането и прочистването на СБП. С единични изключения, всичко е концентрирано във времевия обхват от около четири месеца – от средата на септември 1944 г. до първите дни на 1945 г. Това е само началото. Логично е настоящият том да бъде продължен от друг сборник, посветен на голямата тема за българските писатели и Народния съд.

Из встъпителните думи на съставителя Пламен Дойнов

Advertisements